Press "Enter" to skip to content

Ветровитите острови, част 2

След няколко месеца вкъщи при завършването на пътешествията На Север и На Юг, беше време да се върна на пътя отново. Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно - на север за през зимата! След част първа да видим къде ще ни заведе приключението из Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!

20 декември 2022 – Дъблин, Ирландия

Още с пристигането ми, новата ми домакиня от каучсърфинг ме поведе по горите. Как да не си паснем!

A windy walk on the hill above Dublin
A windy walk on the hill above Dublin

Уговорката беше, че може да ме подслони само за една нощ, така че трябваше да си търся друг вариант. Всъщност имах, един хост ме прие за 4 нощувки директно, само че някак нямах добро усещане за нещата.

A windy walk on the hill above Dublin
A windy walk on the hill above Dublin

Предпочитах да си потърся хостел…

21 декември 2022 – о. Хоут, Ирландия

Е, така де, ама не е за първи път да отида някъде за една нощувка и да си тръгна след 5 дни или 6 месеца 😜 с приятел за цял живот. Е, в случая дните бяха 3, но приятелството си е приятелство!

A windy walk on Howth island with my lovely host and friend - Miska
A windy walk on Howth island with my lovely host and friend – Miska

Втория ден Миша ме заведе на прекрасен малък почти остров. Въпреки вятърa, който буквално ни отместваше (да бе, дори мен!), гледката и компанията бяха великолепни и двете (всъщност трите с кучето Пепа) им се насладихме до край!

A windy walk on Howth island
A windy walk on Howth island

22 декември 2022 – Дъблин, Ирландия

Последният ден Мишка дори нямаше да си бъде вкъщи, но разбирателството и доверието което се установи между нас бяха причина да получа резервните ключове, които да оставя на определено място на тръгване. Благодаря, приятелко! 😘

Сутринта обаче, не пропусна да ме заведе на гости на своя приятелка, където унищожихме две порции невероятно вкусни домашни сладки и прекрасно кафе! Такова кафе не бях пила от мноооооооого време!

Delicious home made cookies and an amazing coffee!
Delicious home made cookies and an amazing coffee!

След което ме остави на плажа, където отново се радвах на спокойствието и красотата на морето, макар мъглата да скриваше околните хълмове.

Killiney South beach
Killiney South beach

Преди това обаче, още по тъмно, моя милост трамбова пеша до центъра, за да си купи карта за транспорта, за да може да се прибере. Па да си допълни и колекцията! 😛

Early in the morning I got my travel card for use and for my collection as well
Early in the morning I got my travel card for use and for my collection as well

С влака се върнах в града и се посветих на обиколка из централен Дъблин. Е, не беше много дълга, тъй като в 4 следобед вече беше тъкмо, но… другия път повече! 😉

Cloudy walk in Dublin
Cloudy walk in Dublin

Не можех да пропусна да мина поне покрай най-известната катедрала в Дъблин – катедралата Св. Патрик.

St. Patrick Cathedral, Dublin
St. Patrick Cathedral, Dublin

Накрая преди да се прибера в дома на Мишка, се срещнах на кафе с хоста, на когото бях отказала.

The famous Temple bar in Dublin
The famous Temple bar in Dublin

Не ме беше подвела интуицията. Нямахме абсолютно нищо общо с този човек – престоят ми при него би бил неловко разминаване и игра на криеница.

23 декември 2022 – Единбург, Шотландия, UK

Естествено Ирландия трябваше да ме изпрати с ирландско време. Не само че валя цяла нощ и с дъжд ме посрещна сутринта, но и се наложи да чакам (на дъжда!!) автобуса, който се очакваше да е точен, ‘щото нЪли, изтървани полети и т.н.

Ми не, не е точен. Изобщо го няма даже! След час закъснение, шофьорът на друг автобус за летището се смили над нас и ни взе макар да бяхме с билети за друг… 🤦🏻‍♀️

Waiting on a bus stop with no shelter in the rain for more than an hour...
Waiting on a bus stop with no shelter in the rain for more than an hour…

Това си беше направо срамота след всички усилия на каучсърфинг хоста ми (вече скъп приятел) да улесни пътуването ми. Дори използва рождения ми ден като предтекст да ми подари билет (като капак на 3-дневното гостоприемство!) за директен автобус, за да не се мотая с Роберто из градския транспорт, на който не можело да се разчита!

The beauty of the early morning rain!
The beauty of the early morning rain!

Е, явно изобщо не може да се разчита на ирландския транспорт като цяло… 🤷🏻‍♀️

И така, благодарение на факта, че бях подранила, всъщност стигнах тъкмо на време. И нов екшън. Е, те такава летищна проверка не бях минавала. Само дето пломбите не ме накараха да им извадя за проверка, баси! 🤦🏻‍♀️

Roberto got a kilo overweight - he is literally copying me! 🤔
Roberto got a kilo overweight – he is literally copying me! 🤔

Седях си в самолета, който излетя с 30 мин закъснение и се чудех след това ирландско изпращане, какво ли шотландско посрещане ме чака…

И така докато си се чудех, излетелият 30 мин. по-късно самолет, се приземи 15 мин. по-рано… 🤣

Poor Roberto... They wasn't too good to him in Scotland... 😬
Poor Roberto… They wasn’t too good to him in Scotland… 😬

И тук ме чакаше изненада. Освен нещастният раздърпан Роберто, който се появи на линията за багаж, никой друг не ми обърна внимание.

Нямаше паспортен контрол, нямаше нищо. Иди го разбери… 🙄

Just outside Edinburgh Airport
Just outside Edinburgh Airport

След всички „майтапи„, който Шотландия си прави на мой гръб, не бях сигурна дали уговорката да ме вземат от летището е реална.

The view from my window at Edinburgh
The view from my window at Edinburgh

Ама беше! Взеха ме, и ме закараха на прекрасно място в покрайнините на Единбург – на самия бряг!

Пиша в момента и гледам вълните

And my Birthday dinner! 😁😛
And my Birthday dinner! 😁😛

Това ще е домът ми за следващите няколко дни.
После… После ще видим…

26 декември 2022 – Единбург, Шотландия, UK

Трите дни прекарани при моя домакин бяха доста напрегнати. Човек, когото познавах само задочно от ФБ, и който няма нищо общо с пътуванията, ми спаси прекрасния задник, като ми отстъпи дивана в дневната си. Освен това си наложи да промени сериозно графика си по този повод, тъй като по принцип е нощта птица, живееща пред телевизора до 3-4 сутринта.

Walk by the beach at the Edinburgh suburbs...
Walk by the beach at the Edinburgh suburbs…

Не беше удобно за двама мъже съквартиранти и мюсюлмани, дневната им да бъде окупирана от непозната. Съквартирантът му не влизаше изобщо (беше доста стеснителен и изключително религиозен), а аз се чувствах виновна, че човекът няма свободен достъп до собствената си кухня (минаваше се през дневната, разбира се). Отделно моят домакин пушеше много, буквално нонстоп, разбира се в дневната.

Walk by the beach at the Edinburgh suburbs...
Walk by the beach at the Edinburgh suburbs…

И пушеше не какво да е, а трева…
Боже, как вони това! Имам чувството, че дори костите ми са поели миризмата!

Положението беше неудобно за всички и трябваше час по-скоро да го променя. Затова от първия момент залепнах за лаптопа да търся варианти.

At Edinburgh Castle, which was closed of course, due to the Christmas days.
At Edinburgh Castle, which was closed of course, due to the Christmas days.

Когато най-после имах решение на проблема на третия ден, си позволих да остана още един ден и да видя поне някаква част от Единбург. Колкото, толкова.

Well, I was just thinking I would live Edinburgh without seeing one of those, when I heard the music few meters ahead. 😉
Well, I was just thinking I would live Edinburgh without seeing one of those, when I heard the music few meters ahead. 😉

Кой знае дали някога ще се върна пак, макар много да ми се иска – градът е прекрасен и има толкова много да се види и почувства

27 декември 2022 – Карлайл, UK

На път за следващото приключение, трябваше да стигна до Карлайл и да изчакам около 2+ часа автобус в обратна посока, който да ме върне на Шотландска земя.

At the end I had to find the Bus Station where from my buss departs in the morning
At the end I had to find the Bus Station where from my buss departs in the morning

За да убия времето и да се скрия от студа, се шмугнах в първото възможно заведение. Нямаше много избор, все още почти нищо не работеше след Коледа.

On my way towards the Scottish Borders
On my way towards the Scottish Borders

Уцелих полски приятно местенце. След като си поръчах кафе за 3£, реших да не им се мотая на едно кафе два часа (ресторантчето е мъничко) и попитах за някаква идея къде мога да оставя Роберто и да обиколя наоколо.

The restaurant I was having coffee at
The restaurant I was having coffee at

Усмихнатата девойка веднага отвърна – ама разбира се, можете да оставите раницата в служебната стая, няма проблем. Появи се мениджърът в този момент и създаде проблем.

Е, проблемът си беше техен. Аз просто си седях два часа на топло пред чаша с кафе с огромна раница до мен и привличах погледите… 😆🤪🤷🏻‍♀️

27 декември 2022 – Нюкаселтън, Шотландия, UK

Решението, което намерих след любезното прецакване от Бес, беше всъщност една дама, която ми предложи гостоприемството си за неопределено време.

On a walk around Newcastleton
On a walk around Newcastleton

Писах в различни ФБ групи, включително български, в Шотландия. Както се опасявах, от българските групи получих само ненужни „съветик’во аджеба търся тук по никое време като нямам право на работа…

Отново си припомних защо избягвам сънародниците си зад граница. Тъжно, но факт!

On a walk around Newcastleton
On a walk around Newcastleton

От шотландските шотландски групи получих някои полезни напътствия, като едно от тях беше за групата host a sister, която бях ползвала и преди, но просто бях забравила в момента.

On a walk around Newcastleton
On a walk around Newcastleton

Вече бях започнала да пиша имейли за работа до хостелите в Единбург, когато бях буквално залята от съобщения в тази група. Под поста ми и лично. Тейла беше втората, която ми предложи помощ, и тъй като не постави времеви рамки (това ми осигурява време за търсене без допълнителен стрес), дори не се замислих преди да приема щедростта ѝ!

On a walk around Newcastleton
On a walk around Newcastleton

Изключително съм благодарна за съпричастието, което всички тези дами показаха. Някои предложиха помощ, които нямаха възможност, пожелаваха успех, но всички те изпращаха тонове с позитивна енергия и топлина! Благодаря!!! 🥰🥰

The view from my window at Newcastleton. I'm kinda jealous I am not at the other side...
The view from my window at Newcastleton. I’m kinda jealous I am not at the other side…

Тейла, самотна майка с десетгодишна дъщеричка, беше в очакване на братчето ѝ, но това не ѝ попречи да приюти напълно непозната, дори да ѝ отстъпи собствената си спалня, само защото беше възмутена от несправедливостта извършена спрямо нея! Благодаря от дъното на душата си, Тейла! 🥰

On a walk with the lovely daughter of my lovely host lady
On a walk with the lovely daughter of my lovely host lady

С Иви се възползвахме от редките прекъсвания на дъжда, за да разходим и кучетата (три броя!) и себе си! 😁


GALERIES

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *