Press "Enter" to skip to content

Ветровитите острови, част 12 – престоят ми в Гарвълт

Зима в Шотландските планини. Продължавам да изненадвам сама себе си. 😄 Да видим какво ни носи част 12 от Ветровитите острови... 😎
Част първа, втора, трета, четвър, пета, шеста, седма, осма, девета, десета и единадесета са тук.
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!

12 януари 2024 – събиране на торф – Гарвалт, Шотландия

И така, третият член на зимния екип на Гарвалт, Зак, най-накрая пристигна. Бях го срещала веднъж, когато заедно с Оли дойдоха в Инвърнес през март, за да се запознаем лично. Нямах обаче много спомени или впечатления от тогава. Бях запазила в паметта си засмян червенокос мъж в килт, който обича да си играе с брадви и ножове.

Оли обаче го чакаше като топъл хляб! „Когато Зак дойде, ще направим това и онова… Когато Зак дойде, ще отидем тук и там… Когато Зак дойде, ще имаме това и онова…“

Общо взето, звучеше така, сякаш чака стара любов, а не приятел и колега. Бях малко объркана, но реших да го видя този специален Зак – явно съм пропуснала нещо в онзи мартенски ден…

A special treat breakfast Zack made for Ollie (and me, of course)
A special treat breakfast Zack made for Ollie (and me, of course)

И така, Зак дойде. Истерията около пристигането му утихна, заменена от друга драма, но това е отделна тема…

First trip to the woods ended under the rainbow
First trip to the woods ended under the rainbow

Килтът му беше изчезнал (чакаше го кротко тук, в гардероба), но рижата брада и смеещите се сини очи бяха такива, каквито ги помнех. Срещна ме със силна прегръдка и водопад от приказки.

Оказа се, че не само обича да си играе с остри предмети, но и се грижи за тях и ги използва умело. Беше влюбен в мястото и в Шотландия като цяло, но също така беше авантюрист и оцеляващ.

The firs trip to the woods and some peat picking.
The firs trip to the woods and some peat picking.

Още на втория ден, докато Оли беше в Търсо, за да изпрати камерата ми за Нидерландия (бяха я върнали от стандартната поща), двамата хванахме гората. Аз тръгнах по-скоро за компания и от любопитство, но се размазах от удоволствие. Не само че се разходих сред природата (сама не бих отишла толкова далеч…), но успях да помогна на Зак и научих много за торфа и използването му за отопление.

First ever (for me) peat picking
First ever (for me) peat picking

Съвсем наскоро чух за горенето на торф и това беше нещо съвсем ново и непознато за мен, което автоматично го направи достатъчно интересно, та да слушам обясненията на Зак цял ден, без да ми омръзне.

In the woods for wood after the snow
In the woods for wood after the snow

Е, накрая пак се оказах с мокър и съответно замръзнал задник, но това е друга тема… 😂

18 януари 2024 – под снега – Гарвалт, Шотландия

Неприятни промени

Мдааа, най-накрая си срещнахме рогата с Оли. На втората вечер след пристигането на Зак той се опита да ме изолира по много груб и грозен начин и аз директно му заявих, че няма да търпя повече простотия. Откакто бях дошла на това място, ми се сервираха идиотщини. Вече беше прекалено. Ако той не иска да дели Зак с други, аз просто си събирам багажа и си тръгвам. Изобщо не ми пука на пуканката вече!

Beautiful morning at Garvault
Beautiful morning at Garvault

С помощта на Зак той вече беше проумял, че е преминал всички възможни граници и то с булдозер, та се извинява няколко пъти.

Overflowing Garvault burn
Overflowing Garvault burn

За съжаление нещата не се подобриха от това. След като не успя да ме изолира, изолира себе си, което е трудно за пренебрегване. Мислено му дадох срок докато камерата ми се върне от ремонта в Холандия. Ако той не може да се справи със себе си и с „братската си ревност“ към Зак, аз си тръгвам…

Затрупани в снега

Snow
Snow

Междувременно бяхме затрупани от сняг. Толкова дълго го чаках този сняг, па той дойде точно когато камерата ми я няма, ама както и да е. След няколко дни изолация заради снежните бури беше време да поразчистим малко и да се изкопаем.

Snow at Garvault
Snow at Garvault

Първия ден само Оли и Зак излязоха да ринат сняг (а аз с кучетата на разходка след това 😜), но на втория ден се включих доброволно. Първо – имах нужда от качествено физическо натоварване, второ – беше забавно, и трето – не се налагаше Зак да върши цялата работа (Оли беше зад волана).

Digging out ourselves
Digging out ourselves

Отне ни почти целия ден да копаем пред Land Rover-а (хич и не питайте… 🤦‍♀️), но се справихме. Дори Оли слезе за малко от колата и помогна с лопатата.

Digging out ourselves
Digging out ourselves

Снегът беше мокър и тежък и по мое мнение беше ненужно да се рине на ръка. Ако Land Rover-ът не може да се справи, просто изчакваме ден-два, за да се разтопи. Времето вече се оправяше, а и ние не бяхме на зор. Но както и да е…

Digging out ourselves
Digging out ourselves

Ама пък си беше забавно. Най-накрая започвах да се чувствам по начина, по който очаквах, откакто се запознах с двамата през март…

20 януари 2024 – дърварстване – Гарвалт, Шотландия

В гората за дърва насред снега…

In the woods for wood in the snow
In the woods for wood in the snow

Откакто пристигнах, нищо не се беше случило както трябва. Първо Ева (собственичката) ми скъса нервите, после принцеса Кит ме изкара до ръба на поносимост (Дали да пиша повече за него? Ъъъъ, не, нека просто кажем, че той си беше спечелил прякора на минутата, и то още преди моето пристигане. Аз само доуточних, че трябва да е в женски род – принц звучи твърде добре за него, принцеса е!), а накрая за капак Оли странно се счупи…

Snow at Garvault and Zach burn
Snow at Garvault and Zach burn

Бях готова да си тръгна и дори бях започнала да си събирам мислено багажа. Особено след грозният опит на Оли да ме разкара след пристигането на Зак. Разбира се, трябваше да изчакам камерата си, но се подготвях и започвах да планирам преждевременното си заминаване.

Snowing again
Snowing again

Докато Зак не влезе в роля

Трудно е да се опише. Нямам брат, но имам по-голям братовчед, с когото бяхме буквално като дупе и гащи. Поне докато не се изпоженихме и животът ни разпиля. По същия начин се чувствам и със Зак. Сякаш намерих по-малкия си брат! С него ми е спокойно и комфортно. Чувствам се свързана с него, оценена и обгрижвана. В същото време по цял ден се заливаме от смях и щуротии.

Forest beauty
Forest beauty

И, по дяволите, и двамата работим здраво! Ама ни е толкова забавно! Отдавна не съм се наслаждавала на времето си така. Бяхме без дърва в средата на нищото, а доставката се бавеше заради снега. И какво – Зак и Ели отиват за дърва в гората!

За него това е рутина. За мен беше супер удоволствие да събудя мноооого стари спомени от един забравен живот.

In the woods for wood in the snow
In the woods for wood in the snow

Обичам гората! Обичам да работя с дърво! Не само че насякохме дърва в гората, но и ги донесохме „вкъщи“, нарязахме и нацепихме, а вечерта с тях запалихме камините. Буквално ни беше останал един жалък дънер, който пазех за подпалки, че беше достатъчно сух…

In the woods for wood in the snow - afterparty 😜
In the woods for wood in the snow – afterparty 😜
Тихи разговори. Свещи. Масаж. Лула. Вино. Забавление. Разходки. Уиски. Разговори. Лула. Вино. Разговори. Масаж. Бейлис. Уиски. Свещи. Мога да продължавам още и още...
Zach made a Swedish torch fire outside the hotel
Zach made a Swedish torch fire outside the hotel

Единственото нещо, което помрачаваше настроението ни, когато се сещахме, беше нелогичното поведение на Оли. Надявам се, че скоро ще се върне към нормалното си „аз„…

25 януари 2024 – Нощта на Бърнс – Гарвалт, Шотландия

Нощта на Бърнс не беше това, което очаквах, но въпреки това беше забавна. Поне Зак и аз се забавлявахме. Оли направи последен (както се оказа в крайна сметка) посредствен опит да се държи нормално, макар че не му се получи особено. След това тотално „изтърва козите„, но за това по-късно…

Burns' night
Burns’ night

Килт. Оли ми беше обещал килт за нощта на Бърнс, но след този странен срив нямах никакви илюзии, че ще се случи. За мой късмет със Зак бяхме приблизително еднакъв размер. Той имаше няколко резервни килта и с удоволствие ме снабди с всички необходими аксесоари. Черната ми тениска се съчетаваше идеално с неговото сако и килт. 😄

Burns' night
Burns’ night

Носенето на килт беше интересно преживяване. Мислех, че е просто пола. Ама мамка му, тая пола тежи като за световно и на всичкото отгоре живее свой собствен живот – накъдето и да се обърна, все забърсвам нещо. Сякаш никога през живота си не съм носил пола! Или поне килт. 😆

Мислех си, че освен това, по пътя на логиката, трябва да им е хладничко с тези фусти… Е, с тези *найсет пласта вълна на задника и вълнени чорапи до коляното (или до средата на бедрото!), дори не ти минава през ум за студ.

Burns' night
Burns’ night

Чувствах се прекрасно! И те така започна моето пътешествие в света на уискито. Аз не пия ракия, уиски и т.н. Ъмммм, май е време да сменя глаголното време. Не пиех… 🙊🙈

Slàinte Mhath!
Slàinte Mhath!

Част от ритуала в Нощта на Бърнс е Купата на приятелството. Разбира се пълна с уиски. 😄 Минава от ръка на ръка през всички по посока на часовниковата стрелка, докато не се изпразни. Е, можех да се преструвам, че пия, разбира се. Двамата ще я изпразнят без моя помощ, имам абсолютна вяра в тях!

Friendship cup at Burns' night. And that's how everything started...
Friendship cup at Burns’ night. And that’s how everything started…

Но нещо в мен се разбунтува. Традициите трябва да се спазват, нали?! (когато ми изнася 😜) И едно гласче ме ръчкаше отвътре – Ти си в Шотландия, по дяволите, хората мечтаят да опитат шотландско уиски! Ти си луда за връзване, да не се възползваш от шанса си поне да опиташ какво означава истинско уиски! Е, хуууу де, хуууууууу!

Slàinte Mhath!
Slàinte Mhath!

Дръжки! Като започнах и нема спирка вече… На снимките няма нито една случайна бутилка! 😄🙈

Slàinte Mhath!
Slàinte Mhath!

26 януари 2024 – Дингуъл, Шотландия

На следващия ден отидохме на търг. Беше интересно главно заради антиките, които се продаваха, но и защото за първи път присъствах на подобно нещо.

At Dingwall market
At Dingwall market

Не разбирах нито дума от кресчендото на аукционера и вътрешно се заливах от смях.

Dingwall auction
Dingwall auction

За съжаление не разбирах много и Кен (Мик, съпругата му Лин, и Кен са приятелите, които бяха отседнали при нас за Коледа), на което Зак си умираше от смях. За момента само тайно. Кен е страхотен човек, за мое съжаление обаче с много силен акцент, което налага да го моля да повтаря отново, и отново, и отново…

Dingwall auction
Dingwall auction

Тук Зак влезе в ролята много плавно и елегантно, почти незабележимо. Знаех, че ме е разконспирирал в момента, в който започна да повтаря думите на Кен. По съвсем различен начин, разбира се, сякаш се опитваше да ми обясни нещо друго. Никой друг не би забелязал, че всъщност ми превежда думите на Кен…

Another great day with Zach and Ken
Another great day with Zach and Ken

По дяволите, как да не го обичаш този образ! 😄🤗

30 януари 2024 – дърварстване – Гарвалт, Шотландия

Любимите ми моменти бяха в гората. За торф или за дърва, важното беше да съм в гората. Обичам гората! Ненапразно нося името на дърво

Out into the woods for wood
Out into the woods for wood

Копаенето на торф е забранено, освен за лична употреба. Само че ние НЕ го копаехме и той Е за лична употреба. Камината в библиотеката, е на торф. Освен това не го копаехме, а го събирахме измежду корените на дърветата, паднали от бурите. Това е откритие на Зак, а за да се случи изобщо, трябва да се натрупат много „случайности„, след което са необходими около 2 години, за да изсъхне торфът.

Out into the woods for wood
Out into the woods for wood

С дървата е по-лесно. Намираме мъртво дърво, което е достатъчно сухо. Зак го отсича, аз го обезклонявам и двамата го нарязваме на парчета. След това идва трудната част – Зак трябва да изнесе всички трупи една по една на раменете си. През гората, през реката!, нагоре по черния път, чак до асфалта, където Оли идва да ни прибере с Land Rover-а, когато му се обадим, че сме готови.

Out into the woods for wood
Out into the woods for wood

Освен това дегустациите на вино и уиски продължиха с пълна сила. Тихите вечери в приятна интимна обстановка на чаша вино и сладки приказки се борят с горските експедиции за първото място. Всъщност двете си поделят първенството.

Another nice cozy evening on our own. Slàinte Mhath!
Another nice cozy evening on our own. Slàinte Mhath!

Междувременно камерата ми се върна от ремонт. Не бих казала, че съм доволна от резултатите, но нямам време да я връщам пак. Ще се оправям с това в Ирландия, където ще поостана малко по-дълго.

Out into the woods for wood
Out into the woods for wood

2 февруари 2024 – Лох Кора на Манг, Шотландия

Бедственото положение тук започна да се отразява и на Зак. Въпреки че двамата си бяхме опора един на друг, вълните на депресия и агресия се отразяваха и на двама ни.

Little Boo on an evening walk near Garvault
Little Boo on an evening walk near Garvault

Зак е човек, който катери планини и хълмове и изминава километри и километри просто за кеф. Въпреки гадното време успя да ме измъкне няколко пъти за кратки 7-8-километрови разходки (все още куцам, макар и малко по-слабо). И когато установих, че въпреки хубавото време и двамата си намираме оправдания да се скатаваме из къщата и да си седим на задните части, знаех, че трябва да наритам два задника.

At Loch Coire nam Mang
At Loch Coire nam Mang

Нямаше нужда от много убеждаване. Въпреки силния вятър и факта, че този следобед очаквахме първите си гости, разходката до близкото езеро беше правилният избор.

At Loch Coire nam Mang
At Loch Coire nam Mang

В един момент, когато пътят (черен път) беше равен и чист, Зак ме остави и се затича по билото на планината край нас. Не се шегувам – той тичаше! И нагоре, и надолу. Аз го наблюдавах и се смеех с глас, а вятърът отнасяше смеха ми някъде надалеч… Беше приказно!

Slàinte Mhath! at Loch Coire nam Mang
Slàinte Mhath! at Loch Coire nam Mang

И, разбира се, дегустацията продължи в малко по-артистичен вариант. 😜

3 февруари 2024 – Wolfburn distillery – Търсо, Шотландия

Първите ни официални гости за годината бяха шестима италианци, които бяха идвали и предходната година. Приятни, шумни и бъбриви. Оказа се, че са планирали да посетят дестилерията „Уолфбърн“, където исках да отида и аз.

On my "Italian trip"
On my „Italian trip“

През цялото това време никой не ми беше казал, че за нас входът там е безплатен. Добре, че Зак го спомена и накарах Оли да ми уреди посещение. Някак си не го очаквах с нетърпение – цял ден в колата с пасивно агресивния Оли (понякога просто агресивен). Все пак ми беше любопитно – не знаех нищо за правенето на уиски и нямаше да го видя друг път, тъй като тези турове по принцип не са от най-евтините.

On my "Italian trip" with all the Italians at Bettyhill Cafe
On my „Italian trip“ with all the Italians at Bettyhill Cafe

Италианците ми паднаха от небето – възможност за цял ден в приятна компания, макар и да не им разбирах нито дума (говореха на италиански помежду си, разбира се)! Освен това наетата от тях кола беше седемместна – идеално! Имаше само един тънък момент – трябваше някак да ги попитам, а аз не съм много по тази част…

On my "Italian trip"
On my „Italian trip“

Зак отново влезе в ролята. След като цяла вечер се опитваше деликатно да го вмъкне в разговора, без никаква помощ от моя страна (наблюдавайки усилията му, съвсем изгубих говор и картина 🙈), накрая директно попита Джорджио (един от групата) дали имат място за мен.

At Wolfburn distillery
At Wolfburn distillery

Шестима души в три стаи, т.е. никой от останалите не знаеше. На сутринта бях готова за път и се чудех как да поставя отново въпроса, тъй като никой не споменаваше нищо.

At Wolfburn distillery
At Wolfburn distillery

Когато Зак, който през цялото време следеше ситуацията, отново постави ребром въпроса и попита дали са го коментирали помежду си и дали ще ме вземат.

At Wolfburn distillery
At Wolfburn distillery

Настана лека суматоха – никой не беше коментирал нищо, не бяха сигурни дали седмата седалка не е демонтирана… Някак усещах, че днес ще си остана в хотела. И все пак за 2 минути всичко беше изяснено и уредено. В резултат на това моята особа се оказа на предната седалка, в стил принцеса!

Oh oh... Slàinte Mhath! At Wolfburn distillery
Oh oh… I did try ALL of them! Slàinte Mhath!

Беше страхотен ден и го дължа изцяло на Зак! Беше абсолютно негово дело! И разбира се, както обикновено, сутринта трябваше да ме изпрати със смях. Казах му на закуска, че има яйце по брадата си, при което той просто се ухили дяволито, бръкна в чинията си и размаза цялото яйце по лицето си.

Egg all over his face... I guess I asked for it... 😆🤦‍♀️
Egg all over his face… I guess I asked for it… 😆🤦‍♀️

Е, те това е Зак! 😆🙈😆

12 февруари 2024 – Кинбрейс, Шотландия

Беше ми омръзнало да ходя на пръсти около Оли. Той се държеше като примадона, сякаш някой му беше свил близалката в детската градина.

The old military bunker at Kinbrace
The old military bunker at Kinbrace

Разбирах начина, по който Зак се справяше със ситуацията. Именно затова всички го обичат, защото той винаги мисли за всички останали и се адаптира към всички. Комфортът на другите е с по-висок приоритет. (Миленски, това да ти звучи познато?!) Да де, ама както всички знаем, аз не съм от този модел…

The old military bunker at Kinbrace
The old military bunker at Kinbrace

От една седмица говорим за посещение на стар изоставен бункер и всеки път нещо не се харесваше на Негово Височество. Можех да отида пеша в едната посока (около 12 км), но в двете посоки беше прекалено с този куцащ крак. Бях зависима и това ме вбесяваше.

The old military bunker at Kinbrace
The old military bunker at Kinbrace

Докато в един момент нещо ми просветна. Я чакай малко! Как обиколих половин Европа, без да чакам Оли да ме закара някъде?! На стоп, разбира се! Вярно, че тук минават малко коли, но пък от друга страна, ВСИЧКИ ще ми спрат, точно защото съм в средата на нищото!

The old military bunker at Kinbrace
The old military bunker at Kinbrace
Стар военен бункер

Казах на Оли, че на следващия ден отивам на стоп, ако никой не иска да дойде с мен. Хич ми не пука. При което изведнъж се оказа, че, видиш ли, той ще позволи на Зак (професионален шофьор, между другото) да вземе колата за кратко разстояние и да ме закара дотам. А може би и Зак ще иска да види бункера…

Kinbrace cemetery
Kinbrace cemetery

Не думай! Ако не от Зак, откъде изобщо бях разбрала, че там има добре запазен бункер на Кралския наблюдателен корпус, може би някоя птичка в гората ми е казала за него… 🤦‍♀️

An old abandoned croft house
An old abandoned croft house
Гробището на Кинбрейс и изоставената къща

Така че на следващия ден Зак и аз най-накрая можехме да отидем, където искаме (в рамките на разумното, разбира се). Бункерът, гробището от другата страна на пътя и изоставената къща, в която моя милост естествено се намъкна.

An old abandoned croft house
An old abandoned croft house

Едва ли щях да се престраша да вляза сама, но знаех, че ако се пребия или нещо се случи, има някой отвън, на когото мога да разчитам на 100%!

Кулата за наблюдение на птици
The bird watching tower
The bird watching tower

След бункера и гробището решихме да се възползваме от хубавото време и да отидем до кулата за наблюдение на птици. Винаги минавахме покрай нея на път Търсо, но никакъв шанс да спрем. Така че това беше перфектният момент.

A swampy walk around the bird watching tower
A swampy walk around the bird watching tower

Е, не видях никакви птици, но пък блата да ти види окото. Като стъпиш накриво, се пльосваш в блатото… 🤦‍♀️ Като оставим това и силния вятър настрана, беше красиво и уникално преживяване.

View from the bird watching tower
View from the bird watching tower

13 февруари 2024 – потокът Гарвалт – Гарвалт, Шотландия

Същото настроение. Беше ми писнало да бъда зависима. Исках да отида някъде, където мога да ида сама. Спомних си, че Деби беше споменала за един водопад наблизо. Трябваше да го намеря.

Garvault at the end of Garvault burn
Garvault at the end of Garvault burn

Казах на Оли, че ме няма, и се приготвих. Зак беше на същата вълна. Дори беше в същата посока и ме заведе до водопада, където прескочи потока и се отправи към върха на планината. Ето го на снимката – точицата на върха на хълма. 😄

Up there on the top is the dot called Zach...
Up there on the top is the dot called Zach…

Аз не бях толкова смела, освен това дори когато съм във форма, вървя доста бавно, така че хич и не си и помислих да тръгна с него. Просто продължих покрай реката до един малък хълм и после обратно.

Chilly walk by Garvault burn
Chilly walk by Garvault burn

Зак ме настигна на същото място, на което ме беше оставил. Без уговорка или планиране. Просто бяхме на една и съща вълна и това беше всичко. 😆

15 февруари 2024 – Латерн, Шотландия

Музеят Гън
Misty view at Gun Museum
Misty view at Gun Museum

Най-накрая стигнахме и до музея „Гън“. Малко предистория – Гарвълт се намира на територията на клана Гън, а историята на клана е събрана в стара църква на брега на Латерн.

At Gunn Museum
At Gunn Museum

Тънкият момент е, че музеят е затворен през зимата, а Зак, който само по това време е в Шотландия, от 4 години се опитва да стигне там. Най-накрая му се удаде и, боже мой, той просто се размаза от кеф

Misty view at Gun Museum
Misty view at Gun Museum

Това, за което малко съжалявам и се чувствам дори леко виновна, е, че заради мен времето ни там беше ограничено. Искаше ми се да не си гледаме часовниците всяка минута. Само че Оли беше решил да натъпче в един ден всички неща, които беше обещал да направим в два дни. Само за да се отърве от нас (особено от мен)

Misty view at Gun Museum
Misty view at Gun Museum

Атмосферата се беше нажежена достатъчно, за да наливаме още масло в огъня, така че се примирих със ситуацията. Зак също…

Акаваниш

След музея се отправихме към Търсо, за да вземем новите ми очила (£150 – още ме боли душата).

Got my new glasses
Got my new glasses

По пътя спряхме на още едно интересно място – Ачаванич. Каменен кръг на 4000 години във форма на подкова, в който каменните блокове са разположени перпендикулярно на центъра. Обикновено широката им страна е обърната към центъра. Този стил на подреждане го прави уникален за всички останали каменни кръгове, много необичаен и загадъчен.

At Achavanich
At Achavanich
Джон О’Грот

Най-северната точка на Шотландия и съответно на Обединеното кралство. Разбира се, всичко това отново беше направено на тагадък, като постоянно си гледахме часовниците. Особено след като Оли отново отиде твърде далеч и аз го „сритах в кокалчето„. Въпреки това бях твърдо решена да видя това, за което бях дошла.

The the northernmost point of Scotland
The the northernmost point of Scotland

Едно от нещата, които наистина исках да видя, беше фарът. Зак беше споменал, че дотам се стига пеша покрай брега и аз не проверих картата.

On the way to John o' Groats Lighthouse
On the way to John o’ Groats Lighthouse

Е, разходката се оказа не съвсем кратка и не съвсем приятна и суха, но след няколко живописни криволичения през ослепителната гъста мъгла все пак стигнахме до фара.

At John o' Groats Lighthouse
At John o’ Groats Lighthouse

Все пак беше приятно, въпреки че беше адски кално. Имах нужда от разходка! За да изпусна парата и да подишам малко свеж въздух. А глътка уиски от плоската бутилка можеше само да помогне.

My Valentines Day present!
My Valentines Day present!

Моята плоска бутилка! Първият ми подарък за Свети Валентин! Изненада от Зак и Кен, което го прави наистина специален.

Камстър Грей Каринс
Grey Cairns of Camster
Grey Cairns of Camster

Последна спирка за деня – Сивите каринс на Хамстер. Вече беше почти тъмно и нямаше смисъл дори да пробвам някоя от камерите си. Единствените снимки са от телефона на Зак, който има доста добър нощен режим.

Grey Cairns of Camster
Grey Cairns of Camster

Сивите карини в Хамстер са два от най-добре запазените неолитни камерни карини във Великобритания.

По пътя към Гарвалт

Това, което започна в Търсо, ескалира по пътя към дома. Оли реши, че е време отново да се прави на интересен, но този път аз му стъпих на врата. И както правят малките деца, когато не знаят как да реагират, пред лицето ми беше размахан среден пръст. О, не, по дяволите! Голяма грешка!

Единственото нещо, което го спаси от красив цигански шамар през лицето, беше фактът, че е зад волана. Шапката му обаче отлетя. Поне не му счупих вирнатия пръст, за да го изравня с останалите. 😈

Slàinte Mhath!
Slàinte Mhath!

Горкият Зак трябваше да играе ментор на двама възрастни… предполагаемо възрастни… Знаех, че ще го поставя в неудобно положение, затова и беше половинсекундното ми колебание, преди да отнеса шапката на Оли. Извинявай, Зак! Просто не мога да позволя подобно поведение и средни пръсти в лицето ми. Не и безнаказано…

17 февруари 2024 – Лох Кора, Шотландия

Боти. Нещо, което наистина очаквах с нетърпение и което ахааа да не се случи. Нещо като нашите планински заслони. Не хижа, а заслон.

On our way towards Loch Choire Bothy
On our way towards Loch Choire Bothy

Зак обича да обикаля из тресавищата, да нощува и да се грижи за заслоните, доколкото може. Разбира се, всички те са далеч от пътя. Аз куцам. Най-близкият и очевидно най-удобният вариант беше боти Лох Коура. Около 5 км пешеходен преход по брега на езерото – неравен и несигурен терен, но пък каква красота!

On our way towards Loch Choire Bothy
On our way towards Loch Choire Bothy

Зак, който ме научи какво е чувството някой да се грижи за теб, без ти дори да си го помислиш, беше взел предвид всичко. Моето куцане, неравния терен и раницата. И беше намерил решение!

On our way towards Loch Choire Bothy
On our way towards Loch Choire Bothy

Когато за първи път спомена за идеята ти, помислих, че се шегува. Той обаче си беше съвсем сериозен. Подготви и смаза една количка, след което натовари и моторния трион, така че количката да си заслужава усилията.

Near Loch Choire Bothy
Near Loch Choire Bothy

През по-голямата част от пътя раницата ми лежеше кротко в количката, сгушена плътно до резачката. Опитвах се да вървя бързо и достатъчно близо, за да мога поне да помагам с бутане по неравностите и баирите. Разбира се, всеки път се налагаше да споря с него, защото не ми позволяваше дори това, но поне не стигнахме до бой. 😆😜

On our way back from Loch Choire Bothy
On our way back from Loch Choire Bothy

На връщане раницата ми тежеше наполовина – без храна, бира, вода и консерви. Дори уискито беше изчезнало! 😄 Носех я през целия път без проблем. Зак беше зверски преуморен, едва ходеше, макар да не го показваше. Дотолкова, че този път дори не се опита да спори и да ми вземе раницата. 😄

On our way back from Loch Choire Bothy
On our way back from Loch Choire Bothy

Вместо след закуска, тръгнахме в 15:00 ч. към заслона и по пътя се сблъскахме с някои изненади и предизвикателства. Като например един паднал мост. Зак носеше тежки непромокаеми обувки за дърводобив и успя да премине почти без проблем. Моите обаче щяха да бъдат наводнени от някоя доволно мокра трева, никакъв шанс да пресека реката с тях. Щяха да се напълнят до глезените и нямаше да изсъхнат с дни…

The missing bridge on our way towards Loch Choire Bothy
The missing bridge on our way towards Loch Choire Bothy

Докато Зак търсеше материали, за да ми направи импровизиран мост за по-дълбоката част (няма как да си навия панталоните над коляното, нали), аз си събух обувките и се приготвих да преплувам реката боса. Бързо размислих обаче. Водата е ледена, камъните са хлъзгави, а аз съм нестабилна с тоя болен крак. Не…

The missing bridge on our way towards Loch Choire Bothy
The missing bridge on our way towards Loch Choire Bothy

На дъното на раницата ми бяха хубавите топлинки, дадени ми от Шивон (първият ми уоркъуей хост в Ирландия преди повече от година) с идеята да ги използвам в заслона, докато обувките ми изсъхнат. Промяна на плана – реших, че ще използвам обувките си, докато топлинките ми изсъхнат. Идеален вариант за пресичане на река. Краката ми дори не изстинаха в ледената вода (е, тук ръчно изработените вълнени чорапи трябва да имат нещо общо)!

Almost arrived at Loch Choire Bothy
Almost arrived at Loch Choire Bothy

Пристигнахме с последните лъчи на залязващото слънце и първите капки дъжд от започващата буря. В ботито беше чисто и уютно. Някои от нещата, които Зак беше оставил при посещението си миналата година, все още бяха там. Включително свещи и дърва. За наш късмет имахме достатъчно дърва, за да изкараме нощта, така че Зак се зае да поправи малко разпадащата се печка, а аз се заех да въведа ред и организация в бунгалото.

Finally arrived at Loch Choire Bothy
Finally arrived at Loch Choire Bothy

Последните посетители старателно бяха почистили след себе си, но това не можеше да се каже за четириногите, цвърчащи постоянни обитатели.

At Loch Choire Bothy
At Loch Choire Bothy

После нещо за ядене. Чаша вино/бира. Глътка (или няколко) уиски. Ароматна лула. Тиха музика. Уют. Топлина.

Near Loch Choire Bothy
Near Loch Choire Bothy

През нощта беше хладно – бунгалото става студено в момента, в който огънят угасне, а тази разпадаща се печка не смеехме да я оставим да гори.

At Loch Choire Bothy
At Loch Choire Bothy

Още преди да съм изпълзяла от спалния чувал на сутринта, Зак беше запалил огъня и заслонът се изпълваше с топлина. Това включваше и димна завеса (дрехите ни миришеха на дим седмици след това), но както казваше вуйчо ми, всяко удоволствие в този живот се заплаща. 🤷🏻‍♀️

Near Loch Choire Bothy
Near Loch Choire Bothy

Закуска, разходка из гората и малко дърводобив. След това домакинстване и приготвяне на вечеря, докато Зак се върна обратно за дърва, този път с резачката. 🙈

At Loch Choire Bothy
At Loch Choire Bothy

Закъсняваше. Мислено му бях дала около 2 часа – повече от достатъчно, за да свърши това, което планираше. Реших, че ако дотогава не се е върнал – тръгвам да го търся. Беше 6:30 – вече тъмно. Определено не време за рязане на дърва в гората.

The wood Zach sourced for the bothy
The wood Zach sourced for the bothy

Двамата сме сами в средата на нищото и сме напълно изолирани. Можем да разчитаме само един на друг. Там нямаме мобилно покритие. Нямаме радиостанции. Тръгвам да го търся! Сега!

All the wood Zach sourced for the bothy
All the wood Zach sourced for the bothy

Намерих го. Някъде по средата на пътя. Прибираше се натоварен с резачка, количка и много дърва. Едва ходеше от изтощение… Прибрахме се заедно и за капак Зак се хвана да нареже всичко донесено! Упорит като муле (или коза в този случай)! А аз се заех с приготвянето на вечерята и домакинската работа.

At Loch Choire Bothy
At Loch Choire Bothy

Вечерта беше като предишната. Само че продължи до 3 часа сутринта. Невероятно усещане! Прекрасно изживяване! На всичкото отгоре Зак поддържа огъня цяла нощ, докато аз кротко си спях. На топло…

Goodbye Loch Choire Bothy and thank you!
Goodbye Loch Choire Bothy and thank you!

На следващата сутрин никой от нас не искаше да се връща. Нямаше как, обаче, трябваше да се сме в хотела. Оли щеше да ни чака на уреченото място по обяд.

On our way back from Loch Choire Bothy
On our way back from Loch Choire Bothy

23 февруари 2024 – Дорнъх, Шотландия

За втори път отидох на търга в Дингуол. Само че този път без Оли. Само двамата със Зак с влака до Брора и оттам в колата с Кен.

След търга, по моя молба, минахме през Дорнох, малко, живописно градче на брега. Отбихме се до мястото, където през 1727 г. е била изгорена последната вещица, след което седнахме да хапнем в кръчма с прекрасна атмосфера.

The place where the last witch has been burn
The place where the last witch has been burn

Там, за трети път през този ден, ми обърнаха специално внимание благодарение на килта, който носех (на Зак).

Първо на търга, докато пиехме кафе, една дама мина покрай мен, потупа ме по рамото и каза – страхотен избор, много ми харесва тоалетът ви, чудесен е!
По-късно, разхождайки се наоколо, ме спря друга дама, която ме попита за историята на килта – беше го разпознала – Черната стража.

Waiting for my glasses
Waiting for my glasses


И сега в пъба, излизайки от тоалетната, Зак заедно с още една дама ме нападнаха без предупреждение. И започнаха да показват и обясняват неща за килта ми. Който, разбира се, е неговият килт, както и всичките ми дрехи (тениската си е моя пък!), така че нищо чудно. Само дето не очаквах такова нападение при отварянето на вратата. 🤣

Накрая на вечерта, преди да се качим на влака, Кен ни заведе у тях на чаша кафе и сладки приказки.

Evening pipe
Evening pipe

Още един прекрасен ден с прекрасни хора! 🤗💖

24 февруари 2024 – Римсдейл, Шотландия

Чудесен слънчев ден. Тръгнахме да търсим нещо, което Зак беше видял на сателитна карта. Някъде в средата на нищото.

The Highlander...
The Highlander…

Красота и величие! И Зак, който разказва скритата история на местата, през които минаваме. И слънцето. И малко снежна буря в далечината. Приказно!

Walk around Rimsdale
Walk around Rimsdale

Докато не стъпих накриво и някак си успях да разтегна и без това болезнената си пета. Видях звездички кръжащи наоколо… Вече почти не можех да стъпвам на този крак.

The most reliable watercourse
The most reliable watercourse

И сега какво?! Стигнали сме до средата на пътя. Знам, че мога да продължа, но после трябва и да се върна. Мога и това да направя, обаче куцам като за световно, времето напредва и няма да успеем преди да се мръкне…

Walk around Rimsdale
Walk around Rimsdale

Зак заявява – приключихме, връщаме се обратно! Е, да ама на мен не ми допада тая идея. Аз нямам избор, трябва да се върна, само че сме по средата на пътя – той трябва да намери търсеното! Аз ще тръгна бавничко обратно и ще го изчакам при колата.

Walk around Rimsdale
Walk around Rimsdale

Да ама не! Това магаре е по-инато дори от мен! Тръгваме обратно… 🤷🏻‍♀️ Спряхме за кратък пикник на върха на един от многото хълмове и бавно продължихме към колата.

И все пак, въпреки прекъсването и връщането, денят беше прекрасен.. И двамата му се насладихме изцяло! 💖

1 март 2024 – Хелмсдейл, Шотландия

Bulgarian touch to a Scottish outfit
Bulgarian touch to a Scottish outfit

Баба Марта мина през Шотландия, покрай Зак и Кен, оставяйки няколко български нотки в мелодията на деня.

On the way towards Dingwall with a Bulgarian martenitsa
On the way towards Dingwall with a Bulgarian martenitsa

На търга в Дингуол всички ги питаха какво е това (мартеницата) и те гордо обясняваха, че това е българска традиция. 🤗💖🤗

Zach with the Samurai sword he bought at the auction
Zach with the Samurai sword he bought at the auction

Както винаги, на търга имаше разнообразни интересни неща. Като самурайския меч, например, който Зак купи миналата седмица. Този път беше меден джобен пепелник. Супер забавна малка джаджа! Дори не съм предполагала, че съществува такова нещо!

An old pocket ashtray
An old pocket ashtray

Също така комплект брошка и игла за килт. Имаше много от тези, както всеки път, но този комплект, не знам защо, просто ме грабна. Те обаче излязоха твърде скъпи. Е, снимките са безплатни. 😜

Kilt pin & a brooch
Kilt pin & a brooch

Денят мина незабелязано в компанията на двама невероятни мъже и много познати и непознати, с които денят ни срещна.

On the way towards Dingwall
On the way towards Dingwall

Време беше да се връщаме в хотела. Но…! Не и преди да се сбогувам с други двама, които бяха пленили сърцето ми – Мик и Лин, които заедно с Кен и Джордж (от Глазгоу) превърнаха личния ми декемврийски празник в истинско събитие! 🤗💖🤗

At La Mirage
At La Mirage

Така че отидохме в La Mirage – любимият им ресторант Helmsdale. Той беше достоен за славата си и неговият управител беше приятно изненадан да се запознае с един комшу. Познахте, той беше турчин. Така че не беше никак изненадващо, че ресторантът беше преуспяващ, управляван с типичен турски усет и манталитет.

At La Mirage
At La Mirage

Вечерята беше чудесна. Храната беше изключително вкусна, обстановката прекрасна, а компанията изпълнена със смях и топлина. Господи, как ще ми липсват тези четирима…

At La Mirage
At La Mirage

Вместо да висим на студа в очакване на влака, Кен предложи да ни закара до гарата в Кинбрейс, където бяхме оставили колата да чака. Милият Кен! Сбогуването с него не беше лесно. Добре, че беше тъмно и валеше…

At La Mirage
At La Mirage

Зак и аз се натоварихме в колата и тръгнахме към хотела. Аз се борех с бушуващите в мен чувства – насладата от прекрасния ден, любовта към тези невероятни хора и късметът да ги познавам, примесени с горчивината от още едно сбогуване, може би завинаги.

At La Mirage
At La Mirage

Най-прекрасното нещо на пътуването е, че създаваш приятели по целия път и цели свят. И най-болезненото е, че винаги се сбогуваш и оставяш частица от душата си при всеки от тях… а понякога и частица от сърцето си


ГАЛЕРИИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *