Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно?! Част първа, втора, трета, четвърта, петата, шестата и седмата са тук. Сега да видим къде ще ни заведе осма глава от серията на Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
13 август 2023 – Лимерик, Ирландия
Не беше лесно да се разделим с Джери… Има само няколко човека, с които съм свързана по такъв начин и тази връзка остава за цял живот. Дори да не контактувам никога повече с тях, те са там дълбоко, те са част от мен.
Джери е един от тях.
Роберто беше порастнал екстремно, тъй като натоварих къмпинг оборудването, което от няколко месеца си почиваше в мазето на Джери. Принципно това не е проблем, сега обаче имах дрехи за два сезона + такива, които са за работа.
Имах, например, два панталона и две тениски, които бяха пътници, но ми влизаха в употреба за работа – не бих рискувала да омажа с белина дрехите, с които пътувам. Така че, още известно време щяха да са в багажа и всичкото това заедно с палатката, спалния чувал, готварските принадлежности и т.н.
Претеглих го – 29 кг… Да не забравяме и Карла… 🙈🙊🙉
Пристигнах при Мелинда и пухкавия снежно бял кот и след кратък разговор излязохме да ме разходи наоколо, тъй като на следващия ден щеше да е заета, та поне да знам къде да ида.
Е, то при мен не работи точно така – това вече съм го видяла, освен ако не ме е впечатлило сериозно, не се връщам пак.
Та на следващата сутрин, след изключително ароматното кафе (Мелинда имаше някаква специална селекция, която смесих с моето нормално кафе от супермаркета), поех в друга посока и след като леко ме наваля се прибрах, за да приготвя нещо за хапване (чак пък готвене не бих го нарекла) и да се разделя с едногодишната си коса, която супер ме дразнеше вече.
Дам, Мелинда я отряза! 60 евра за фризьор не давам, баси! 🤡🥳
15 август 2023 – Дингъл, Ирландия
Проверявайки опциите за транспорт от Лимерик до Дингъл се оказа, че трябва да сменя 2 автобуса, да пътувам 5 часа и да платя +-25 евро. 🙈 Проверих прогнозата за времето – слънце, 18 градуса и чат-пат по някое облаче.
Вярно не съм много в кондиция за стопиране, ама от един ден нищо няма да ми стане. Марш на стоп!
Към 8:30 сутринта Мелинда ме изкара на края на града и се разделихме с пожелания да се видим пак. Мястото беше на около 2,5 километра, само че с двете раници за мен се умножават по 10…
Първото ми пътуване на стоп в Ирландия. Не знаех какво да очаквам, а и не исках да закъснявам за уговорката с бъдещия си шеф, но тия 25 евро щяха да ми свършат добра работа за нещо друго! Каквото – такова. Щях да чакам и каквото сабя покаже.
Ми не се наложи да чакам много. Около 5 минути след като Мелинда се скри зад завоя, до мен спря джип, от който слезе мъж с военна униформа, за да направи място за Роберто.
Пътувахме около 100 километра улисани в интересни разговори и истории. Накрая дори се отклони малко от своя път, за да ме остави на най-доброто място, за да продължа. „Като местен знам от къде биха минали пътуващите за Дингъл, ще те закарам там.“
На раздяла аз тайничко оставих на седалката едно „Thank you“ стикерче, а той съвсем не тайно ми връчи мини значка с ирландското знаме. Роберто вече си има ново бижу! 😁
Мястото беше перфектно – под дървета, които да ме пазят от дъжда (Ми да, разбира се че валя!!), високо място (нещо като дувар), на което оставих Роберто и сериозен поток от коли. Този път чаках цели 10 минути преди да продължа пътуването си.
Не, не споменавам имена, просто защото не ги запомних… 🙈
И така, вместо с два автобуса в 3 следобед, аз пристигнах в Дингъл с две коли в 11 преди обед… Тъй като това не беше по план, Ейдан не беше подготвен да ме вземе веднага, та си поседях около час на спирката с лодка вместо покрив (която забравих да снимам) докато майка му дойде да ме прибере.
Бърз шопинг и към новия ми дом за следващите 3 седмици. На касата Изабел ми каа, че тя ще плати покупките като почерпка за добре дошла – много мил жест!
Пътувахме и си бъбрехме, а аз се наслаждавах на пейзажите, които се нижеха край прозореца. Бях очарована от всичката тази красота! А когато пристигнахме и видях мястото, където ще живея и работя, съвсем изгубих дар слово…
Най-после се запознах и с бъдещия си шеф. Ейдан се оказа много приятен и земен човек, спокоен, с чувство за хумор и разбиране за живота (забравих да го питам дали е чувал за русалки, но някак съм убедена, че той няма да хукне да ги търси в Америка, както един мой бивш работодател…).
Работата не изглеждаше нито твърде много, нито твърде сложна, така че без някакви специални инструкции и изисквания, поех щафетата от следващата сутрин. Междувременно се наслаждавах на лукса да живея сама в цял апартамент със спираща дъха гледка и осигурена храна.
"Когато губиш не знаеш какво печелиш..."
15 август 2023 – Гленфан, Ирландия
Ейдън, шефът ми, се оказа наистина прекрасен човек. Както и цялото му семейство. Топли и земни хора!
Съпругата му, носейки цял ден на ръце малкия Гилиън се оплакваше от болки в гърба и раменете и ме попита дали бих могла да направя нещо. Дамата е слаба и фина, бях сигурна, че на следващия ден ще иска да ме линчува.
Тя обаче се появи ухилена до ушите и ме пита кога пак мога да ѝ направя масаж! На мен ми падна ченето! Викам, ти със сигурност не искаш изобщо да те пипам в момента. Тя каза – не, няма проблем, много съм добре.
И съвсем ме разби… 🤣
Тъй като съм само за 3 седмици и реално замествам двойката, която е поела работата за целия сезон, беше трудно да ми се осигури заместник на мен, за да имам почивен ден. Което за 3 седмици не беше никакъв проблем. Работата не беше нито напрегната, нито тежка и по 5-6 часа на ден можех спокойно да изкарам без почивен ден за толкова време.
Принципно се започва от 10 сутринта, само че я нЪли съм си ранобудна, 8-8:30 поемам щафетата. Докато се оправя с изсушеното пране от предния ден, народа започва да се изнася един по един. Така не си губя сутрините и имам целите следобеди да се наслаждавам на гледката и да си върша мойте си работи.
Единственият недостатък беше, че няма обществен транспорт и не мога да отида никъде. Всъщност мога, но съм твърде изморена да ходя с километри след работа. Само в това отношение ми липсва почивния ден…
Един ден, след като си побъбрихме с част от гостите, аз ги оставих да се приготвят и се качих на втория етаж, започвайки от 2-те вече освободени стаи там. Бях сама на етажа и леко се изненадах когато чух приближаващи стъпки.
На врата се появи една усмихната дама от Колорадо (дано не греша щата) – Рейкъл! Не, не е грешка, не е Рейчъл, Рейкъл е! Почти ме разплака подавайки ми притеснено банкнота от 20 евро, „да ми помогне в приключението“. Невероятно мил жест…
26 август 2023 – Дънърлин, Ирландия
Един от многото плюсове на това място беше, че можех да си поканя гости. С разрешението на Ейдън, разбира се. Само че гостите ми трябваше да имат кола, за да се доберат до тук.
Имаше двама човека, които много исках да поканя, за съжаление единият не разполагаше с превоз, но пък другият веднага поде идеята и след седмица вече обикаляхме заедно наоколо.
Е, успя да избяга само за 2 дни от Дъблин, но все е по-добре от хич. Макар че не знам – 5 часа шофиране в едната посока само за два дни… 🙈🙉🙊
Та заедно с Мишка най-после успях да разгледам околностите и още повече се влюбих в това място…
ПС: О, а тези шоколади са невероятни, макар и скъпи! Помолих Ейдън да ми купи, тъй като не мога да отида до селото, и той ми донесе. А когато се опитах да платя, просто ми заяви: Какви пари?! Това е подарък!
05 септември 2023 – Касълтънбер, Ирландия
Втори опит за пътуване на стоп в Ирландия – успешен!
След работа в последния ден на ангажимента ми при Ейдън, той ме натовари в модерната Тесла (глей к’ви работи ми се случват само! 🤣) и ме закара да нощувам в дома му, който беше на час и половина път, както и приблизително по средата на пътя ми към следващото място.
Беше мил и неочакван жест, макар и да не бях много изненадана – цялото му семейство, включително родителите му, са чудесни хора. Малкият Килиън, освен че се буди по 5 пъти на нощ и не оставя майка си да спи (нито пък съседите), е супер сладък и забавен – сутринта ми изпече закуска в детската фурна и ме нахрани, вече сме приятели завинаги!
Сутринта Ейдън ме остави да се пробвам на стоп, макар да се притеснявахме от времето. Закара ме на бензиностанция накрая на града, за да имам опция за покрив, ако завали (колкото и невероятно да звучи за Ирландия…) и ме инструктира от къде и как да си хвана превоз ако нещо се наложи да се върна в града.
Обещахме си да държим връзка и евентуално да се върна, ако не реша друго. Силно се изкушавам… Ще видим…
За моя изненада, пътят който бях избрала, не беше никак натоварен и започнах да се притеснявам, когато Сачиндра от Шри Ланка отби и се оказа, че покрива почти 2/3 от пътя ми. От много приказки забравих за селфито…🤷🏻♀️
След него щафетата пое ирландската двойка от снимката и ме достави направо на адрес.
Новият ми шеф имаше малко здравословни проблеми (за което бях в течение) и отсъстваше, така че бях леко във въздуха първите два дни.
По стечение на обстоятелствата се оказах напълно сама в цялата къща и се наложи да обяснявам на някои от гостите, че знам по-малко и от тях, като дори не съм срещала шефа си. Смяхме се много, но се справихме с положението с дружни усилия.
Два дни по-късно се появи и шефът ми, който си пасна напълно с представата, която си бях изградила за него. Той ни изведе на бърз авто тур из града, за да се ориентираме в обстановката къде се намираме. Дори ни закара до старо светилище – каменния кръг Деринатагарт. И заедно с партньорката си остана за около седмица, докато нещата се оправят. Или поне така си мислехме…
Появи се съквартирантката ми – германка, с която щяхме да делим стаята и работата. Или поне така си мислехме…
Девойката пристигна със съвсем различни очаквания и беше искрено шокирана, когато ѝ разясних, че хаускийпинг е просто по-лъскаво име за чистачка. Нейната нагласа беше да е хостеса – да си хортува с гостите и да ги праща по стаите (резервациите ги прави шефа, па чистенето – чистачките).
Имахме търкания по тия въпроси, но с добра комуникация успяхме да изгладим проблемите на 90 процента. Дори ходихме на кафе (горещ шоколад всъщност) и на разходка.
Е, опита се девойката, не може да ѝ се отрече! Даже почти се научи, ама едва успя да изкара втората седмица и се измъкна една сутрин без да каже нито дума на никого… 🤷🏻♀️
12 септември 2023 – Остров Диниш, Корк, Ирландия
За разлика от Дингъл, тук уговорката ми беше с 2 почивни дни и седмично, вместо почасово, заплащане. Първите два не ги усетих особено, тъй като напрежението можеше с нож да се реже – Хендрике, Денис (шефът), неизпипани неща (тъй като в момента вкарваше нова система на действие и нещата се случваха в движение).
За мой късмет поне единият ден беше слънчев и приятен и веднага се изнесох на сладоледена разходка из града и пристанището.
Една от вечерите имахме късно пристигаща тройка гости и трябваше да ги изчакаме (едно от нещата, по които Денис още работеше как да се случват). Появиха се към 7+ вечерта.
Три колоритни дами на завидна възраст и с остри езици. То беше смях и вино и смях и… накрая към 10 вече се засилихме по стаите, че те трябваше да пътуват а аз да работя (Хендрике се беше изнесла още в началото – тя е нормална душата, ние откачалките се надушваме отдалече).
На другата сутрин естествено се намерихме пак на закуска и добре, че не беше много натоварено, та колежката удари едно рамо докато аз се занасях с дружината.
Разменихме телефони и адреси, аз си отбелязах три калифорнийски покани и се разделихме пак със смях и прегръдки.
На изпроводяк дамите ми подариха бутилка с послание и чифт чорапи. Това второто ме изненада малко, ‘щото нЪли обикновено нови неща се подаряват. Не че имах против – точно планирах да ходя до чаритито (втората употреба) да си намеря тениска и чорапи!
Както и да е, изненадах се леко, но изненадата ми се изпари като разгънах чорапите – тези три прекрасни души с остри езици бяха ги използвали като предтекст да скрият няколко банкноти в тях…
25 септември 2023 – Замъкът Дънбой, Корк, Ирландия
След като Хендрике си тръгна, аз очаквах доста напрежение и натоварена работа. Всъщност се оказа обратното, което много ме изненада и ме накара да се замисля отново по въпроса за енергията на хората и отражението ѝ върху околните хора и събития.
Та всъщност си ми беше много добре. Имаше един инцидент, но той щеше да си е същия дори пет да бяхме – фалшива пожарна аларма посред нощ (докато шефът е на 2 часа път с кола, а аз идея нямам къде и каква е системата на къщата), след което за капак – пияни гости в 12:30 посред нощ, които ме държаха будна до 3 сутринта. Заради инцидента с алармата исках да мога да чуя, в случай, че се повтори, ама към 3 вече се предадох и си сложих тапите за уши.
Едва изкарах следващия ден и за мой късмет след това ми бяха двата почивни. Денис беше дошъл, за да ме замисти (и да изследва алармения инцидент) и по негов съвет добавих малко Джеймисън към последната чаша чай (щото те бяха поне десетина през деня – за оцеляване и борба с главоболието след тая нощ).
Ииии… след 10 часа напоителен сън, бях свежа като репичка, денят беше чудесен и аз се отправих към замъка. Е, замък нямаше (купчина камъни и фигура на рицар от PVC), но пък разходката и гледките си заслужаваха.
Дивите къпини – също! 😜
GALERIES
