Press "Enter" to skip to content

Ветровитите острови, част 13

След зимата прекарана в Шотландските планини, се отправяме леко на юг към Уелс и после... Да видим какво ще донесе част 13 от Ветровитите острови... 😎
Част първа, втора, трета, четвър, пета, шеста, седма, осма, девета, десета, единадесета и дванадесета са тук.
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!

04 март 2024 – Розал – Гарвълт, Шотландия

https://youtu.be/8zbmKJb_WX0

Нещо се случваше. Нещо излизаше на повърхността и буквално ме убиваше! Не можех да спя и да ям вече 5-6 поредни дни. И замръзвах. Треперех от студ. Само дето бях до печката. Студът идваше отвътре. Бях изтощена…

The last sunset at Garvault
The last sunset at Garvault

Знаех, че е комбинация от нерви, емоции и всичко натрупано последните 4 месеца на това място и потискано, за да мога да оцелея психически. Всичко се изливаше навън. Хубаво, че се освобождава, ама с това темпо до вторник, когато трябваше да си тръгвам, щях да съм абсолютно зомбирана и неадекватна от изтощение.

Listening to the wind harp
Listening to the wind harp

Трябваше да направя нещо. На инат излязох на две дълги разходки. Сбогувах се с гората, в която бяха едни от най-хубавите ми моменти тук. Сбогувах се с Гарвълт. Вечерта взех хапче за сън (за втори път през живота си!) и се свих в леглото. Отне ми около 2 часа да се стопля под завивките. И заспах. 6 часа дълбок напоителен сън.

At Rosal Clearance Village
At Rosal Clearance Village

Междувременно Сапфир беше станала част от нашата обща реалност. Тя поемаше щафетата от мен. Не че бях много в състояние да я предам в това зомбирано състояние, но всичко, от което тя се нуждаеше, беше да ѝ покажа кое къде стои и какво къде се използва. Независимата 43 годишна Сапфир беше точно от моята порода, само по-интелигентна. Беше минала през много. И много още имаше да мине.

On the way to Rosal Clearance Village
On the way to Rosal Clearance Village

Понеделникът беше прекрасен и слънчев. Аз се чувствах по-добре след като бях успяла да поспя, макар и стомахът ми все още да не беше готов да се върне към рутинните си задължения.

At Rosal Clearance Village
At Rosal Clearance Village

Та тримата отидохме да видим вятърната арфа и последното разчистено село. (При строенето на язовир, хората от района се изселват. Е, тук са направили нещо подобно само че без язовир и в много по-големи мащаби)

Rosal Clearance Village
Rosal Clearance Village

Вече се чувствах много по-добре и изцяло успях да се насладя на деня. А и бях в гората. Енергията на дърветата е моята енергия, те винаги ме вдигат на крака…

The last sunset at Garvault
The last sunset at Garvault

Последният ми ден. Изцелителен ден… Благодаря!

05 март 2024 – Глазгоу, Шотландия

Едно от най-трудните сбогувания
И пътят продължава…

Roberto seems to got along with Zach quite well
Roberto seems to got along with Zach quite well

Цял ден във влака. 3 часа престой в Инвърнес, където предишните ми домакини, Соня и Греъм, дойдоха специално да се видим на по кафе. Беше наистина приятна и интересна среща.

Roberto seems to got along with Zach quite well
Roberto seems to got along with Zach quite well

Те, разбира се, бяха впечатлени, че нося килт, което пък ми даде възможност да им разкажа повече за Зак, виновникът да го имам. (Бях говорила с тях ако могат да намерят на Зак работа с виза, за да остане в Шотландия по-дълго)

An addition to the lunch Zach prepared for my leaving
An addition to the lunch Zach prepared for my leaving


Слушах техните истории и се чувствах сякаш все още съм там, все още живеят с тях в Loch Ness clamping

Roberto and Carla patiently waiting at Inverness train station
Roberto and Carla patiently waiting at Inverness train station

Обратно на влака и към Глазгоу. Джордж ме чакаше с отворени обятия. Щях да остана 4 дни, но нямахме планове този път. Не исках нищо, бях тук да видя още един приятел за последен път.

Visiting George once again
Visiting George once again

Единственото, за което помолих, беше да намерим магазин втора употреба. След всичко подарено ми от Зак, просто трябваше да завърша костюма и да си намеря сако и чорапи.

Whisky tasting in progress, Slàinte Mhath!
Whisky tasting in progress, Slàinte Mhath!

Джордж заяви, че съм ненормална да търся чорапи втора употреба, пък било то и за килт. Просто ми поръча чифт от Амазон без изобщо да се колебае. И се оказа, че знае перфектното място за сако – магазин втора употреба, но специализиран в традиционни дрехи, бижута, аксесоари и т.н.

At Riverside Museum in Glasgow
At Riverside Museum in Glasgow

Имаше от всичко по много. Огромен избор. И все пак силно ограничен за мен по финансови причини. Намерих абсолютно същото сако, като това, което носех в Гарвълт, само че 65 паунда – далеч над моите възможности…

My Scottish outfit - kilt with all the accessories 🤗
My Scottish outfit – kilt with all the accessories 🤗


Е, харесах си едно от най-евтините и съм доволна от резултата! 😉

Whisky tasting in progress, Slàinte Mhath!
Whisky tasting in progress, Slàinte Mhath!

Последва двудневна битка със системата, за да изпратя част от Роберто директно в Ирландия – беше твърде тежък за куцащия ми крак. Няма такъв кошмар, честно! Двамата с Джордж, вместо да се радваме на компанията си, се борехме с някакви диви глупости. Дори обикаляхме с колата по депата и никъде никой нищо не знае…

Sure, if normal, you won't be one of my friends
Sure, if normal, you won’t be one of my friends

Бях отчаяна на втория ден вечерта и се предадох – ще си го нося, все някак ще се справя, нямам избор. Сетих се, че съм пропуснала две компании (от сигурно 20!) и без никаква надежда, дори без да включа лаптопа в мрежата (ще отнеме 2 минути да разбера, че и тези не вършат работа) реших да ги проверя. Първата изобщо не доставя до Ирландия, което ми е супер странно, ама каквото такова. Втората…

Whisky tasting in progress, Slàinte Mhath!
Whisky tasting in progress, Slàinte Mhath!

Нещата се случиха! За 12 паунда! Още не мога да повярвам.

Още очаквам нещо да се провали в последния момент. Кашонът е опакован, етикетът принтиран, да видим…

09 март 2024 – Карлайл, Англия

Емоционално сбогуване с Джордж и на влака за Карлайл. Към следващото сбогуване…

From Glasgow to Carlisle
From Glasgow to Carlisle

Вече бях минала и през Глазгоу, и през Карлайл, логично беше да хвана по източната част този път. Само че точно затова тръгнах пак по западната, на Пук на правилото ми да не се връщам по пътя, по който съм дошла.

The craft shop and workshop in Carlisle
The craft shop and workshop in Carlisle

Бях оставила приятели там. Приятели, които вероятно никога повече нямаше да видя. Поредица от сбогувания. Като се занизаха от първия ден на март и нямат спирка…

The craft shop and workshop in Carlisle
The craft shop and workshop in Carlisle

Тежки сбогувания…

11 март 2024 – Лийдс, Англия

И обратно там, от където това приключение започна преди почти година и половина – Лийдс.

Walk with my sister in Leeds
Walk with my sister in Leeds

Тоз път не бях детегледачка, само бедната роднина на гости. 🤣😛 Еми сестрата ко да ме прави, пусна мЪ да вляза. Та мЪ и нахрани даже! 😜

Cozy lazy day at my sister's with a good book
Cozy lazy day at my sister’s with a good book

Племенницата на ръгби тръгна – доволна до немай къде, до ушите в кал и до ушите ухилена. Никак не завиждам на майка й в момента. 🤭

My niece after rugby training
My niece after rugby training

Племенникът продължава да ме изненадва с невероятния си талант в различни сфери и най-вече в рисуването.

My talented nephew
My talented nephew

А сестрата пак ме потроши! 🙈 Шегичка. Е, хууу де, ако некой мЪ барне, ке му строшим ръчичките – всичко ме боли зверски! Обаче…! Обаче, както обикновено, сестрата напипа проблемите, за които даже аз не знаех, и се погрижи да ги направи възможно най-болезнени, димекЬ да ги ремонтира. Поне колкото може от веднъж… 🤷🏻‍♀️

My sister's work place
My sister’s work place

Излязохме и на разходка из града. Исках да се кача на водното такси, силно препоръчано ми от Зак, но така и не ми се получи. След около половин час чакане, случаен минувач ни уведоми, че таксито не върви – реката е твърде пълноводна… 🙈

At Royal Armouries Museum, Leeds
At Royal Armouries Museum, Leeds

От там пеша към Кралския оръжеен музей, разходка из няколко търговски центъра (не за пазаруване, те самите са като музеи!) и към вкъщи, че след почти 11 км, петата ме убиваше от болка и вече куцах доста сериозно.

Walk with my sister in Leeds
Walk with my sister in Leeds

15 март 2024 – Tunstall – Withernsea, Англия

И пак ме заведе сестрата на море. Поне първия ден времето беше просто перфектно.

Cheers! 😉
Cheers! 😉

Част от рутинната програма на сестрата беше играта на снукър в близкото градче. Нямах никакво намерение да се пробвам – не е моето нещо, но пък с кеф щях да обиколя наоколо докато те се забавляват да гонят топките по масата.

The play house in Withernsea
The play house in Withernsea

Така и направих. Тръгнахме с децата, на които със сигурност им беше скучно да обикалят познати места, ама не противоречаха на леля си и се държаха на ниво.

Visiting Withernsea with my niece and nephew
Visiting Withernsea with my niece and nephew

Първо разходка по плажа. Морето беше супер бурно и красиво, макар и с мътния си кафяв цвят. Реших, че ще снимам бушуващите вълни от близо. Рискувах да се понамокря, ама поне щях да направя яко клипче. Аха! Една от вълните ме изненада в гръб и ме заля до над глезените. Поне видео да бях направила, а тя камерата не тръгна в сюблимния момент. Ама че изненада, нЪли!

At Withernsea beach
At Withernsea beach

Друга беше изненадата обаче. Естествено панталонът ми беше мокър до коленете. Обувките ми обаче бяха сухи! Мокри само около глезените, където водата беше влязла отгоре! И чорапите ми нагоре бяха мокри разбира се, но бидейки от чиста вълна, не се усещаха мокри! Баси кефа! Сега разбрах какво съм изпуснала избирайки цената пред качеството (чорапите визирам) Благодаря ти, Зак! (и двете бяха негова заслуга!)

Spring is coming
Spring is coming

Разходихме се из градчето. Помотахме се из интересни магазинчета, църковна разпродажба и музей, в който децата никога не бяха ходили, но за късмет, беше затворен.

The Lighthouse Museum in Withernsea
The Lighthouse Museum in Withernsea

Скоро се върнахме при играчите да ги изчакаме да приключат. Боже, това място е огромно! Със стотици различни игри и забавления! Буквално ми падна шапката!

18 март 2024 – Нотингам, Англия

Сутринта в 6:15 бях на спирката пред сестрата. Половин кафе изпито и цяло в чашата за из път.

Beauty
Beauty

Пристигнах при Гавин по обяд. Доста си походих с раниците на рамо, па и той на един див баир живее, ама оцелях де.

Once again - my famous salad - fresh, yummy and with flowers 😁
Once again – my famous salad – fresh, yummy and with flowers 😁

Говорихме с часове. После набрах малко треволяк от градината му и направих салата, което сериозно го впечатли, осмели се да я опита, та даже я и хареса! 😁

Whisky tasting still goes on 😉
Whisky tasting still goes on 😉

И пак говорихме с часове. Буквално. Беше пътувал много повече от мен по същия начин. Споделяхме истории, мнения, виждания, мисли…

Утре по план ще караме колела. Да видим…

Little freshness from the garden
Little freshness from the garden


Ми излязохме с колелата. Моето беше пред разпад и се разлопа и раздрънка съвсем, та при езерото се отказах и се върнахме обратно, но се чувствах прекрасно.

Good morning!
Good morning!

Разходката определено си заслужаваше! Припомни ми колко обичах да карам колело! Припомни ми и как боли задник, когато не си карал с години, ама това друга тема… 🤭😜

That reminded me how much I miss riding a bike!
That reminded me how much I miss riding a bike!

Наблегнахме на салатите. Гавин беше очарован от идеята, че си има вкусна и здравословна салата в градината под носа си и дори си записа какво точно бера. Ей, развалих народа с тез мойте треволяци начи… 🤣

20 март 2024 – Лондон, Англия

Лондон не беше включен в първоначалния маршрут и решението да отида беше спонтанно. Организирайки транспорта установих, че автобусите от Нотингам за Кардиф минават през Лондон. Вместо да дремя 3 часа на гара Виктория, по-добре направо да поостана и видя стари приятели и проверя как се е променило възприятието ми за Лондон за 14 години.

Ready to hit the road again
Ready to hit the road again

Реших, отново напълно импулсивно, че ще отседна при приятелка от Пловдив, която от години вече беше лондончанка.

Чакаше ме изненада. Направо шок при пристигането ми. (Чужди ли, които нямат място в блога) Следващият ден беше прекрасен и слънчев. Никъде не излязох обаче. Тя имаше нужда да говори, а аз бях там не случайно! А може би и аз имах нужда от тези разговори… 🤷🏻‍♀️

Arrived in London 14 years latter
Arrived in London 14 years latter

Говорихме с часове. Разчепквахме скрити проблеми, стари рани и незарастнали белези… Така и не си показах носа навън за целия си престой там.

23 март 2024 – Кардиф, Англия

Автобусът ми за Кардиф беше в ранния следобед, аз обаче се тропосах на автогарата в 9 сутринта. Първоначалната идея беше да оставя багажа и да използвам няколкото оставащи ми часа да се огледам наоколо. Да де, ама размислих. Първо щях да похарча едни пари за багажа, после щях да похарча още повече за метрото и да прекарам половината от времето в пътуване. Ако пък решах да ходя и да обикалям наблизо, рискувах да не мога да ходя (все още куцам) когато пристигна в Кардиф, ако се наложи. Така че, просто похарчих едни 3 паунда за кафе и си го пих повече от 4 часа. 😁😜

Loooong coffee drinking at Victoria station
Loooong coffee drinking at Victoria station

Вярно се наложи да походя в Кардиф, па се наложи и да повися на една спирка половин час без да има къде да оставя поне Роберто, така че бях доволна от взетото в Лондон решение. Така или иначе не можеш да видиш Лондон за 3-4 часа…

Night in Cardiff - my window view
Night in Cardiff – my window view

Пристигнах при Лася в 7 и вече беше почти тъмно, та първото, което видях беше нощната гледка към залива. Побъбрихме си и в процеса на разговора тя спомена за ангажимент на следващата вечер. Хари Кришна.

With my host in Cardiff - Lasya
With my host in Cardiff – Lasya

Хух, мчи кЪк, нали мерудията, това-онова… Самопоканих се, при това успешно, след което се понесох към леглото. Бях супер изморена.

24 март 2024 – Кардиф, Англия

На другия ден излязохме заедно, Лася си отиде по своите работи, аз тръгнах да обикалям. Стигнах и до замъка, който Зак толкова горещо ми беше препоръчал да видя, и който всъщност беше причината да съм в Кардиф.

Here it is - Cardiff Castle
Here it is – Cardiff Castle

Да де, ама го видях само отвън. 20 паунда за вход са твърде над моя бюджет за развлечения, дори и силно препоръчани…

Cardiff Castle
Cardiff Castle

Продължих да се мотая из града по моя си начин. Проверих на гарата влаковете посока ферибота, ей така, да съм спокойна и там попаднах на уличен концерт, който ми напълни душата.

The clock at the city centre of Cardiff
The clock at the city centre of Cardiff

Не знам колко дълго седях да ги слушам, но знам, че си тръгнах, когато и те си тръгнаха.

Street concert in Cardiff
Street concert in Cardiff

Беше време за срещата ни с Лася и Хари Кришна нещото. Ми за мен си беше „нещо„, ‘щото съм абсолютно боса по темата. Религиите са извън обсега на интересите ми, но пък духовното си е баш на място, та любопитството ме води по незнайни пътеки. Беше интересно преживяване. Без да влагам нищо религиозно в него, откровено му се наслаждавах. Пеенето, танцуването…

Beauty of Cardiff
Beauty of Cardiff

Наблюдавах тези хора отдадени на това, което правят, обединени от една кауза и много любов. Всички се усмихваха! Не само устните им, очите и лицата им грееха, излъчваха обич и доброта.

At Harry Krishna fest in Cardiff
At Harry Krishna fest in Cardiff

Към всеки. Дори към мен, непознатата, която нямаше представа къде и защо е попаднала. Водеха ме през ритуалите с благи усмивки и разбиране.

At Hare Krishna fest in Cardiff
At Hare Krishna fest in Cardiff

Беше невероятно! А накрая за капак и вечеря имаше. Огромни порции + десерти. Мне, множественото число не е случайно…

26 март 2024 – Кардиф, Англия

Пропуснах един ден – беше дъждовно, а и кракът ми имаше нужда от почивка след 12те километра.

Cardiff Bay
Cardiff Bay

Не беше загубен ден, обаче – използвах го да се оправя със снимките и видеата от предишния ден и да наваксам с блога.

Cardiff Bay
Cardiff Bay

Следващият се очакваше да бъде облачен, но без валежи, според прогнозата, така че планът беше обиколка на кея (нови 12 км, както се оказа).

Cardiff Bay
Cardiff Bay

Обмислях и други варианти, но този беше най-безболезнен – физически и финансово.

At Penarth Pier Pavilion
At Penarth Pier Pavilion

Беше правилното решение! Денят се оказа слънчев и топъл, не само без дъждовен. Тръгвайки с две якета, след около 20 минути вече бях по къс ръкав и така докато се прибера към 6 следобед.

An old industrial abandoned railway in Cardiff
An old industrial abandoned railway in Cardiff

Разходката беше приказна, пълна с интересни срещи и запознанства, някои от които ще влязат във видеото за Кардиф, когато му дойде редът, обаче… 😁🙈


ГАЛЕРИИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *