След пътешествията На Север и На Юг, беше време да се върна на пътя отново. Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно - на север за през зимата! Част първа, втора, трета и четвърта са тук. Сега да видим къде ще ни заведе петата серия на Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
1 март 2023 – Инишмор, Ирландия
Неудобството да живееш на остров е, че всичко, което ти трябва е на по-големия остров. 😄
Та трябваше да се метнем дружно с двете колежки на ферибота обратно до Галуей, за да си отворим банкови сметки.
Аман от глупости, защо във всяка държава трябва да си отварям сметка?!? На салата ли ще ги правя тия банкови сметки и карти, баси…
Та така де, разходихме се, заведох ги на кафе в готиното местенце, което Джери ми беше показал, и се прибрахме. С малката подробност, че като „живеещи“ на острова платихме по 15 евро двупосочен билет, докато при пристигането си платих 39… 🤦🏼♀️🤐🤦🏼♀️
4 март 2023 – Инишмор, Ирландия
Работата в банката беше свършена, всички имахме вече отворени сметки, чакахме си само картите по пощата.
Малко си беше стресиращо де. Като новопристигнали нямахме PPSN (NIN в Англия, NIE в Испания, BSN в Нидерландия…), демекь осигурителен номер. Работехме легално, но понеже ни липсваше тоз PPSN, ни удържаха 50% от заплатите „emergency tax„. 😮🤦♀️
Нещата се случиха изненадващо бързо и на втората седмица си получихме номерата и емърджънси данъка се появи по сметка почти веднага.
Ми нямаше какво друго да правя, освен в редките НЕ дъждовни дни да се разхождам наоколо.
Един ден тръгнах уж до магазина, който е на 3 км и… се върнах след 13 км… 🤫
Супер странно се чувствах – на малък остров, който, с малко повече инат и тренировки, можеш да обиколиш пеша за един ден. Вода отвсякъде, вятърът не спира, дъждът и той така.
И няма дървета! Те къде ли да се вкоренят в тая скала стърчаща насред океана…🤷🏻♀️
Хотелът все още беше далеч от пълен, така че имахме много свободно време. Шефката беше строг, но добър човек, така че се разбирахме почти перфектно. Единственият проблем беше, че нямаше достатъчно работа, което пък значи твърде малко приходи, но… нямаше какво да се направи по въпроса, каквото е, такова… 🤷🏻♀️
10 март 2023 – Инишмор, Ирландия
Понеже се оплаквах от времето, нЪли, та то реши да ми даде по-сериозен повод за оплакване. Беше денят, в който с момичетата (Споменах ли ги?: Кристина от Щатите на 23 и Катарина от Германия на 20) трябваше да се пренесем на ново място.
В началото Пени ни настани в стаи в нейния хотел, но логично, стаите щяха да ѝ трябват, когато започне сезона след седмица-две. Така че ни беше наела къща на около 400 метра от хотела.
Оказа се къщата на един дето шапката го стяга в пъти повече и от мен, ама за това по-късно.
Та този ден, всички ветрове и дъждове се бяха събрали и се опитваха да отнесат и нас, барабар с багажите, и къщичката ни… Добре, че Пени ни закара с колата – от врата до врата, та оцеляхме. И беше СТУД!
Къщата се вижда на една от снимките по-долу (с GoPro-то на дувара 🤪) – има много такива на острова. Реално една къща е разделена на две. И съседът ни отдясно беше Коен (или Оуен, не съм много убедена в произношението). Минути след пристигането ни, той се появи на прага с бутилка мляко и пакет брикети за камината, та да си стоплим д-тата.
После ще обяснявам за собственика на къщата, че той си заслужава малко повече писанки, ама само да спомена, че къщата си беше отоплена и с термостат на 22 градуса. Проблемът беше, че тоя зверски вятър минаваше през всичко и отмъкваше поне 1/3 от ценните градусчета.
И Оуен ни спаси!
Та на следващата сутрин, като извинение за хулиганското си поведение през последните два дни, изгревът беше прекрасен, спокоен и… студен! По баирите (щото за мен не са планини това!) отсреща имаше сняг! Ама поне вече не духаше и не валеше! 😆
Та излязох да снимам изгрева и гледайки заснежените върхове, си дадох сметка, че такава картина няма да видя повече. Колкото и да се напъва да вее и вАли, от тук нататък сняг няма да се появи повече по тия места.
Прибрах се, скочих в дънките и ботите и драснах по баирите. Ама разбира се, че по заобиколните пътища ще ида бе! На баира с гледката стигнах чак следобед, ама гледките, които ме съпровождаха през цялото време, си заслужаваха всеки извървян километър!
Църковните руини (на най-малката известна църква в Европа) са само на около 2-3 км от „вкъщи„, така че в един от следващите дни се покатерих пак по тъмно, за да хвана изгрева от върха.
Е, ама пък получи ми се качествено! 😎🥳
О, обещах да ви разкажа повече за нашия хазяин, когото така и не видях. Е, много ми се ще някой ден да имам шанса да го срещна…
Имах известна представа за него от Пени и Коен, но той е написал и книга, която намерих в къщата му и я прочетох. Този човек е живял (почти съм сигурен, че все още го прави!) през целия си живот на ръба! Сега аз правя същото, по мой собствен начин, но той винаги е живял така.
Е, на съвсем друго ниво, тъй като той е бизнесмен, а не беден мечтател и авантюрист… 😉
Дългата история, накратко: на едно парти в Ню Йорк той просто вдигна телефона и си купува яхта, след което започна околосветско плаване сам, без нито едно спиране! Е, нещата не се получават точно така, но все пак успя да го завърши само с едно спиране.
Не разбирам нищо от лодки и ветроходство, но съм доста наясно с оцеляването сам на пътя! Да, той има парите да го направи на друго ниво, което аз не мога да достигна, но рискът, битката, борбата – всичко е същото… Респект, Енда!
17 март 2023 – Инишмор, Ирландия
Денят на Свети Патрик е специално събитие в Ирландия. Не толкова пищно на малкия остров, ама пък добър повод да излезем дружно на кръчма! 😆
Та това са Катарина и Кристина и разходката ни до един от пъбовете, в който свиреше Оуен. Да, беше ни споменал преди, че ше свири нея вечер, та си имахме повод да си изберем и конкретна кръчма! 🤪
Беше приятно преживяване, макар че Ирландското кафе се оказа разочарование…
Един ден по-късно пък беше Денят на майката, та с Пени (двете девойки бяха още далеч от майчинството) си намерихме повод за Френско кафе.
Не знаех, че има и такова, ама Пени има и бар (затворен за момента), така че ги вдява тез неща. Разликата между Ирландско и Френско е че първото е с уиски, а другото с бренди.
Е, определено това с брендито ми допадна повече! А и стара кръчмарка, Пени го измайстори както си трябва! Та и повторихме за компенсация на разочарованието от предния ден… 😁🤫
26 март 2023 – Инишмор, Ирландия
Наближаваше моментът да си тръгвам. Имах уговорка да се върна в Инвърнес за два месеца. Не ме кефеше много идеята да оставя платената работа, точно когато започва сезона, да пътувам 24 часа и да прахосам над 100 евра, за да стоя 2 месца на неплатена позиция, но…
Бях дала дума!
Според прогнозата (оказаха се прави), това щеше да е последният хубав ден от престоя ми и двете с Катарина (Кристина си беше заминала) решихме да се възползваме и да отидем до най-известната забележителност на острова. Беше почти на другия край, та помолихме Пени да ни закара след работа и ние да се приберем пеша.
Аз имах проблеми с крака. Някакво възпаление, нерв, сухожилие, всичко на камара… И почти седмица бях на противовъзпалителни и обезболяващи. Все пак прецених, че ще се справя с 8 км ходене по асфалтов път, а и не исках да прахосвам хубавия ден, така че…
Прословутата крепост беше по-голямо разочарование и от Ирландското кафе на Деня на Свети Патрик. Че беше и с платен вход, моля ви се! Ние минахме безплатно, понеже работим на островеа и сме „местни“ де. 😜
Ми красиво е, спор няма. Ама сравнено с Черната крепост, където беше първата ми разходка, и която е напълно безплатна, не беше нищо особено.
По пътя към крепостта се минава покрай силно препоръчано от Пени кафене. На настояването ѝ, аз ѝ казах, че на кафе ще ходя като се върна лятото – сега няма достатъчно работа да покривам кафенца. Та като ни остави с колата, ми връчи 15 евра да се почерпим двете с Катарина. Беше неочакван и мил жест, така че нямаше как да не се отбием навръщане да опитаме домашните скоунс, или нещо подобно… 🤪
Пътят ни минаваше край разклона за Червеевата дупка. Някакви си 15 минути според навигацията. Реших, че кракът ми ще се справи с 30 минути допълнително ходене.
Да де, ама навигацията не каза по какво ще се ходи… Това подскачане по камънаците определено разказа играта на горкия ми израстък, който тъкмо беше започнал да се възстановява.
Намерихме дупката само благодарение на навигацията ми и чувството ми за ориентация. Нямаше пукнат знак или табела. (Навръщане видяхме една в средата на нищото)
Та не бях много впечатлена от въпросната забележителност, може би заради отлива. Подозирам, че при прилив ще да е по-въздействаща гледка. Ама живописния път до там си заслужаваше.
В крайна сметка 8-те километра асфалт прерастнаха в 21 км повече камънаци и кози пътечки.
Накрая едва се прибрах куцайки и проклинайки големите си рога…
2 април 2023 – Галуей, Ирландия
Планът беше: вечерния ферибот до Галуей, последния автобус до летището в Дъблин, дрямка в чакалнята, полет, автобус от летището до Единбург и влак до Инвърнес.
Приблизително така се получи…
Добре, че споменах плана пред Пени, която се изсмя и ми пожела късмет с връзката на ферибота и автобуса. А по-късен нямаше. По нейните думи, шансът да успея беше около – 0,3 (което се потвърди по-късно в Галуей, когато времето за тръгване на автобуса беше минало няколко минути преди моето пристигане)…
Да де, ама аз си имам скрит жокер – Джери! 😁
Планирах да се отбия при него за няколко дни навръщане. Липсваше ми! Двата дни заедно на път за Инишмор преди повече от месец, бяха твърде малко. И повече от достатъчно..!
Така че никак не плаках. Джери ме прие с отворени обятия и споделихме още два прекрасни дни, включващи салата от коприва, мексиканско, ирландско кафе и пъб с жива ирландска музика.
Не само това, ами и половината Роберто остана да му прави компания! 😆 Знаех къде и за колко време отивам, така че знаех и каква част от багажа ми трябва. Бях платила за Роберто така или иначе, ама това не значи, че трябваше и да го мъкна целия. 😜
2 април 2023 – Бълнейн/Инвърнес, Шотландия
Тръгнах си от Джери със съжаление и с доста опасения относно състоянието на крака ми и предстоящите 20-24 часа пътуване в седнало положение.
Състоянието му се подобряваше след всичките масажи, мазила и компреси с живовляк, но още беше далече от перфектното, а най-голям проблем беше седящата позиция заради сгъването в коляното и притискането на нерва отзад на бедрото. Както споменах, бяха се обострили три проблема наведнъж и ми правеха живота много забавен…
За мой късмет, във всеки от автобусите, дори в самолета успях да остана сама на седалка, вдигайки го на съседната. На летището също дремнах с вирнати крака. Е, в самолета, не вирих крака, но беше свободно опънат с минимално сгъване.
И оцелях без драми и произшествия! 😁
Греъм ме посрещна на автогарата в Инвърнес и ме откара в дома ми за следващите 2 месеца. Очевидно някои хоре в Шотландията все още си държат на думата…
Мястото беше далеч от Инвърнес, най-близкото градче беше на 5-6 километра, а аз се почувствах удома!
Мириса на гората, тревата под босите ми крака, шума на реката… Времето прекрасно – слънце, птички, пчелички и аз по тениска…
Ако не трябваше да работя като алтава, щях да реша, че съм в рая! 😆😜
GALERIES
