Press "Enter" to skip to content

Ветровитите острови, част 14

Планът след Шотландската зима беше да тръгна към вкъщи, тъй като паспортът ми изтичаше... Хмммм, да видим какво ще донесе част 13 от Ветровитите острови... 😎
Част първа, втора, трета, четвър, пета, шеста, седма, осма, девета, десета, единадесета, дванадесета и тринадесета са тук.
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!

28 март 2024 – от Кардиф до Килкени

Не спах много. Събудих се към 3:30 и към 6 се предадох и станах. Кафе, Роберто, йога, яйце и банан, та да си изпия хапчетата и зачаках Лася. Трябваше да тръгнем заедно с един и същи автобус – аз към гарата, тя към офиса.

Roberto and Carla patiently waiting
Roberto and Carla patiently waiting

Искаше да ми помогне с багажа и настояваше да носи Роберто. Смях. Обещах й, че ще й го дам да се убеди, че не иска. Мдам, на секундата си промени решението 🤣 Обаче се напъна с Карла. Тя е 7-8 кг, та беше поносимо за нормалните хора. 😜

Cardiff Train Station in the morning
Cardiff Train Station in the morning

Бях рано на гарата, имах цял час да чакам. Не ми пукаше! И без това бях супер напрегната с това 14 часово пътуване със 7 смени и факта, че имам само един ферибот и само един влак за него…

Leaving for my 14 hours long journey (7 different transports) form Cardiff to Kilkenny
Leaving for my 14 hours long journey (7 different transports) form Cardiff to Kilkenny

Веднъж да мина в Ирландия, ще ми олекне. Там и на стоп мога да се пробвам, в краен случай Дан може да дойде да ме вземе от някъде или да си намеря хотел за една нощ. Ама не мога да преплувам Ирландско море… 🤷🏻‍♀️

The Whisky from Duty Free Shop
The Whisky from Duty Free Shop

Купих си уиски! Скоч димекь! 🤭🙈 От безмитния, щото знам че не мога да си го позволя в Ирландия. £11. Потърсих го после в нета, че знам ли какво съм избрала (макар да видях няколко, които знам, че са добри). Оказа се, че нормалната му цена е £35 и то за 700 мл, а моето е литър.

СмЕтам, добра сделка съм направила! Никакво отваряне преди Дингъл! Скатавам го в търбуха на Роберто и забравям за него!

On the ferry (the 4th transport) form Cardiff to Kilkenny
On the ferry (the 4th transport) form Cardiff to Kilkenny

Гугъл каза, че автобусът от пристанището има повече от час закъснение. Не чаках да видя дали е вярно, ‘щото ако беше, щях да си изтърва последния автобус за Килкени. На стоп! Попитах къде е главния път и човекът, който ме упъти, ме увери, че нямам никакъв шанс някой да ми спре. Не и в Ирландия. Да бе, аз щото за пръв път, нЪли..! 😈

A new hitchhike experience from the ferry port to Wexford
A new hitchhike experience from the ferry port to Wexford

Готина африканска двойка Анди и Линди, ме метна до Уексфорд, от където взех да стопирам към Уотърфорд, ама не ми се получи. Предложиха ми споделено такси за €20, като категорично отказах и им обясних, че ако можех да си позволя такси, нямаше да ме видят да стопирам

A paint at the local pub
A paint at the local pub

Обаче никой не спираше. А се мръкваше. Имах само един автобус останал от Уотърфорд към Килкени и трябваше да направя невъзможното, за да не го изтърва, че нощувките там са нас €100. Така че като мина някакъв заблуден Уексфорд – Уотърфорд и ми спря, направо се метнах.

A paint at the local pub
A paint at the local pub

Тъкмо влизахме в Уотърфорд, когато Дан ми писа, че идва да ме вземе директно от Уотърфорд, за да не чакам следващия автобус. Милият, Дан…

A paint at the local pub
A paint at the local pub

От там в кръчмата за по бира и после право в леглото, че за капак се напих от 1 бира… 🤭🙈

29-31 март 2024 – Инчмор

Събудих се рано. Бях забравила колко гръмогласни и ранобудни са птичките в Килкени.

First morning view in "my place" at Dan's place
First morning view in „my place“ at Dan’s place

Докато си пиехме кафето, аз взех лаптопа (при мен няма нет в другата къща) и се заех да проверя транспорта към Галуей. Малко complicated – „всички пътища водят до Дъблин“. Е, я па не щем! Дан каза, че ще ме закара до един друг град, от където със сигурност има читав транспорт. Проверих – има, така че – решено.

A break after a pleasant gardening work
A break after a pleasant gardening work

Времето беше прекрасно, макар че на два пъти преваля за кратко, и прекарахме целия ден в градината. Супер зареждащо! Скубах трева на поразия. И зеленища брах – две салати направих и има още в хладилника, мисля че се поолях малко… 🤭

Nettle soup for a change, although I still prefer salads 😉
Nettle soup for a change, although I still prefer salads 😉

За днес в плана имаше малко градинарстване, копривена супа и куиз при съседите вечерта. Преди да тръгнем по гости обаче, седнахме заедно на верандата сгрявана от залязващото слънце да се постоплим под лъчите му и порадваме на спретнатата градина, която бяхме преобразили заедно за 2 дни. Той с бутилка бира, аз с чаша уиски. Джеймисън. Ирландско.

Such a good job we did, that's a team work for you!
Such a good job we did, that’s a team work for you!

В края на куиза аз и домакинята бяхме единствените трезви в стаята. Моята чаша с вино беше едва до средата – използвах я да се крия зад нея и да държа ръцете си заети с нещо. Всички други бяха на по 3-5-10 питиета вече и страстите се бяха сгорещили доволно, а децибелите ударили в тавана.

The neighbor's table quiz night
The neighbor’s table quiz night

Аз просто се изключих – не вдявах нито дума в цялата кокофония от гласове. Дан, за разлика от мен, очевидно си прекарваше готино и нямаше проблем с комуникацията. Въпреки бирата, все още ме държеше под око (бяха го сложили на друга маса) и веднага щом беше удобно се появи до мен: „Готова ли си скоро да си ходим вкъщи?“ – „Мхммм…“

Той само се усмихна – предварително знаеше отговора, беше го прочел по лицето ми. Изчезна и се върна облечен и с якето ми (неговото яке) в ръце. Бяхме готови за излитане и той тръгна към задната врата. „Дан, трябва да си вземем довиждане с другите и най-вече с домакините…“, макар все още да се чувствам неловко.

And the reward after a day in the garden 😜
And the reward after a day in the garden 😜

Баш на вратата се разприказвахме с домакинята, както обикновено се случва. Прибрахме се. Тази нощ откарахме до след 1 сутринта на по питие и сладки приказки.

My lucky charm just in front of my door! 🤩
My lucky charm just in front of my door! 🤩

Следващите два дни почти не го видях – имаше семейни ангажименти, така че аз останах сама „вкъщи„. Докато го нямаше се забавлявах в градината и оранжерията, та бях посяла доста неща и по-късно след вечеря го заведох да му покажа кое къде е. 😜

02 април 2024 – Инчмор до Галуей

Дан ме закара до Туламор (час и десет минути шофиране), откъдето хванах влак за Галуей. Проверила бях разписанието и цените, та бях шокирана, когато се опитах да си взема билет за €18+ вместо за €9.99.

The three of us on the train's floor
The three of us on the train’s floor

Оказа се, че това е цена само за онлайн билет. Че онлайн да е – седях си до машината за билети и си го купих онлайн на половин цена. Що за глупост!?

Galway, such a familiar view
Galway, such a familiar view

Дан ме изпрати до самия перон и изчака да се кача на влака преди да си тръгне… Влакът беше пълен (знаех го, защото нямаше билети за него, реално си бях взела билет за следващия), така че седнах в коридора заедно с двете раници.

Lovely surprises from Loredana!
Lovely surprises from Loredana!

Джери ме чакаше с дежурната огромна и топла прегръдка. Тук беше и Лидия. Липсваше само италианската нотка в компанията – беше заминала за Италия същата сутрин и щеше да се върне седмица след моето заминаване.

Lovely surprises from Loredana!
Lovely surprises from Loredana!

В стаята, която последните няколко пъти бях делила с нея, ме чакаха цветя, бонбони и изненади. Ах, тази Лоредана… 🙈🥰

Не можехме да се наприказваме с Джери…

Slainte! The testing goes on! 😜
Slainte! The testing goes on! 😜

За вечеря естествено копривена салата и някакви веган топчета с вкус на галоши, ама изобщо не ми пукаше – бях озверяла от глад! Легнах си супер рано – към 8. Изведнъж се почувствах супер изморена и изтощена. Едва гледах…

Slainte! The testing goes on! 😜
Slainte! The testing goes on! 😜

Следващите дни прекарахме лежерно. В разговори или просто взиране в бушуващите вълни отсреща. Джери ме беше усетил още с влизането. Не му трябваха обяснения или причини.

Stormy days at Galway Bay
Stormy days at Galway Bay

Не знаеше какво се е случило (не и преди да му разкажа), но знаеше, че нещо вътре в мен се е счупило. Можеше да го почувства. Обгърна ме със своята топлина и обич и аз се оставих на целебната му енергия, взирайки се в бурята отвън, опитвайки се да потуша онази отвътре…

07 април 2024 – от Галуей до Киларни

Бях се измъкнала на пръсти и тъкмо си привършвах кафето, когато Джери се появи на вратата „Ама никак не те бива във вдигането на шум…“ 😂

Поседяхме, поговорихме, помълчахме и се разделихме до след месец, когато ги чаках да дойдат двамата с Мишка.

Just arrived in Limerick to wait for my next bus towards Killarney
Just arrived in Limerick to wait for my next bus towards Killarney

Времето още беше откачено и крайбрежния път затворен, но поне не валеше, та спокойно си изчаках автобуса, после походих до автогарата и ей ме на в автобуса за Лимерик. Видяхме се с Мелинда (друг каучсърфинг хост) на кафе за около два часа – колкото имах до следващия автобус. Побъбрихме и беше готино. Бяхме като стари дружки, макар да бяхме прекарали само 2 дни заедно. Супер си изкарахме. До следващия път. 😉

At Limerick cafe with Melinda
At Limerick cafe with Melinda

В Киларни така и не видях автогарата, на която се предполагаше, че слизам – беше си просто спирка посред града. 🤷🏻‍♀️ От там поех пеша. Попитах си петата, тя каза, че след 3-те обезболяващи сутринта може да изкара едни 2 км ходене още, и аз поех. И дъжд ме валя и слънце ме пече. По едно време спрях и се съблякох по къс ръкав, че взех да се препотявам вече.

Limerick Castle in the distance
Limerick Castle in the distance

Стигнах де. Намерих и къщата благодарение на упътването и снимките на Джули (съпругата на Ейдън – бившият ми и бъдещ шеф). Супер позитивно посрещане с усмивки и прегръдки, бъбрене и споделяне.

Ейдън се прибра и цялата процедура се повтори. Прекрасни хора, земни и топли! Как да не работиш за тях с желание!

Rainy walk around Killarney
Rainy walk around Killarney

Джули запомнила, че съм търсила булгур предния път (преди повече от 7 месеца!), видяла в супермаркета и ми взела два пакета. Душата! Благодаря, Джули! 🤗

08 април 2024 – Киларни

Rainy walk around Killarney
Rainy walk around Killarney

Естествено цял ден валя… Ейдън ме метна до центъра на път за работа сутринта и аз захванах да се шляя. Ма то не спираше да вали.

St Mary's Church of Ireland, Killarney
St Mary’s Church of Ireland, Killarney

Минах през една църква, помотах се по главната улица, кривнах в посока катедралата и попаднах на Dunnes. Реших, че ще има тоалетна там, та влязох. Купих си това-онова и като излязох се сетих, че всъщност тоалетна търсех, та се върнах обратно… 🤭

St Mary's Church of Ireland, Killarney
St Mary’s Church of Ireland, Killarney

Стигнах до катедралата. Имаше служба и тихо се измъкнах навън, за да не притеснявам хората вътре.

St Mary's Cathedral, Killarney
St Mary’s Cathedral, Killarney

Под навеса, докато ги чакам да приключат се заех да чопля из навигацията, чудейки се накъде да поема след това. То си валеше качествено, бях мокра и ми ставаше все по-студено.

St Mary's Cathedral, Killarney
St Mary’s Cathedral, Killarney

Връщам се. Тръгвам обратно към „вкъщи“ по кривите улички и с леко мотане. Ама първо в катедралата, че взеха да се изнизват верующите.

Killarney Duck Store
Killarney Duck Store

Намерих магазините за втора употреба. Идеята беше ако има свещи или ако си намеря клин. Ама си намерих тениска. За цяло €1. После и патешки магазин си намерих – толко гумени патета през живота си не бях виждала! 🤭

Killarney Duck Store
Killarney Duck Store

И бавно се прибрах на сухо и топло. 🙂

09 април 2024 – край Киларни

Cycling to Killarney National Park
Cycling to Killarney National Park

Разболявам се. Мисля, че съм забърсала вируса на Лидия. Чудех се що ми е поспаливо и отнесено и всичко ме боли. Та тая нощ като започнах да кашлям, ми просветна.

At Muckross Abbey
At Muckross Abbey

Времето обаче беше чудесно по прогноза, а и така изглеждаше от сутринта още. Бях планирала да ида към езерото до някаква къща/замък, която Джули ми препоръча. С колело. Баща й го стегна, смени му спуканата гума и аз нямах оправдание да се скатавам повече.

At Muckross Abbey
At Muckross Abbey

Въпреки, че бях леко замаяна (вероятно имах температура), целият път е по велоалея, така че няма риск да ме отнесе някой. Най-много да се изтърся, ама ще гледам да не го правя. (Е, бях не косъм няколко пъти, ма не успях да го скъсам де.)

At Muckross Abbey
At Muckross Abbey

Беше супер красиво и приятно. Намерих си стар изоставен манастир с гробище, което ме впечатли много повече от къщата и всъщност изпълни деня ми.

Around the Muckross House gardens
Around the Muckross House gardens

Върнах се след 2-3 часа. Все още ми беше замаяно, а и заникът ми беше започнал да протестира. 10 км са добре като за сефте, време е за прибиране.

Around the Muckross House gardens
Around the Muckross House gardens

Все пак съм доволна от себе си – не слязох да бутам по нито един баир! 🥳

10 април 2024 – Gleann Fán, край Дингъл

Сутринта в 7 бях на линия за тръгване и малко след 7:30 бяхме на път. Ейдън кара като шашав и по тия завои, както не ми беше добре, съвсем зле ми стана… И времето беше шашаво – мъгла, нищо сЪ не види. Добре, че си знаех гледката, та не бях много разочарована. Беше въпрос на време само. 😉

Returning to my favorite "home" in the fog 😉
Returning to my favorite „home“ in the fog 😉

Заварих напускащите още не приготвили багажа си, камо ли да бяха изчистили като хората. Е, позамазали бяха положението, поне банята бяха изчистили, ама като цяло мизерия и чинии с нещо си в хладилника и хладилника мръсен до поискване… Е, ще се чисти, ама първо работата.

Good that I knew what the real view is. Whit no fog!
Good that I knew what the real view is. Whit no fog!

Добре, че имаше само 4 стаи напускащи. Такова ми се такованката. Едва издаяних, нямах сили да се завлека обратно до моето си място.

Прибрах се и се трупясах в леглото. Беше към 3:30 следобед. По едно време осъзнах, че така и ще си откарам в леглото, та си облякох пижамата, поне да ми е комфортно. Ако изобщо може да се говори за омфорт в това положение де.

Returning to my favorite "home" in the fog 😉
Returning to my favorite „home“ in the fog 😉

Тропосах JBL-а (колонката подарък от Оли) на шкафа, пуснах някакъв плейлист от типа на Зак (това бяхме слушали последно) и го зарязах намален почти до нула. Мисля, е изкара към 12 часа, макар по спецификкации да ѝ дават (на колонката) 4 часа активна работа. Музиката ме държеше ме някак на котва при всичките ми отплувания в безсъзнателното. Щото то това беше положението – не заспивах, просто се отнасях. Повръщане, разстройство, температура, втрисане, кашлица…

Към 4 сутринта съм заспала. За да се събудя пак в 6:30… 🤦‍♀️


ГАЛЕРИИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *