След пътешествията На Север и На Юг, беше време да се върна на пътя отново. Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно - на север за през зимата! Част първа, втора, трета, четвърта и петата са тук. Сега да видим къде ще ни заведе шестата серия на Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
13 април 2023 – Инвърнвес, Шотландия
Ходих в Инвърнес няколко пъти през двата месеца, в които бях в района. Първият път беше на втория ден след пристигането ми. Домакините ми, Греъм и Соня (англичани, а не шотландци), ходеха веднъж седмично и аз се възползвах от възможността да пътувам с тях, когато беше възможно.
Второто ми посещение в Инвърнес беше през втората седмица и имаше конкретна цел – да се запозная с бъдещите си домакини за зимата. Бяха дошли специално, за да се срещнем и да поговорим. Е, аз си мислех, че имам среща със собствениците, но се оказа, че всъщност е с управителят и… неговият помощник, така да се каже.
Всъщност това бяха хората, с които евентуално щях да живея почти половин година, така че беше логично. Все пак успях да се видя и със собственика за 10 минути.
В края на въпроса ми – имаме ли сделка, Оли, мениджърът, реагира толкова светкавично, че чак се стреснах. Стисна ми здраво ръката и каза, че ме очакват през ноември.
Взех автобуса обратно и реших, че няма да си го причинявам повече – 5 паунда в едната посока – тц, мерси съм!
Все пак отидох още няколко пъти с Греъм и Соня. Инвърнес ме очарова. Това е странно и уютно малко градче. Красив, изпълнен с история и дух, ако можеш и искаш да го усетиш, разбира се.
Едно от нещата, които ме впечатлиха, беше, че е пълно с църкви и катедрали. Буквално една до друга. Различни религии. Мисля, че видях и една джамия, но може да се бъркам с някой от другите градове. С джамия или не, религиозните храмове изобилстват.
Така и не успях да посетя замъка, тъй като той беше в ремонт, който се очаква да продължи още няколко месеца. Така или иначе ще е платен вход най-вероятно, така че пак щях го гледам само отвън… 🤭
Красивият парк, в който е превърнат остров Нес в средата на реката, е чудесно място за разходка и почивка.
Последното ми откритие беше една стара книжарница за употребявани книги. Не бях попадала на подобно място. Удивителен дух и атмосфера! Няма как да се опише с думи, просто трябва да се усети…
04 май 2023 – Строн, Шотландия
В един от редките хубави дни, които се паднаха в почивния ми ден, реших да отида до Лох Нес и близкия замък. Греъм ме закара до Дръмнадрочит, който е на половината път, и оттам продължих пеша.
Маршрутът е красив и с очарователни гледки, особено при наближаването на езерото. Единственият недостатък е, че се извива покрай доста оживен път и е твърде шумен, за да бъде приятна разходката.
Или пък аз прекалено съм се разглезила от тишината сред природата на бунгалата, а преди това и на Инишмор? 🤔…
Наближавайки замъка, видях опашка от коли. Приближавайки се още повече, чух как охранителите питат шофьорите дали имат предварително закупени билети, тъй като паркингът пред тях вече беше пълен.
Веднага в главата ми светна червена лампичка, но така или иначе вече бях там, още 100 метра нямаше да ме съборят. Е, стоте метра не ме събориха, но 15-те паунда определено ми смениха посоката на движение.
Ако давам по 15 паунда за всеки замък, който видя, особено в Шотландия, то трябва да работя само за замъците! Ха!
Върнах се и попитах пазача дали има как да стигна до езерото, без да минавам през замъка. Човекът беше много любезен, обясни ми подробно къде и как, както и за риска да не мога да измина последните 100-200 метра, тъй като тези дни валяло доста и може да е заблатено (ама че изненада – дъжд в Шотландия!).
В крайна сметка се наложи да се върна до Дръмнадрочит, което така или иначе трябваше да направя, а оттам още около 3 км + рисковите 100-200 м в края. Добавете към това и обратния път + около 7 км, за да се върнете обратно до глампинга. Реших, че не си заслужава да рискувам.
Не ми се искаше да експериментирам с това да звъня на Соня и Греъм, за да ме вземат – нещо, което така или иначе нямаше да направя.
Затова просто се върнах обратно, без дори да стигна до брега на езерото. Но Неси така или иначе го нямаше, проверих отвисоко! 🤷🏻♀️
16 май 2023 – Канич, Шотландия
Соня е бивша състезателка по конен спорт, обича конете и все още язди от време на време. Тя има и … е… не съм сигурна как се нарича, не е карета, не е каруца и не е двуколка… Ей там е на снимките, вижте го.
Та 2-3 пъти седмично излизаше на разходка с коня и с приятелско семейство – за забавление и релаксация, както и за малко тренировка на конете.
В един от последните ми почивни дни Соня реши да ме вземе със себе си. Аз я бях помолила за това, както и за мотоциклета на Греъм, но там не ме огря, тъй като се страхуваха да ме качат на мотор без подходяща екипировка.
Очевидно ситуацията със застраховки, съдилища и т.н. е доста забавна в UK, тъй като дори с коня Соня беше ужасно притеснена, че да не се подхлъзна, да падна, да се ударя или одраскам… Мдаааа…
Така че до Канич отидохме с колите, там впрегнахме коня и някои тръгнаха с него, а други продължихме с колите по гореспоменатата причина…
16 май 2023 – Томич, Шотландия
Срещнахме се в Томич, където най-накрая имах възможност да се прехвърля на коня. Обиколката беше кратка, но си заслужаваше. Беше забавно! Особено когато конят се „заприказва“ с колегите си от близката поляна и взе да демонстрира характер.
Добре, че Соня не беше с нас, че щеше да се изпоти, да не падна и т.н.
Междувременно, докато ги чакахме (с кола се стига мааалко по-бързо, отколкото с кон, уф…), се разходих наоколо и си поговорих с някои от местните жители, включително с колоритния старец на снимките. Беше наистина приятна среща и добре оползотворено време.
След забавната и емоционална разхока всички седнахме в уютното малко селско кафене на чаша кафе и милионерски шортбред. Е, поне това си поръчах аз! 😁
29 май 2023 – Абърдийн, Шотландия
Когато престоят ми при Соня и Греъм наближи своя край, аз започнах да търся домакин за следващата си дестинация. Полетът ми беше от Единбург, но не исках да отивам директно там. Реших да мина през Абърдийн, Пърт, Стърлинг/Фалкърк. Последните три зависеха от това къде и какъв подслон ще намеря.
Започнах един месец по-рано, тъй като акаунтът ми в Couchsurfing скоро изтичаше и след това възможностите ми щяха да бъдат много ограничени.
Не знам защо избрах Абърдийн, но пък първият ми рекуест там беше приет веднага. През цялото време поддържах връзка с бъдещия си хост Алекс и когато, само няколко дни преди заминаването ми, той реши да отскочи до Лох Нес за 2-3 дни, лесно си уговорихме среща на кафе.
Не само че се разходихме край реката и пихме кафе, но Роберто зае ВИП мястото в багажника и замина за Абърдийн без мен!
След като пристигнах, се възползвах от възможността да се разходя пеша от гарата до дома на Алекс и да се запозная с мрачния град, за който ми бяха казали, че няма какво да видя и не си струва да ходя тям.
Е, аз извадих късмет с времето и не беше мрачно, но определено разбрах какво имат предвид. Целият град е изграден от сив гранит, което в сив дъждовен ден може да бъде доста депресиращо.
Въпреки това не бих съжалила за посещението си, дори и да беше дъждовно. За мой късмет обаче денят беше топъл и слънчев.
29 май 2023 – Drumoak, Шотландия
Пристигайки при Алекс, се оказа, че той има други планове за вечерта, така че се натоварихме в колата, където Роберто ме чакаше вече два дни, и се отправихме към дома на майката на Алекс.
Къщата беше невероятна – светла, просторна и уютна сред гори и ливади. Гаргите бяха малко прекалено шумни, но предполагам, че се свиква с това. Или може би по някое време са все пак млъкват, знам ли…
Алекс ме заведе на любимото си място за разходка край реката, което беше наистина прекрасно и спокойно с пасящи в далечината коне и овце. Като бонус имаше дори стара изоставена църква с гробище – ура!
След вечерята, на която Алекс се осмели да опита салатата от коприва (е, едва ли ще повтори де 🤭😆), се заех да разтоваря малко Роберто.
Имах нужда от повече място, тъй като къмпинг оборудването ми ме чакаше в Голуей, а освен това исках да се запася с храна за острова, тъй като цените там са убийствени.
От друга страна, зимата беше свършила, нямах нужда от якета, дебели дрехи и топлинки. Не и преди да се върна в Шотландия за следващата зима…
Благодарение на Алекс, Роберто свали около 5 кг – точно толкова, колкото да взема екипировката за къмпинг или да напазарувам някои провизии за острова.
На следващия ден, преди да се върнем в Абърдийн, се разходихме до близкия замък, който, разбира се, беше затворен и в ремонт, но заобиколен от прекрасни пейзажи за разходка и почивка.
След като се върнахме в Абърдийн, Алекс замина на круиз до Норвегия (дали пък не му завиждах, мм!) и ме остави да подготвя апартамента му за следващата Couchsurfing гостенка, която щеше да пристигне (и да си замине!) в негово отсъствие.
Само ако някой ми каже, че аз съм откачена! 😆😈
31 май 2023 – Стърлинг, Шотландия
Както предния ден с автобуса на Алекс, така и днес с моя автобус имаше неочаквани промени в последната минута. Неговият автобус беше отменен и заменен с един час по-ранен!(!!!) Моят също, но два часа по-късно.
Така че вместо в 12 ч. на обяд се озовах в Стърлинг след 14 ч. Дори не в Стърлинг, а в покрайнините. Там беше спирката на FlixBus и оттам трябваше да хвана градски автобус до града и гарата. Попаднах на изключително любезен шофьор, който не само ми обясни къде трябва да сляза и накъде да тръгна, но и отказа да ме таксува.
Вече беше твърде късно и ставаше безсмислено да плащам 7 паунда, за да оставя Роберто на гарата само за час-два, за да се разходя наоколо. Просто обиколих чарити шоповете, които така или иначе са близо до гарата, нарамила двете раници, след което срещу 5,50 паунда се метнах на влака за Фалкирк.
31 май 2023 – Фалкърк, Scotland
Домакинът ми във Фалкърк беше стар познайник, така да се каже. Беше един от онези, на които бях писала през януари, но бяха заети, предлагайки евентуално бъдеща среща. Той беше обаче единственият от тях, който наистина го е мислил. Може би защото не беше шотландец, а унгарец…?! 🤔
Дейвид беше изключително любезен и загрижен в предварителната ни комуникация. Знаех, че има двама съквартиранти, също унгарци, а и че работи втора смяна и може да ме вземе от гарата само преди 1 на обяд. Ако пристигна по-късно, ще ме посрещнат Атила и Габор, а той ще се прибере след полунощ (когато аз вече блажено ще похърквам).
С тази информация + идеята, че Габор ще спи след нощна смяна, тръгнах на спокойна разходка.
Пътят ми минаваше през търговски център и още щом видях логото на SportsDirect, директно криванх натам. След всички безплодни обикаляния на магазините за втора употреба, просто трябваше да си купя чифт нови маратонки. Пък дори и най-евтините (много евтини – 23 паунда!).
Нямаше как да изкарам цялото лято със зимните боти. Освен това в Ирландия всичко е по-скъпо, а и за капак аз съм на малък остров със само един супермаркет (ама с 4 кръчми! 😆).
С новите маратонки, втъкнати в раницата, поседнах в близкия парк за кратка почивка, след което го прекосих и се озовах при крайната си цел. Почуках 1-2 пъти и когато никой не отговори, прецених, че Габор явно още спи, затова просто му изпратих SMS, за да може да го види, когато се събуди. Как можех да не го събудя по това време между две нощни смени!
Около час по-късно в мен се взираха два чифта сънливи очи – Атила също беше полегнал за следобедна дрямка. 😁
Скоро Габор замина за работа и ме остави на чашка и сладки приказки с Атила, при което той ме покани на кратко плаване следващия ден. Бях абсолютно очарована от идеята и макар да се притеснявах за мойта морска болест, очаквах приключението с ентусиазъм!
На следващия ден почти не се видях с Дейвид, освен за сутрешното кафе – най-накрая се запознах с истинския си домакин, но следващият ден му беше почивен ден и го прекарахме заедно.
Първата спирка беше Callendar House. Това изобщо не ми звучеше интересно – какъв музей ще да е пък Къщата на календара? Оказа се обаче, че е наистина интересно и красиво място. Прекрасно имение с приятно и уютно кафене, в което също се отбихме за късна закуска и чаша кафе.
The Kelpies! Разбира се, не ги пропуснахме, те бяха в списъка от самото начало. А по пътя Дейвид дори ми разказа историята им и легендата за тях.
01 юни 2023 – Troon, Шотландия
След сутрешното кафе с Дейвид, Атила и аз се отправихме към едно от пристанищата близо до Глазгоу. Лек фалстарт – спукана гума на магистралата, с която той се справи точно за отрицателно време.
Минахме през Глазгоу, който явно е любимо място на Атила, тъй като със страст и носталгия разказваше за красотата на града, в който е живял преди. От малкото, което бях видяла от Глазгоу, определено можех да се съглася с него.
Яхтеното пристанище на Troon беше атракция само по себе си. Поне за мен, която никога не бях стъпвала на подобно място. Зашеметяващо. И скъпо. Откъдето и да погледнеш, миришеше на лукс и пари!
Още щом се качих на лодката, водата под краката ми започна да се люлее твърде осезателно и реших превантивно да взема едно хапче, за да не храня рибите по-късно в открити води. Избягвам да пия хапчета, особено пък такива, след които се чувствам като ударена с мокър парцал, но в този случай си заслужаваше!
Плаването беше сравнително кратко, тъй като денят беше хубав и слънчев, но и безветрен, така че нямаше смисъл да мъчим излишно двигателя. Една от предпазните мерки, които взех, за да избегна морската болест, беше да управлявам лодката. Точно както с колата – никога не ми става лошо, докато шофирам (само на другите хора им става лошо 😆).
Въпреки това за кратко усетих какво е да плаваш с вятъра – абсолютна красота и идилия! Тишина! Само чайките, вълните и вятърът в платната! Неописуемо преживяване! Благодаря ти, Атила! 🤗
01 юни 2023 – Порт Глазгоу, Шотландия
След плаването Атила реши да ми покаже още малко от Шотландия. Един влюбен в Шотландия унгарец!
И така, спретнахме си малка екскурзия по крайбрежието, като той през цялото време ми разказваше и обясняваше различни неща, свързани най-вече с неговото хоби и страст – ветроходството.
Бях толкова изтощена от всички емоции и преживявания на деня, че трябваше да отхвърля предложението му да ме заведе на някакъв красив и специален мост. Нямах сили дори да гледам вече, дори почти бях спряла да отговарям.
Припаднах в леглото размазана от умора и щастлива от всички нови впечатления и емоции!
02 юни 2023 – Ларбет, Шотландия
В почивния си ден Дейвид се превърна в мой личен екскурзовод. След Callendar House дойде ред на Falkirk Wheel.
Едно спиращо дъха съоръжение, особено когато се замислите за неговата ефективност, използваща почти нулева енергия. Не знам как се определя гениалността, но мозъкът зад тази инсталация определено е гениален според моите разбирания.
Не исках да плащаме за паркинг и смятах, че ще се вместим в безплатните 20 минути, нещо срещу което Дейвид категорично възрази. Е, мога само да му благодаря, защото прекарахме там почти 2 часа вместо 20 минути.
03 юни 2023 – Шанън, Ирландия
Когато предния ден попитах как най-лесно да стигна до летището в Единбург, отговорът беше – като те закарам. И така, сутринта на третия ден Дейвид ме остави на служебния паркинг на летището (като бивш служител, запознат с тънкостите) и си казахме Довиждане, но до скоро!
Полетът ми закъсня с половин час и се притесних, че Евгени ще ме чака в Шанън, но се оказа, че времето ни всъщност е перфектно.
03 юни 2023 – Енис, Ирландия
Евгени е първият българин, при когото отсядам. Самото му намиране беше странно, като повечето от важните неща по пътя ми.
Винаги много внимателено избирам домакин или гост в Couchsurfing. И определено никога не пиша и не отговарям на непълни профили. Профилът на Евгени в Couchers не беше непълен, беше абсолютно празен – нищо освен името му! 😆
Нещо обаче ме накара да му пиша (и на свой ред да му изкарам акъла – кой пише на празни профили?!).
Оказа се, че се е регистрирал само няколко часа преди аз да започна търсенето си, така че все още не беше попълнил никаква информация.
Е, каквото трябва да се случи, се случва! Не знам защо, но ние с Евгени трябваше да се срещнем и определено съм щастлива, че успяхме! И той, и приятелката му Франсиани са невероятно топли и слънчеви хора!
След като ме взеха от летището, отидохме на разходка в околностите на един красив замък, който сега е хотел, но може да се види отвън и е разположен в прекрасна местност. Просто трябва внимателно да се лавира покрай летящите топки за голф. За всеки случай.
След вечерята в българо-бразилско-ирландски стил, която двамата с Фран приготвиха, се разходихме из центъра на Енис, където към нас се присъедини още един техен български приятел, и завършихме вечерта на по бира в една от кръчмите.
04 юни 2023 – Руан, Ирландия
На следващия ден, преди да ме заведат на автогарата, за да продължа към Галуей, решиха да ме заведат на разходка в друга красива местност.
Макар и доста заети покрай пътуването на Фран до Бразилия на следващия ден, тези две прекрасни същества направиха и невъзможното, за да ме накарат да се почувствам като дългоочакван гост!
След разходката ни в гората двете с Фран решихме да се топнем в реката. Е, без да прекаляваме – аз имах да хващам автобус, а тя – да събира багаж, ама мъничко само… Евгени обаче не посмя, реши да запази сериозен мъжки тон! 🤪
04 юни 2023 – Галуей, Ирландия
Галуей. Джери. Все едно се връщам у дома…
Първо, заедно с Евгени и Франсиани едва хванахме автобуса (те ме закараха до автогарата). После се оказа, че постерминалът му не работи (аз не нося кеш в себе си) и шофьорът просто ме прати да си седна. Така и дори не разбрах колко струва билетът.
След това градският автобус в Галуей приемаше само пари в брой, аз имах 1,60 в брой (билетът е 1,90) и шофьорът отново ме изпрати да седна. По-късно Евгени се смя, когато му разказах – на него за толкова години в Ирландия такова нещо не му се било случвало.
Хм, мисля, че Роберто е този, който ги респектира! 🤔😎
Двамата с Джери, както обикновено, говорихме с часове, философствахме и се смяхме, а аз направих първия си (успешен при това!) Flapjack, който научих в Инвърнес. Този път към смеха се присъедини и висящото момиче (34-годишно момиче, но изобщо не изглежда на толкова!) от снимките.
Лоредана е силен човек, усмихнат и приятелски настроен, който е тръгнал да търси своето място под слънцето. Сигурна съм, че ще го намери!
Нужни са топки, за да се предприеме такава стъпка без нито дума на чужд език, в случая английски! Точно затова тя не успяваше да се включи в по-сериозните разговори, но съвсем скоро ще може, сигурна съм!
С Джери си разменихме по един масаж и общо взето се насладих три прекрасни дни на спокойствие и релаксация, преди да се върна към рутината на работата, която ме очакваше на Инишмор.
07 юни 2023 – Инишмор, Ирландия
Пристигайки обратно на острова, ме очакваха някои не толкова приятни изненади. Например, ново жилище (много по-малко и мизерно), малка стая, споделена с друг човек (за 5 месеца!) и 3 пъти по-далеч от работното място.
Шокът при пристигането ми беше доста сериозен – знаех какво да очаквам, но се оказах на мръсно и разхвърляно място, на 2 километра от работа, в обща стая, с още две момичета, за едното от които нямах представа, че е там. Добавено към разминаването в първоначалните обещания, тази поредна изненада ми дойде малко вповече и бях бясна!
Джери веднага предложи спасително въже – да се върна при него! Нещо, което силно се изкушавах да направя, но реших да си дам малко време и да се опитам да преценя и обработя случващото се.
Нищо не е случайно в този живот, още повече че подобна ситуация не се случваше за първи път – явно трябваше нещо да науча и да приема тук…
GALERIES
