След няколко месеца вкъщи при завършването на пътешествията На Север и На Юг, беше време да се върна на пътя отново. Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно - на север за през зимата! Част първа, втора и трета са тук. Сега да видим къде ще ни заведе четвъртата серия на Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
27 януари 2023 – Единбург, Шотландия
С билет за Дъблин в джоба, всичко, което трябваше да направя, беше да изчакам датата на полета, която умишлено избрах да е седмица напред, за да имам няколко дни в Единбург този път.
И така, Лайл и Илария (негова приятелка) ме изпратиха на гарата по начина, по който измина целият ми престой с Лайл – със смях и добро настроение!
Благодаря! 🤗
Пристигнах в Единбург при Пол в ранния следобед и най-доброто, което можехме да направим преди да се стъмни в 16:30, беше да се разходим до близкия парк. И да видя цъфнало дръвче в Шотландия през януари… 😁
28 януари 2023 – Единбург, Шотландия
Маршрутът за следващия ден беше пешеходен с включено малко изкачване и евентуално прибиране с автобус след 13-15 километра ходене.
Почти така се и сполучи…
Първо, изкачването съвсем не беше леко. Особено след като хванах една дива пътека по пътя надолу, супер стръмна и опасна (ма я съм рогато), която обаче в последните 10 метра беше прекалено рискова, с около 80% шанс да се изтъркалям надолу по скалите.
Хубавото на рогата ми е, че са и практични, па си знаят и размера, така че с огромна въздишка поех обратно нагоре, за да хвана друг път от върха.
Минаваше 2 часа, когато стигнах до Националния музей и имайки предвид, че имам само 2+ часа дневна светлина, трябваше да побързам. А и музеите не са основната ми цел, макар да са интересни в повечето случаи.
Най-после успях да снимам шотландския паметник в центъра на Единбург.
Не успях обаче да си взема карта за пътуване за колекцията – най-евтиният вариант беше 11 паунда. Твърде скъп сувенир, благодаря!
Като размислих малко, все пак си купих на следващия ден. 9-те паунда са включени пътувания, а аз така или иначе плащам в автобуса… 🤷🏻♀️
31 януари 2023 – Дъблин, Ирландия
Дъблин, здравей отново!
И само да отбележа, че имам място до прозореца. Това в случай, че някак пропуснете да видите прозореца, де…
8 февруари 2023 – Дъблин, Ирландия
Имах 20 дни на разположение в Дъблин, така че първият ми приоритет беше да помогна на Мишка с местенето. Който не е сменял квартира с цялата покъщнина, той не знае за каква лудница иде реч.
Всичко трябваше да се свърши в рамките на една седмица, за да се освободи старата квартира. За капак, освен старата, трябваше да се чисти, ремонтира, боядисва и т.н., и новата, тъй като предишните наематели бяха оставили абсолютна мизерия.
Междувременно вървеше опаковане, транспортиране и разопаковане. Абе с две думи никак не ни беше скучно, но се справихме.
Напомнете ми моля, следващия път да не си и помислям да се оплаквам от бюрокрацията в милата ни родина. Колкото и тромава и изнервяща да е, определено си я предпочитам пред непробиваемите колцентрове тук, често обслужвани от полуидиоти (съжалявам, за определението, но когато някой ти твърди, че нямаш подобно устройство в къщата, в която живееш, докато ти стоиш до въпросното устройство диктувайки данните от него, нямам по-добро определение.)
След като Мишка прекара на телефона повече от 10 часа без прекъсване, без да свърши и половината от необходимото, и двете бяхме с главоболие и опънати нерви.
Следващият ден беше вече наложително да изляза.
Освен това времето беше чудесно и имах идеалната възможност да открия паметника, който видях от автобуса още първия път, но ми се изплъзна при обиколката по-късно. След него беше ред на известния Тринити Колодж, чиято огромна библиотека обаче не успях да видя, тъй като 18 евро за вход определено надхвърлят бюджета ми.
12 февруари 2023 – Калъри, Ирландия
В един от следващите дни, когато повечето неща вече влизаха в релси и прогнозата беше за слънце и тук-там облаче, желанието да избягаме сред природата надделя и дружно се натоварихме в колата на Мишка.
Напоследък редовно чувам: „Това е Ирландия, тук прогнози за времето не важат.“ Започвам да разбирам и причината за това. Определено имаше облаци и слънце, само че в точно обратната пропорция.
И все пак – на кого му пука! Изкарахме си един чудесен ден потопени в мириса на бор и мокра трева…
12 февруари 2023 – Гленкулен, Ирландия
Какъв по-добър завършек на ветровития ден, от чаша добро Ирландско кафе! Беше ни на път и Мишка реши да ни поглези се отбихме в може би най-известния пъб (след Темпъл бар) в Дъблин.
Не познавам района и не знам на какво се дължи славата на Jonnie Fox’s, но определено се пукаше по шевовете, едва си намерихме местенце и то на бара. На тръгване се отбихме в съседната зала да послушаме малко ирландска жива музика. Прави! Нямаше пукнато местенце в целия пъб!
А той беше огромен! Приличащ повече на музей отколкото на кръчма. И препълнен жужащ като кошер. Невероятна и неописуема атмосфера!
Е, цените и те бяха музейни, ама пък си заслужаваше удоволствието!
15 февруари 2023 – Дъблин, Ирландия
Неочаквана вечер с приятни изненади! 😃💝
За втори път (и последен за сега, тъй като си тръгвам от Дъблин след два дни), трябваше да нощувам в дома на Брида, което си беше абсолютно удоволствие! Това е една приятелка на Мишка – дамата при която бях отседнала тук в Дъблин. След като веднъж й направих импровизиран масаж на гърба, тя ме помоли да го повторя още два пъти поне, но вече в нормална обстановка в дома й.
Абсолютно удоволствие! След масажа се отдадохме на приятни разговори с чаша ирландско кафе!
Мисля, че аз се наслаждавах повече на масажната вечер от Брида и очаквах повторението с нетърпение! 😁
Този път обаче ме чакаше изненада! 💝
Нощна разходка на мотор (Харли Дейвидсън) из Дъблин, благодарение на Брида и съпругът й Евън, картичка изненада и плато сирена към моето ирландско кафе (на което се чудех какво му липсва, докато накрая установихме, че е кафето… 🤣🤣)!
Невероятна вечер сред невероятни хора и прекрасен ден след това!
Благодаря!!! 💝🥰🤗🥰💝
18 февруари 2023 – Галуей, Ирландия
Кратка спирка в Галуей.
Искаше ми се да имам повече време да разгледам района, но правилото ми в каучсърфинг е 3 дни. Евентуално мога да го удължа в последствие, ако с хоста си паснем, но в случая нямах тази опция, тъй като на 21ви трябваше да съм на острова. Добре де, на един по-малък ирландски остров… 😆
И така, появих се по обяд на прага на Джери, за когото вече си бях съставила мнение, че е интересна личност. Определено интуицията ми не ме беше подвела и този път. Искрено съжалих, че нямам възможност да променя плановете си за заминаване.
Още първата вечер Джери ни заведе (мен и Лидия, другата му, малко по-дългосрочна гостенка) на нямо кино! Стари черно-бели неми филми под акомпанимента на пиано и с чаша чудесно червено вино! Чудесно, неочаквано и забавно изживяване!
Следващите два дни обикалях и разглеждах града, припомняйки си разказите на Джери за историята на града, което направи изживяването пълноценно и забавно. Вечерта имахме ново преживяване в китна и уютна чайна с приятно изпълнение на живо на две млади дами от Австралия.
Благодаря, Джери, за всеички приятни изненади!
Последния ден заедно с разходката, си купих и билета за ферибота и, отново по съвет на Джери, уговорих да ме вземат само на километър от мястото където бях отседнала и на сутринта потеглих.
Със съжаление се разделих с Джери и поех към новото си приключение.
21 февруари 2023 – Инишмор, Ирландия
Подпряла Роберто на облегалката на една пейка и гушнала сестра му Карла за равновесие, чаках автобуса, който да ме натовари на ферибота на около 40 километра от Галуей с известна доза притеснение. Предстоеше ми близо час на малък ферибот в не особено приятно време. А на мен ми става лошо и от най-малкото… 🤔
След като настаних спътниците си на ферибота, както обикновено любопитна, помолих ей тъй някак си да се кача на откритата палуба. К’во като всички си седят вътре, па там горе ветровете се гонят? Аз пък искам да присъствам на гонката!
Ми пуснаха ме горе, предупредиха, че ако стане твърде бурно морето, ще се наложи да ме свалят, рекох – я сама че си слезем, оти ме е шубе… Ма те ‘га не разбират нашенски иди им обяснявай, к’во аджеба е шубе! 🤦🏼♀️
И те така, седях си навън, забавлявахме се с вятъра, който не се проявяваше твърде бабаитски и забравих, че щеше да ми става лошо… 😁😜
На пристанището ме чакаше бъдещата ми домакиня и шеф. Ама па бяхме ли се намерили шашави и двете! Е, не я стягаше шапката колкото мен, тя си беше нормална в повечето отношения, ама пак бяхме от една порода.
Щях да остана при нея малко повече от месец, след което трябваше да се погрижа за друг поет ангажимент и пак да се върна при нея да изкарам сезона.
Това последното си ми беше с въпросителна в главата. Трябваше първо да видя що за човек е въпросната дама и дали ще се сработим. Може да се хванем за гушите на втория ден и никоя от нас да не иска да се връщам, знае ли човек!
Е, това беше докато сляза от ферибота. После вече знаех… 😉
GALERIES
