След няколко месеца вкъщи при завършването на пътешествията На Север и На Юг, беше време да се върна на пътя отново. Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно - на север за през зимата! След част първа да видим къде ще ни заведе приключението из Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
20 декември 2022 – Дъблин, Ирландия
Още с пристигането ми, новата ми домакиня от каучсърфинг ме поведе по горите. Как да не си паснем!
Уговорката беше, че може да ме подслони само за една нощ, така че трябваше да си търся друг вариант. Всъщност имах, един хост ме прие за 4 нощувки директно, само че някак нямах добро усещане за нещата.
Предпочитах да си потърся хостел…
21 декември 2022 – о. Хоут, Ирландия
Е, така де, ама не е за първи път да отида някъде за една нощувка и да си тръгна след 5 дни или 6 месеца 😜 с приятел за цял живот. Е, в случая дните бяха 3, но приятелството си е приятелство!
Втория ден Миша ме заведе на прекрасен малък почти остров. Въпреки вятърa, който буквално ни отместваше (да бе, дори мен!), гледката и компанията бяха великолепни и двете (всъщност трите с кучето Пепа) им се насладихме до край!
22 декември 2022 – Дъблин, Ирландия
Последният ден Мишка дори нямаше да си бъде вкъщи, но разбирателството и доверието което се установи между нас бяха причина да получа резервните ключове, които да оставя на определено място на тръгване. Благодаря, приятелко! 😘
Сутринта обаче, не пропусна да ме заведе на гости на своя приятелка, където унищожихме две порции невероятно вкусни домашни сладки и прекрасно кафе! Такова кафе не бях пила от мноооооооого време!
След което ме остави на плажа, където отново се радвах на спокойствието и красотата на морето, макар мъглата да скриваше околните хълмове.
Преди това обаче, още по тъмно, моя милост трамбова пеша до центъра, за да си купи карта за транспорта, за да може да се прибере. Па да си допълни и колекцията! 😛
С влака се върнах в града и се посветих на обиколка из централен Дъблин. Е, не беше много дълга, тъй като в 4 следобед вече беше тъкмо, но… другия път повече! 😉
Не можех да пропусна да мина поне покрай най-известната катедрала в Дъблин – катедралата Св. Патрик.
Накрая преди да се прибера в дома на Мишка, се срещнах на кафе с хоста, на когото бях отказала.
Не ме беше подвела интуицията. Нямахме абсолютно нищо общо с този човек – престоят ми при него би бил неловко разминаване и игра на криеница.
23 декември 2022 – Единбург, Шотландия, UK
Естествено Ирландия трябваше да ме изпрати с ирландско време. Не само че валя цяла нощ и с дъжд ме посрещна сутринта, но и се наложи да чакам (на дъжда!!) автобуса, който се очакваше да е точен, ‘щото нЪли, изтървани полети и т.н.
Ми не, не е точен. Изобщо го няма даже! След час закъснение, шофьорът на друг автобус за летището се смили над нас и ни взе макар да бяхме с билети за друг… 🤦🏻♀️
Това си беше направо срамота след всички усилия на каучсърфинг хоста ми (вече скъп приятел) да улесни пътуването ми. Дори използва рождения ми ден като предтекст да ми подари билет (като капак на 3-дневното гостоприемство!) за директен автобус, за да не се мотая с Роберто из градския транспорт, на който не можело да се разчита!
Е, явно изобщо не може да се разчита на ирландския транспорт като цяло… 🤷🏻♀️
И така, благодарение на факта, че бях подранила, всъщност стигнах тъкмо на време. И нов екшън. Е, те такава летищна проверка не бях минавала. Само дето пломбите не ме накараха да им извадя за проверка, баси! 🤦🏻♀️
Седях си в самолета, който излетя с 30 мин закъснение и се чудех след това ирландско изпращане, какво ли шотландско посрещане ме чака…
И така докато си се чудех, излетелият 30 мин. по-късно самолет, се приземи 15 мин. по-рано… 🤣
И тук ме чакаше изненада. Освен нещастният раздърпан Роберто, който се появи на линията за багаж, никой друг не ми обърна внимание.
Нямаше паспортен контрол, нямаше нищо. Иди го разбери… 🙄
След всички „майтапи„, който Шотландия си прави на мой гръб, не бях сигурна дали уговорката да ме вземат от летището е реална.
Ама беше! Взеха ме, и ме закараха на прекрасно място в покрайнините на Единбург – на самия бряг!
Пиша в момента и гледам вълните…
Това ще е домът ми за следващите няколко дни.
После… После ще видим…
26 декември 2022 – Единбург, Шотландия, UK
Трите дни прекарани при моя домакин бяха доста напрегнати. Човек, когото познавах само задочно от ФБ, и който няма нищо общо с пътуванията, ми спаси прекрасния задник, като ми отстъпи дивана в дневната си. Освен това си наложи да промени сериозно графика си по този повод, тъй като по принцип е нощта птица, живееща пред телевизора до 3-4 сутринта.
Не беше удобно за двама мъже съквартиранти и мюсюлмани, дневната им да бъде окупирана от непозната. Съквартирантът му не влизаше изобщо (беше доста стеснителен и изключително религиозен), а аз се чувствах виновна, че човекът няма свободен достъп до собствената си кухня (минаваше се през дневната, разбира се). Отделно моят домакин пушеше много, буквално нонстоп, разбира се в дневната.
И пушеше не какво да е, а трева…
Боже, как вони това! Имам чувството, че дори костите ми са поели миризмата!
Положението беше неудобно за всички и трябваше час по-скоро да го променя. Затова от първия момент залепнах за лаптопа да търся варианти.
Когато най-после имах решение на проблема на третия ден, си позволих да остана още един ден и да видя поне някаква част от Единбург. Колкото, толкова.
Кой знае дали някога ще се върна пак, макар много да ми се иска – градът е прекрасен и има толкова много да се види и почувства…
27 декември 2022 – Карлайл, UK
На път за следващото приключение, трябваше да стигна до Карлайл и да изчакам около 2+ часа автобус в обратна посока, който да ме върне на Шотландска земя.
За да убия времето и да се скрия от студа, се шмугнах в първото възможно заведение. Нямаше много избор, все още почти нищо не работеше след Коледа.
Уцелих полски приятно местенце. След като си поръчах кафе за 3£, реших да не им се мотая на едно кафе два часа (ресторантчето е мъничко) и попитах за някаква идея къде мога да оставя Роберто и да обиколя наоколо.
Усмихнатата девойка веднага отвърна – ама разбира се, можете да оставите раницата в служебната стая, няма проблем. Появи се мениджърът в този момент и създаде проблем.
Е, проблемът си беше техен. Аз просто си седях два часа на топло пред чаша с кафе с огромна раница до мен и привличах погледите… 😆🤪🤷🏻♀️
27 декември 2022 – Нюкаселтън, Шотландия, UK
Решението, което намерих след любезното прецакване от Бес, беше всъщност една дама, която ми предложи гостоприемството си за неопределено време.
Писах в различни ФБ групи, включително български, в Шотландия. Както се опасявах, от българските групи получих само ненужни „съвети“ к’во аджеба търся тук по никое време като нямам право на работа…
Отново си припомних защо избягвам сънародниците си зад граница. Тъжно, но факт!
От шотландските шотландски групи получих някои полезни напътствия, като едно от тях беше за групата host a sister, която бях ползвала и преди, но просто бях забравила в момента.
Вече бях започнала да пиша имейли за работа до хостелите в Единбург, когато бях буквално залята от съобщения в тази група. Под поста ми и лично. Тейла беше втората, която ми предложи помощ, и тъй като не постави времеви рамки (това ми осигурява време за търсене без допълнителен стрес), дори не се замислих преди да приема щедростта ѝ!
Изключително съм благодарна за съпричастието, което всички тези дами показаха. Някои предложиха помощ, които нямаха възможност, пожелаваха успех, но всички те изпращаха тонове с позитивна енергия и топлина! Благодаря!!! 🥰🥰
Тейла, самотна майка с десетгодишна дъщеричка, беше в очакване на братчето ѝ, но това не ѝ попречи да приюти напълно непозната, дори да ѝ отстъпи собствената си спалня, само защото беше възмутена от несправедливостта извършена спрямо нея! Благодаря от дъното на душата си, Тейла! 🥰
С Иви се възползвахме от редките прекъсвания на дъжда, за да разходим и кучетата (три броя!) и себе си! 😁
GALERIES
