Дам, след огромното влияние на Алекс върху пътя и живота ми като цяло, смятам, че определено заслужава специално място! 😊
Спомняте ли си историята? Запознах се с Алекс през август, като се засякохме за по-малко от час на масата за закуска. Беше в къщата за гости в Босна и Херцеговина, където аз бях прекарала нощта и тъкмо си тръгвах, а той току-що пристигаше. След което той любезно ме закара на няколко километра до главния път и се върна, за да се наслаждава на ваканцията си и мистиката на босненските пирамиди.
Не очаквах да видя този човек никога повече.
Докато пътувате, всеки ден се срещате с десетки хора, но има някои „специални„, с които не спирате да поддържате връзка. Той беше един от тези малцина и продължихме да си пишем от време на време. И да, той ми беше казал да му се обадя, когато съм в Нидерландия, но аз знаех, че е шофьор, което означава, че почти не се прибира (имам приятели шофьори). А и какви са шансовете в цялата държава да се озова достатъчно близо до мястото, където е той (нямах и бегла представа къде е това)? Да, със сигурност нямаше да го видя повече… 🤷
Да ама не! Кой е казал никога не казвай никога? Често обяснявам, че всъщност съм оставила пътят да ме води в моето пътешествие. И аз наистина го правя! Бях тръгнала без определен план и точна дестинация. А когато пуснеш контрола, започват да се случват чудеса!
Има много „случайности„, които доведоха до срещата ми с Алекс – спомнете си, че бяхме на едно и също място по-малко от час. Място, за което не бях чувала до предишната вечер и изобщо не бях планирала да ходя там до час преди всъщност да го направя. 😁
Не искам да ви отегчавам с цялата предистория, затова нека продължим…
След кратката ни среща продължих пътуването си на север. Имаше някои неочаквани авантюри. Някои трудни моменти. И някои „случайни чудеса„, които ми помогнаха в тези трудни моменти.
Истинската история започва, когато влязох в Австрия. Дамата, която ми беше домакин от Couchsurfing, и при която трябваше да остана минимум 3 дни, ме изхвърли на улицата още първия ден без никакво обяснение. Дори не ми даде време да си заредя телефона или да потърся в интернет място, където да отседна.
Така се озовах на улицата, очаквайки всеки момент да завали, без да имам и най-малка представа какво ще правя. Определено не можех да си позволя хотел – това щеше да източи фонда ми за спешни ситуации само за два дни.
Ето го и моето първо чудо за деня - Джин.
Щях да се отправя към следващия град, където след няколко дни имах друг Couchfurfing домакин. Нямах никакъв план, трябваше просто да оцелея две нощи дотогава…
Покрай мен мина един момче от куриерска фирма и аз, чисто импулсивно, го спрях и го попитах дали знае някой хостел или друго евтино място за нощувка. Момчето не говореше английски – само немски и испански. Идеална възможност да тествам нивото на испанския си, нали! 😁
„Ами аз живея сам, но само в една стая и е много тясно, няма много удобства…“ „О, това не е абсолютно никакъв проблем, аз мога да спя на земята, имам и спален чувал, така че не се притеснявай!“ „И съм в Клагенфурт, който не е много далече от тук.“ „Няма значение, аз мога да стигна до там.“
Той услужливо ми даде телефонния си номер и вписа адреса си в GPS навигацията ми (живееше в града, към който отивах така или иначе), каза, че ще се прибере около 4:30 часа, и отиде да си върши работата. Гледах го с недоверие как изчезва в далечината. 😲 Какво се случи току-що?! Това момче наистина ли ми даде подслон за през нощта?! Дали изобщо ще го видя някога отново?!
Накратко – видях го! Той не ми даде подслон – той ми даде дом!!! Прекарах цяла седмица с него и си имам приятел за цял живот!! Ходихме на латино фиеста, разхождахме се в гората и прекарахме часове наред в разговори и споделяне. (и то при моя испански…)
Благодаря ти, че ме изхвърли, Бетина!!! Толкова невероятни неща се случиха благодарение на теб!
Там, докато бях при Джин, разбрах, че здраво съм прецакала тялото си – беше претоварено и напълно изтощено. Куцах и едва вървях, не можех дори да помисля да тръгна на път с раницата. Моят колумбийски ангел ми каза, че мога да остана, колкото дълго искам (месеци…) – mi casa es tu casa! И аз знам, че наистина го имаше предвид предвид!
С удоволствие бих го направила, но трябваше да побързам на север, преди времето да се е влошило твърде много. Трябваше да стигна там (къде там, никой не знае…), да си намеря подслон и работа докато не беше хванал здравия студ… А не бях в състояние дори да помръдна крака си без болезнена гримаса…
Имаше момент на сълзи, отчаяние и самосъжаление – бях толкова ужасно уплашена и отчаяна!!! Точно в този момент Алекс ми писа, за да ме попита как съм и как върви пътуването. Бях супер потисната, че не ми пукаше дали изглеждам глупаво или каквото и да било, просто имах нужда от рамо, на което да поплача. Така че му казах истината и че просто не намирам изход от ситуацията.
На всичко това той отговори с простото: днес си тръгвам от Босна, мога да мина и да те взема с мен в Холандия.
Плачех и се смеех едновременно! Не можех да повярвам, че това се случва отново – спасена по чудо! Спасена от непознат! Явно имах ангел хранител някъде там!!
Същата вечер Алекс дойде и ме взе от дома на Джин. Новият ми приятел щеше да ми липсва. Поплакахме си малко, прегърнахме се силно и си обещахме да се видим отново!
На следващия ден вече бях в Нидерландия.
С Алекс, човек, когото познавах само за час… Той ме закара до Берген оп Зуум, прие ме в дома си и ми помогна да си намеря добра работа.
Тъй като не очаквах да стигна толкова скоро до крайната цел и нямах представа къде ще отседна. Затова го попитах дали мога да остана за няколко дни при него, докато си намеря място и работа. Той каза: „Да, разбира се. Можеш да останеш до неделя, защото в договора ми за наем имам определена клауза“.
По дяволите, беше четвъртък! Какво е възможно да се намери само за 2 дни?! Е, каквото, такова. Щях да мина този мост, когато се наложи…
По пътя си говорихме доста (само някакви 12 часа) и бях му споменала, че имам диплома за масажист, но нямам никакъв опит. Така че не се чувствам уверена да търся такъв вид работа. Може би нещо в някоя фабрика или почистване – обичайните неща, които вършат емигрантите.
Да ама не… Още с пристигането ни Алекс ме заведе в масажния салон, в който редовно ходеше, и говори със собственика от мое име. Собственичката беше тайландка – много топъл, учтив и приветлив човек. Беше просто късмет (мхммм, случайност, нЪли?!) да я хванем там, тъй като беше постоянно в движение. Невероятно но и се оказа, че всъщност търси хора (друга случаЕност…) и се съгласи да ме тества на следващия ден.
Алекс беше моят гарант пред нея, тоя я убеди че съм сериозен човек и няма да изчезна след седмица. Откъде той беше сигурен в това, като ме познаваше само от ден, за мен е все още загадка… Но без неговата протекция аз нямаше да имам никакъв шанс дори да ме поканят за проба.
На връщане съвсем неочаквано (поредната случайност) срещнахме хазяина му. Той го заговори, обясни коя съм и защо съм там, както и че може да се наложи да остана малко по-дълго, така че ще обсъдим допълнително наема, ако се стигне до това. Изненадващо (Или всъщност не, тъй като Алекс „случайно“ разрови темата за парите…) собственикът каза: „Да, разбира се, няма проблем“.
И така, още от първия ден имам обещание за работа (за която дори не съм мечтала!) и място, където да остана не само до неделя! Да, аз буквално живеех в Страната на чудесата!!! Не можех да спра да се усмихвам!
На следващия ден Алекс ми даде ключа си и замина на работа (за една седмица). Представяте ли си да оставите непознат човек сам в дома си, да му дадете единствения ключ, който имате, и да заминете за седмица?!? Не съм сигурна дали аз самата мога да го направя. И все пак той го направи за мен!!!
Живях с Алекс точно шест месеца (а трябваше да е само три дни, LOL) и деляхме наема и сметките. Вдигнаха му наема заради мен, разбира се. Въпреки че „не искаха българин в мазето си“, все пак нямаха нищо против да имат парите на този българин… 😈
Всъщност хазяите бяха приятни хора и се разбирахме доста добре. След като се изнесох, дори им занесох цветя, за да им благодаря.
Първата им реакция беше да изхвърлят българина (нещо, което Алекс предотврати, оставайки твърдо зад мен!) и да вдигнат изключително много наема, за да може самият Алекс да ме изхвърли… След отказа му да ме изгони обаче, те ме поканиха на лична среща и разговор да ме опознаят по-добре.
След това нещата коренно се промениха – наема стана нормален и проблем да остана нямаше, макар и да не можеше се регистрирам официално там.
За съжаление много добре ги разбирам. Все още си спомням как всеки от собствениците, за които работехме в Испания миналата година, питаше – „Ти не си българка, нали? Защото си е толкова различна…“ Да, знам мнението на чужденците за нас. За съжаление знам и защо е такова… Да се надяваме, че съм успяла да променя виждането поне на тези няколко човека!
И все пак, ако Алекс не беше застанал твърдо в моя защита, нямаше да ми бъде даден шанс да го направя…
Този човек пазеше гърба ми от първия момент и никога не се отказа от мен! Имали сме спорове, разбира се. Не е възможно да се живее с някого без това, освен ако този някой не е мекотело. Ние и двамата сме далеч от това състояние! Пък и китки не сме баш… 😆😜
И двамата сме силни и независими личности, които изведнъж трябваше буквално да споделят живота си. Така че, да, имахме и тежки моменти, но винаги сме знаели, че можем да разчитаме един на друг. Дори децата му помагаха да разбера холандската култура.
Нека ви припомня – ние бяхме само приятели, но през повечето време бяхме повече от двойка! Този човек ме заведе на лекар заради куцащото ми и изтощено тяло. Той се грижеше за мен, когато едва движех ръцете си заради тежката работа в началото. Погрижи се да имам качествена храна и лекарства, за да се възстановя и укрепна за новата работа.
Той беше мой партньор във всяко едно отношение!!! И направи всичко това от доброта и любов (не бъркайте значението на думите!) Няма достатъчно силни думи, за да ти кажа колко много ти БЛАГОДАРЯ, Алекс!!!
Сега, когато пиша тази история, сълзите се стичат по лицето ми. Случва се винаги, когато мисля за него и за това, което направи. Той наистина ме направи щастлива!
След 6 месеца най-накрая успях да си намеря стая и се изнесох (тук това е адски трудно и скъпо!). И все пак, ако не беше той (или Джин), аз нямаше да съм тук! Както казва един мой приятел – „Ти си боец и оцеляващ!„. Да, щях да намеря начин, щях да съм някъде, да работя нещо, но в едно съм сигурна – нямаше да съм толкова щастлива, колкото съм сега! Толкова щастлива, колкото ме направи този човек!
Често разговаряхме за всичко, което се случи. Неговото мнение беше, че той е изпратен на моя път, за да ми помогне да продължа. Не бих могла да не се съглася, но все пак се надявам, че аз също съм донесла нещо ценно в неговия живот!
Още веднъж - нищо не е случайно и винаги получаваме това, от което се нуждаем, стига да му позволим да се прояви!
Светът се нуждае от повече хора като тези двамата! Абе трябват си топки, за да направиш това, което те направиха! Някои казват, че са странни хора (всички сме). Някои казват, че не са наред (да, то и аз не съм).
Аз казвам: благодаря, че ви има!!!