След няколко месеца вкъщи при завършването на пътешествията На Север и На Юг, беше време да се върна на пътя отново. Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно - на север за през зимата! След част първа и втора да видим къде ще ни заведе приключението из Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
06 януари 2023 – Карлайл, Англия
Е, кой пък е казал, че ще е лесно…
Семейни проблеми наложиха Тейла и Иви да пътуват след няколко дни, така че отново трябваше спешно да си намеря пристан.

След като не остана не проверена опция в Workaway, реших да спася положението на момента и да спечеля поне още няколко дни, така че – Каучсърфинг влиза в действие отново.

Целта ми беше Карлайл – така или иначе трябваше да мина през него, независимо от следващата посока. Трябваше просто да дам още малко време на нещата да се случат – след десетките (вероятно стотици) имейли, все нещо трябваше да се случи!
Карол прие да й гостувам за 3 дни. После… После ще видим… 🤷🏻♀️

Междувременно се сдобих с нови три кучета (Димитърееееее, повлече крак твойта Алфа, след нея куче след куче, че и по три!) и приятна компания. Борбена и силна, достойна за възхищение дама, бореща се с живота с настървение и позитивна нагласа!

И в крайна сметка щях да имам време да го видя тоя град, не само да прецапам от спирка до спирка. 😜
8 януари 2023 – Лейк дистрикт, Англия
Не че е за сефте, ама вместо три дни, останах цяла седмица. По покана на Карол, разбира се.
Тази невероятно силна и упорита жена, чийто електрически инвалиден стол стои си събира прах, след като тя решава, че ще се бори и минава на обикновена, ръчно задвижвана количка.

Твърде лесното не е полезно – тук сме на едно мнение с нея!
След първоначалния шок и отчаяние от злополуката, тя решава да се бори – животът съвсем не е свършил! Не само, че излиза от депресията и влиза във форма, но и минава пътя Камино + други подобни предизвикателства.

От пълна невъзможност да се движи, след всичкия инат и упорство, днес може дори да става права и да ходи малко из стаята. Невероятна жена с невероятна воля!
Свалям ти шапка, Карол!!

И така, не само че имах време да се разходя из Карлайл, но и наоколо. Карол реши да ме заведе на разходка до Лейк дистрикт. Тъй като на този етап не гледах къде отивам, целта ми беше просто да немаря подслон за следващите няколко дни и после за следващите и т.н., нямах идея, че съм се озовала толкова близо до национален парк, докато Карол не ме качи на автобуса и час по-късно аз бях „Уааау!“.

Денят беше типично английски – цял ден дъжд и вятър. Нещо, което изобщо не правеше впечатление на Карол, но определено ми ходеше по нервите, особено след като подгизнах цялата, заедно с фотоапарата.

И все пак си изкарахме чудесно. Не видях кой знае колко заради времето, но пък компанията на Карол и 16-те километра разходка край реката сред гората, определено си заслужаваха.

Благодаря, Каръл! 🤗
13 януари 2023 – Глазгоу, Шотландия
Идеята на Карол беше да ме освободи от стреса, че трябва да си тръгна след 3 дни и да ми даде време докато нещата се случат както трябва. Както вече споменах – с нея сме на една честота.

Идеята проработи. Аз не спирах да търся и пращам имейли и запитвания (чак ме е страх да си погледна секцията „изпратени“), бях убедена, че нещо трябва да се случи, само му беше нужно малко време.

Не може да съм пратена в задънена улица! Даже да е задънена, трябва да има начин да прескоча стената.
Трябваше само да го открия!

И така, уговорих следващата стъпка – 3-4 дни при каучсърфинг хост в Глазгоу. После…
Да, „послето“ се материализира в последния ми ден с Карол, докато седяхме на кафе в любимото ѝ кафене. Изведнъж започнаха да пристигат съобщение след съобщение от една дама, на която бях пратила запитване да отида след Глазгоу.

Но за това по-късно…
Имах няколко дни да разгледам Глазгоу, като се надявах да не вали твърде, че обувките ми се бяха предали тотално и имаха крещяща нужда от смяна…

И така – през първия ми ден из града късметът беше с мен и времето беше прекрасно (с едно леко изключение следобед). Не успях да отида навсякъде, където бях планирала, просто защото се оказа, че тук, както и в Единбург, всички (или почти) музеи са безплатни.
Леле майко! Е, как да се измъкнеш!

Първият музей ме зашемети, макар да не разбирам нищо от коли. Не бяха колите. Това, което ме очарова беше атмосферата, историята, начинът по-който всичко беше поднесено, както и самите експонати, разбира се – напълно реални и автентични!

Можех цял ден да прекарам там, само че исках да видя още нещо от града. И се озовах във втори музей! Е, съжалявам, ама трябваше да се измъкна по-бързичко от там, че денят е доста къс, а цял Глазгоу ме чака…

16 януари 2023 – Глазгоу, Шотландия

В Глазгоу прекарах 4 дни. Домакинът ми не ползваше никакво отопление (може би само в неговата стая), та ми измръзна измръзванката, като и въпросът с къпането беше доста сложен при това положение. Ама 4 дена се оцелява.

Включих се в организирана обиколка на градската камара. Опитвайки се да намеря най-старата църква – Катедралата на Глазгоу, пак си намерих гробище като в Париж, та се поразходих и из него.

Отделно от това Глазгоу просто прелива от прекрасни екземпляри на уличните графити. В галерията накрая на поста можете да видите повече от тях,.

Вторник сутринта трябваше да поема към Джасприт – дама от каучсърфинга, която, запознавайки се със ситуацията ми, беше предложила да остана колкото искам и колкото е нужно.

Идеята беше да го направим като във Workaway и да ѝ помагам по 4-5 часа на ден. Звучеше прекрасно и спасяваше прекрасния ми задник до март, когато имах друга уговорка.
17 януари 2023 – Бреко, Шотландия
Разбира се, в моята ситуация комбинациите и лавирането са непрекъснат процес. Имах и друга уговорка преди Джасприт, но я отмених, тъй като тя беше само за 2-3 дни, а тук щях да стоя около месец.

След два влака и автобус, по обяд се озовах някъде в средата на нищото и усмихната индийка се появи да ме посрещне. Паснахме си чудесно, говорехме с часове, придружих я до близкото градче (или село).

Две от стаите в къщата беше ги пуснала на хотелски принцип и едната ми я даде на мен. Няма нужда да обяснявам, че беше удобно и уютно. Двамата със съпруга ѝ – приветливи и гостоприемни хора.
Почувствах се на сигурно място. Можех да изкарам известно време тук. Не исках да стоя прекалено дълго дори и при уговорката за помагане в домакинството, така че не спирах да търся реален Workaway, но до тогава бях спокойна, че имам покрив и прекрасни домакини.

20 януари 2023 – Килин, Шотландия
Иан, съпругът на Джасприт, трябваше да иде до Килин и предложи да ме вземе със себе си, за което дори не се замислих, а направо скочих в новите (втора употреба) боти.

Докато той си свърши работата там, аз успях да направя един тигел през селото и най-вече около реката и водопадите.
20 януари 2023 – Пърт и Кинрос, Шотландия
Вечерта бях поканена заедно с Иан и Джасприт на организирана Шотландкса вечер посветена на шотландския поет Робърт Бърнс.

Бидейки шотландска вечер, всички бяха приготвили по едно традиционно шотландско ястие (е, колко да е традиционно от 19 век, ама айде…). Имаше хагас (Haggis), подобно на нашата кървавица; neeps and tatties (буквално ряпа с картофи), както и приготвеното от Джасприт Rumbledethump (варено зеле с картофи – неочаквано вкусно, всъщност).

Иан рецитира стихове на Бърнс, след което ни изнесе концерт на пиано под акомпанимента на флейта.

Беше наистина чудесна и интересна вечер, нещо запомнящо се!
(па я си свих за спомен салфетката с шотландски думички) 🤣

22 януари 2023 – Дънблейн, Шотландия
Очакванията обикновено са проблем и определено бях по-добре в периодите, когато успявах да се освободя от тях. Явно съм изтървала козите, щом се наложи да ме сритат отзад, та да се усетя.

Нещо се случи и отново по спешност трябваше да си намеря нов пристан.
Отново за случайните неща…

Първата ми мисъл беше за Лайл, който беше съвсем наблизо, но с когото бях променяла уговорката 3 пъти и просто нямаше начин да го питам отново да ме приюти. Започнах да търся други варианти.
Да де, обаче в този момент Лайл ми писа „Привет, Ели, ти още ли търсиш хост?“
Чиста случайност, нЪли…

Уговорихме се за след седмица, а на следващия ден нещата станаха спешни и уговорката се промени (за кой ли път) за следващия ден! Лайл, ти си съкровище!

И така, в неделя следобед се озовах в Дънблейн на кафе в близкото кафене на Маркс и Спенсър да изчакам Лайл, който беше в Глазгоу за уикенда.
24 януари 2023 – Дънблейн, Шотландия
Лайл се оказа изключително приятен домакин, разговорите вървяха без усилие във всички посоки, никакво напрежение, очаквания или претенции. Усещането беше сякаш съм на гости на стар приятел.
Благодаря, Лайл!

Междувременно, освен търсенето на следващия пристан, започнах да търся вариант за юни, когато уговорката ми в Инвърнес приключва. Трябваше да е извън Великобритания, тъй като имах право да бъда в страната само 6 месеца и без право на работа, разбира се. Така че се насочих обратно към Ирландия – не бях видяла почти нищо от този красив остров, освен това беше близо, с висок стандарт, и в ЕС, което ми даваше право на работа.
Така че започнах да спамя Workaway относно работа след май месец. Един от отговорите, които получих беше, че дамата търси човек за февруари, но ако ѝ потрябва за юни, ще ми пише.
Е, па пак случайност, ммм?

Веднага писах обратно, че всъщност аз търся опция за февруари-март също, макар че в момента съм в Шотландия. Въпреки самолетните билети и т.н., заслужаваше си да се опит, при положение, че беше платена позиция. Колкото и да съм пестелива, докато се мотая из Шотландия без никаква работа, спестяванията ми се топят. Дори да не забогатея там, поне няма да съм на минус.

Чухме се с дамата и договорката беше готова! Трябваше да отида февруари и да остана до края на март. Не беше много щастлива, че трябва да изчезна за април-май, но се разбрахме, че след това мога пак да се върна, ако и двете смятаме, че е добра идея. Обясних ѝ, че колкото и да съм изкушена, не мога да отменя уговорката, която вече имам в Шотландия. Определено не ми е забавно да летя с Роберто напред назад, но дала съм дума, а аз държа на думата си!

Единственото неудобство беше, че трябваше да съм на място чак на 21ви февруари, а до тогава имах още почти месец в неизвестното.

Междувременно във ФБ видях публикация с добри новини на Мишка (хостът ми в Дъблин, с която станахме добри приятелки) и ѝ писах да разбера как вървят нещата.

Час по-късно имах вече билет за Дъблин за след седмица!
Случайности, ммм…