Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно?! Част първа, втора, трета, четвърта, петата и шестата са тук. Сега да видим къде ще ни заведе седма глава от серията на Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
13 юли 2023 – Инишмор, островите Аран, Ирландия
Совите не са това, което са. Интуицията ми обаче обикновено ги хваща навреме. Така беше и този път, макар че въпреки подозренията си, реших да дам шанс на ситуацията. Е, беше някакво отлагане, по-скоро загубено време, което бих могла да използвам доста по-добре.
Още при напускането на острова през март, знаех, че не мога да вярвам на Пени. Човек, който откровено лъже при набирането на работници и от всичко обещано изпълнява единствено частта с минималното заплащане на час (не и за броя часове, обаче). Какво друго можеш да очакваш…
Интересното е, че единствено аз имах пререкания с нея по въпроса. Всички останали като че ли се примиряваха с идеята да бъдат лъгани и манипулирани. На което тя и разчита всъщност. И очевидно работи! Това ‘ич го не разбирам…
До толкова не й вярвах, че предпочетох, въпреки уговорката да се върна през юни, да не оставям при нея нищо, още по-малко част от безценния си Роберто. Просто не й вярвах! Можеше всеки момент да ми каже – промених си решението.
И все пак реших да рискувам правейки уговорка с нея. Естествено отиде по дяволите…
Дали съжалявам?! Не съм сигурна.
Ядосана съм, тъй като разчитах да спестя някакви пари лятото, за да продължа пътуването си. Нещо, което, благодарение на нейния егоцентризъм и извъртане на всяка ситуация според както й е угодно на нея, не се получи. Поне не съм на минус, което пак е нещо. Освен това, провалът с Пени ме изкарва отново на пътя пълен с предизвикателствата и нови възможности.
Май ми беше станало твърде удобно и спокойно напоследък… 🤔🤭
19 юли 2023 – Инишмор, островите Аран, Ирландия
Седях си пред компютъра, заета с моите си неща, когато в стаята връхлетя Пени с гръм и трясък. Извика и Камила, която беше в стаята си, че трябвало да ни каже нещо. Аз вече знаех какво ще каже, чаках само подробностите.
Ъммм, то таковата, от петък започва ново момиче и ти си аут. – До края на месеца има още 2 седмици, а уговорката ни беше до края на месеца! – Не, ти каза, че ще останеш докато си намеря човек, ами намерих си и трябва да си тръгнеш. Не мога да я изпусна, че знаеш ли колко е трудно да се намерят хора сега в средата на сезона. – Можеш да се уговориш с нея за след седмица най-малкото, след като имаме уговорка за след 2! – Не, тя започва от петък, с теб приключвам в четвъртък. Но можеш да останеш в квартирата.
Не че бях изненадана – който излъже веднъж, ще продължи да го прави до безкрай. И все пак очаквах поне някаква елементарна лоялност. Твърде високи очаквания явно…
Същата вечер с мен се свърза друга девойка от Workaway, която също работеше на острова и търсеше компания на същите честоти като нейните. Уговорихме се да се видим на следващия ден – беше сряда, беше ми почивния ден (и предпоследен, както тъкмо се беше изяснило) и времето се очертаваше нетипично хубаво, така че беше чудесен завършек на престоя ми.
Денят беше прекрасен и слънчев. Най-после отидох до кулата, на която се заканвах всеки ден, и която се оказа всъщност стар фар. После слязох до тюленовата колония и си побъбрих доста с две интересни възрастни дами, докато чаках Шиера да се появи след работа.
Шиера се оказа усмихната тайванка около 30те, която се беше озовала в подобна на моята ситуация. Е, при нея не беше толкова зле, там поне шефовете ѝ бяха хора на място и имаше мегдан да се оправи положението.
Изкарахме един прекрасен ден в разходки, приказки, сладолед и домашни скон.
21 юли 2023 – Конамара, Ирландия
Последният ми работен ден завърши с въпроса: Кога се изнасяш? – В края на месеца, както се бяхме разбрали. – А не, ти все си измисляш, аз имах предвид до края на седмицата.
При което аз избухнах в смях и си тръгнах, напомняйки ѝ само да не забрави последната ми заплата да влезе в сметката. Тя позеленя, не било смешно, каза. Аз се смеех от сърце…
Прибирайки се в квартирата, изпрах всичко и събрах по-големите неща – бях почти готова за старт. След което седнах отново пред компютъра да търся варианти. Включително и стая под наем, тъй като имах 3 седмици до следващият Workaway, който бях уговорила преди няколко дни. ‘Щото, нЪли уговорката ми тук беше до края на месеца…
Имах 3 дни, но не исках да оставам и минута повече от нужното, така че ако успея да намеря нещо по-рано, ще изчезна мигновено. Така че Роберто беше готов на 70% и ме гледаше очаквателно от ъгъла.
На следващата сутрин бях супер напрегната. Не знам защо. Докарах Роберто до 100 % готовност, без да имам никаква идея на къде да тръгна. Изпих си кафето и опаковах дори кафеварката си. Напълно готова за старт, само лаптопа седеше на масата, а аз се борех да намеря пристан.
Някъде по време на кафето получих и съобщението, че трябва да си тръгна още днес (ако не треперех от напрежение, щях да се разсмея отново!), на което отговорих, че не оставам и минута повече, но само след като си видя заплатата в банковата сметка.
Адреналинът ми беше в тавана. Вече ми беше ясно защо бях опаковала още със ставането – интуицията ми знаеше какво следва. Знаех и че се махам незабавно! Независимо какво казва Пени – в тая отровна обстановка и секунда не оставам. Дори ако се наложи да плащам за хостел! Нещо, което не можех да си позволя реално, тъй като беше около 50 евро на вечер. Бях готова да жертвам изкараното, само и само да приключа с тая простотия.
Буквално в последния момент фейсбук групата Host a sister, отново ме спаси. Елиза (непозната девойка от Италия) ми писа, за да ми даде каучсърфинг профила на Джон, с когото е контактувала по-рано. Смяташе, че Джон би могъл да ми помогне в случая.
И беше права! Всичко се разви за минути. Не знам какво написах на Джон, адреналинът ми беше извън контрол и цялата треперех, знам само, че подобен рекуест не бях писала до момента. Джон отговори веднага. Разменихме няколко уточняващи съобщения и вече имах подслон!
Не знаех къде живее. Не бях проверила в профила, не бях питала, не ми пукаше – имах подслон! Само попитах как мога да стигна до където трябва да стигна след като сляза от ферибота. Отговорът беше – аз пътувам в момента, следобед ще мина от там и ще те взема.
Смеех се с глас докато сълзите ми се стичаха, а напрежението се отичаше заедно със спадането на адреналина… Това беше моментът, в който лаптопът се шмугна на топло в Карла, аз метнах Роберто на гръб и Карла на гърди 😆 и се изнесох със скоростта на светлината.
Усмихвах се! Вече се чувствах по-лека и свободна. Седнах на един дувар край пътя да изчакам да видя парите в сметката си. Не се шегувах – нямаше да мръдна без да ми плати. Ако трябва и до полицията щях да стигна. Тя може да е кучка, ама аз си имам рога!
Скоро парите се появиха и дори успях да хвана обедния ферибот! Усещането беше неописуемо. Сякаш съм се измъкнала от нещо лепкаво и черно. Усмихвах се, беше ми леко и бях щастлива, че имам покрив поне за ден-два.
Джон имаше други сърфъри – майка и дъщеря от Франция, но ме прие и ми намери място. Изкарахме вечерта с много смях и настроение. Аз се чувствах свободна и лека. Спах като бебе – непробудно и спокойно.
Благодаря ти, Елиза. Благодаря, Джон! Благодаря на моя ангел пазител, на когото сериозно усложнявам живота, ама той/тя не се отказва от мен! Никога!! 🥰🤗🥰
25 юли 2023 – Галуей, Ирландия
Джон беше интересна личност, която не пие вода и не яде никакви сурови зеленчуци (с 1-2 изключения). Скъса се да ме бъзика с мойте нестандартни салати като се вайкаше, че ще трябва да дезинфекцира съдовете, които съм ползвала с всичките тия треволяци. Ми че той имаше цяла поляна със салата пред вратата! И купища мента за разкош! 😆
Нещо, за което му завиждах беше кемпрерът му – почти готов за приключения. Сам си го правеше преустройвайки стар ван и беше на финалната права. Всъщност първото пътуване беше вече вписано в графика.
По време на сутрешното кафе в един от дните часовникът ми беше ремонтиран! Батерията му беше умряла отдавна, преди около 5 месеца, и така и не успях да го отворя, за да я сменя. Никой, от хората, които бях питала, не успя с тази задача, а на единственото професионално място, където проверих, цената беше 18 паунда (това беше в Шотландия). По дяволите, не! Часовникът, нов, струваше по-малко от 15 паунда!!!
Тази сутрин обаче, когато си говорехме с Джон, тъй като той е компетентен в много и различни области, се сетих да го питам за някакъв инструмент, който би помогнал за отварянето на капачето. Дали можете да познаете резултата? Ама разбира се! Оказа се, че той има цял комплект за поправка на часовници, тъй като е любител на ръчни часовници, има десетки и му доставя удоволствие да си ги ремонтира сам!
Малко се поизпоти (затова и ми искаха 18 паунда!), но в крайна сметка успя да го отвори и дори ми смени батерията! И така, часовникът се озова на китката ми отново! Още една причина да ти благодаря, Джон! 🤗
Не го питах колко мога да остана, беше важно да не съм на улицата, от там щях да продължа търсенето. Единственото ограничение дойде от факта, че Джон трябваше да пътува след няколко дни, от където следваше, че аз също.
Продължавах да търся и нищо не излизаше. В крайна сметка се обадих на Джери. Да, той винаги беше там, скритият джокер в джоба ми! Знаех обаче, че в момента има няколко човека при него и за мен просто няма място, затова и не го потърсих по-рано. Нямаше накъде вече, срам – не срам…
Не се наложи да ме е срам, както винаги Джери ме прие с отворени обятия! Щях да спя на пода в дневната (има и диван, ама подът е по-удобен 😂), ама на кого му пука – нали има под и покрив?! И още по-важно – щях да съм сред приятели – най-удобният под, който можете да си представите!!!
В последния момент получих 2 оферти за стая под наем. 150 евро на седмица. Беше приемливо ако алтернативата е да си на улицата, но аз определено си предпочитах пода в дневната с изглед към брега и безценното приятелско присъствие…
Всъщност не се наложи да спя на пода, тъй като Лоредана отново (вече го беше правила веднъж) сподели огромното си легло (кинг сайз) и обгърната от тази приятелска обич бях повече от щастлива. Няколко дни по-късно си намерих и работа за периода на престоя ми в Галуей, така че нещата се нареждаха чудесно.
Основното обаче беше Джери. Той ми беше слабост още от преди да го срещна. Клоун. Философ. Търсач. Лечител. Психолог. Опора. Имах огромна нужда от тихата му подкрепа. От часовете задушевни разговори и размислите, които ме мятаха в дълбокото и ме учеха да плувам.
Самото му присъствие ми носеше някакво странно спокойствие и увереност, а топлата му прегръдка ме караше да се чувствам у дома. Не исках да мисля, че това е последният път, когато го виждам – имах няколко дни и щях да им се наслаждавам!
GALERIES
