Баарле-Насау / Баарле-Хертог са двете имена на един град. Не разделен, а накъсан на десетки парченца от границата между Нидерландия и Белгия.
Първото ми пътуване, след като най-накрая си купих чип карта за пътуване. Услугата е абонаментна и ми струва 5,10 евро на месец (най-евтиния вариант). Така че ще трябва всеки месец да ходя поне на едно място, за да си заслужава инвестицията! 😁
Виждала бях много снимки с тези бели кръстове с маркиращи на границата и ми беше доста любопитно да отида лично да видя за какво, аджеба, иде реч. Оказа се, че въпросният град не е много далеч от мястото, където живея, така че не ми трябваше много за да се метна на влака за Бреда и от там на автобус, за да се озова буквално заобиколена с тези маркери.
Беше един студен и доста сив ден. Макар че всички, с които говорих, гледаха съжалително към фотоапарата и облачното небе, аз се наслаждавах на разходката си. Е, вероятно няма да направя най-добрите снимки, но не това беше главното.
По-скоро съжалявах, че поради пандемията почти всичко беше затворено. Затова и единствените няколко работещи кафенета (зад белгийските бели кръстчета, разбира се) бяха разбираемо пълни. Така че желаното горещото кафе за сгряване, беше пропуснато… 🤷
А ето и малко история за този интересен град.
Baarle-Nassau и Baarle-Hertog са две общини, които разделят град Baarle. Насау се намира в Южна Нидерландия, провинция Северен Брабант (където живеех и аз), а Хертог – в белгийската провинция Антверпен.
До тук добре. Обаче международната граница, разделяща белгийския Баарле-Хертог от холандския Баарле-Насау, е всичко друго, но не и права линия. Не е дори и крива. Изобщо не е линия! Вместо това има 26 отделни парчета земя – малки късчета от Белгия и Нидерландия, разпръснати и преплетени в Баарле.
Граничните знаци са въпросните бели кръстове на тротоара и метални знаци на пътя, които притичват тук и там през града на зиг-заг, без изобщо да ги е еня за къщи, градини или улици. Една от граничните линиите влиза в квартала през магазин за сувенири и излиза от другия край през супермаркет.
На места границата преминава директно през къщите, така че по традиция националността на всяко домакинство се определя от местоположението на входната врата. А ако границата минава през входната врата (както на снимката по-долу), двете части принадлежат на различни държави, което се обозначава с два различни номера на сградата.
Такаааа, значи – ядосва те мъжа ти и го пращаш да се спасява в Белгия (да речем) (в левия ъгъл на дневната), а ти си хващаш книжката и отиваш да четеш в Холандия (на канапето У десноооо)! Найс, а? 😆😎
Не просто разделен на две – твърде скучно!
Приложила съм и един снимка от картите на Google, за да го илюстрирам нагледно. Определено е забавно да се разхождаш и да пресичаш границата на всеки няколко минути. При локдаун в Нидерландия просто пресичаш улицата и може спокойно сядаш в ресторанта в Белгия. 😉
Също така в продължение на много години магазините в Белгия са били отворени в неделя, а тези в Нидерландия – не. С изключение на тези в Баарле, разбира се. Освен това данъците в Белгия и Нидерландия понякога са много различни. Така че човек можеше да пазарува между два данъчни режима на една-единствена улица.
Странната география на Баарле-Хертог и Баарле-Насу е резултат от редица също толкова сложни средновековни договори, споразумения, замени на земи и продажби. Всички тези сделки между господарите на Бреда и херцозите на Брабант могат да се проследят до XII век. Разделението между Нидерландия и Белгия е окончателно уредено през 1839 г. и след това се появява необходимост от определяне на границата. За да се решат проблемите, са необходими три гранични комисии. Последната е завършена едва наскоро през 1995 г.
Повече снимки от Баарле-Насау / Баарле-Хертог можете да намерите в галерията.