Както обикновено - защо да е лесно, като може да бъде трудно?! Част първа, втора, трета, четвърта, петата, шестата, седмата и осмата са тук. Сега да видим къде ще ни заведе девета глава от серията на Ветровитите острови... 😎😆
Също така можете да следите пътуването в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
4 октомври 2023 – Корк, Ирландия
Каквото мнение си бях съставила за Денис още преди да го видя, изцяло се потвърди при срещата ни. Не питах за русалки, че ще ще да хукне да ги търси из Америката…
Та никак не бях изненадана, когато една сутрин, няколко дни след като намери заместник на Хендрике (и мен, съответно), от нищото ми каза, че мога да си събирам багажа.
Само се усмихнах, завъртях се кръгом и метнах лаптопа в раницата – всичко останало беше вече опаковано. Интуицията ми ме беше предупредила няколко дни по-рано и аз бях готова.
Нямаше драма, имах и късмет, че не валеше и след 10 минути вече пътувах към Корк. На стоп, разбира се. Четири човека и бях в Корк по обяд! 😉
Планувала бях да стигна до Корк точно една седмица по-късно, така че и организацията на пътуването и престоя ми беше за след седмица.
Та нямах много варианти – вече бях на пътя, което значеше около 2-3 часа до Корк и нямаше време да търся нов хост. То и няма много в района, колкото и да е странно.
Само да вметна, че нощувка в ХОСТЕЛ, не хотел, е 50 евро. Къщите за гости – B&B, започват от 130, за хотелите изобщо не искам и да знам. Май даже в Швейцария, която бързах да прекося с минимум нощувки, не е толкова скъпо…
Марион, хостът ми за след седмица, беше споменала нещо за пътуване до Дъблин, така че изобщо не смятах да я притеснявам с въпроси, само ѝ писах, че има неочакван обрат, който може да повлияе на визитата ми. Нема сЪ появя, дИмекь! 🤭
Имах и още една надежда, макар и много слаба, тъй като ставаше дума за работещ човек и самотен родител, който едва ли би бил в състояние да реагира толкова неочаквано в последния момент. Беше приятел на приятел на приятел…
Негови приятели бяха отсядали при Мишка в Дъблин и връзката беше малко имагинерна, но пък ние шашавите се надушваме от далече.
Бях говорила с него и преди, но именно заради сложната ситуация със съквартиранти, 12 часови смени и дете на 7, организирах престоя си при Марион. И все пак Ярослав беше оставил вратата отворена – „Ако се наложи, можеш да разчиташ.“
Ами някак имах усещането, че ще се наложи, както и стана. Опасявах се, че е твърде кратко предизвестието, но се надявах да може да ме приюти поне за една нощ и да продължа на следващия ден към Дъблин.
Нямах друг вариант. Цяла седмица дупка беше почти невъзможно да покрия в последната секунда. Щеше да се наложи да прескоча всички планирани спирки и да се тропосам директно в Дъблин. Нямаше време за нова организация. Не бях питала Мишка дали може да ме приема, че и тя е доста ангажирана, но бях сигурна, че няма да ме остави на улицата. Все нещо щяхме да измислим…
7 октомври 2023 – Корк, Ирландия
След като бях писала на Марион, че има промяна в плана, писах и на Ярослав със слаба, но все пак надежда, че ще успее да ме приюти поне за една нощ.
Още бях в първата (от 4) кола, когато получих отговор и от двамата. И двамата бяха готови да ме приберат! Благодарих на моя ангел хранител, който винаги бди над мен и се заех да организирам нещата в главата си, след което и с Ярослав и Марион.
Марион имаше други сърфъри в момента, но щеше да намери местенце и за мен. При Ярослав можех да остана максимум 2 дни с надеждата да не притеснявам него или съквартирантите му твърде много, тъй като той не беше част от „общността на сърфиращите“ – той беше просто прияетл на приятел на приятел, който подаваше ръка за помощ на непознат!
И така, скроих набързо плана – отивам при Ярослав за 1-2 нощи, за да не претоварвам Марион, след което 1-2 нощи при нея и после ще видим, до тогава ще го измисля. Поне ще успея да видя нещо от Корк вместо просто да прецапам транзит накичена с раниците.
9 октомври 2023 – Корк, Ирландия
Ярослав ме прие с отворени обятия споделяйки всичко, което има с един непознат. Съквартирантите му, очевидно с не толкова отворена нагласа, някак бяха приели ситуацията, че ще имат непозната наоколо за няколко дни. Личеше, че не са очаровани, но не бяха и против.
Почти не виждах Ярослав – с неговите 12 часови смени, той излизаше в 6 сутринта и се прибираше след 8:30, което ни даваше около 2 часа време докато вечеря сваля напрежението от деня с чаша вино.
Останах 2 нощи и се чувствах в наистина приятелска обстановка. Марион не издържа на любопитството да се срещне с щурата дето се появява седмица по-рано и всъщност ме намери още първия ден, докато натоварена с Роберто и Карла, чаках да стане 8:30 вечерта, за да се прибере Ярослав и да може да ме посрещне.
Разходихме се наоколо, побъбрихме и тя ме закара до адреса, от който 2 дни по-късно си ме натовари обратно, за да ме разтовари в собствената си всекидневна. За една нощ. Тъй като двойката сърфъри бяха още при нея, аз прекарах първата нощ на дивана и като бонус се запознах с шашавите Геши и Томас, обикалящи на велосипеди.
След като те си тръгнаха на следващия ден, аз се преместих в стаята за гости и попитах Марион колко дълго смята да ме задържи наоколо, за да подготвя следващата стъпка от маршрута. Е, оказа се, че смята да ме задържи до първоначално уговорената дата, което си беше цяла седмица! Така нямаше нужда да адаптирам нищо от предишните уговорки, а и ми даваше допълнително време да разгледам Корк.
Двете бяхме шашваи кози с еднакво мислене и начин на живот, така че добре си паснахме и се възползвахме от даденото ни време. Както и от редките слънчеви моменти в ирландското време.
13 октомври 2023 – Уатърфорд, Ирландия
Сутринта в кухнята се натъкнах на новата си табела за стопиране към Уотърфорд – произведение на изкуството от Марион.
Предната вечер имахме спор относно времето ми на тръгване. Винаги излизам възможно най-рано, Шансовете ми са най-добри, когато хората тръгват за работа. Тя обаче успя да ме убеди, че хората идват в Корк на работа и няма кой да ме вземе толкова рано.
Беше ми доста напрегнато, но реших да ѝ се доверя. В краен случай имах автобус на всеки час. Така че по обяд Марион ме натовари на колата и ме изкара малко извън града.
Няколко минути ми трябваха, за да установя, че мястото не е особено подходящо, така че тръгнах напред – един дядо ми беше казал, че има автобусна спирка някъде напред и планирах да се тропосам там.
Ама не се наложи. Вървях си и от време на време се обръщах развявайки табелата си. И накрая се получи. Някой ми спря! 😁 Говорихме си пътьом и съвсем не се изненадах като ми каза, че ако си бях седяла на първоначалната позиция, нямаше да ми спре. „Твърде рисковано и опасно е на това място.“ Усмихнах се на себе си и се поздравих за правилната преценка! 😉
Първият ми транспорт ме остави до супермаркета в едно градче напред и тъкмо чаках на светофара, за да пресека и да тръгна да излизам от града, когато някой ме заговори. Един господин ме попита дали имам нужда от превоз, при което аз се ухилих до уши – ама иска ли питане! „Ама не се ли страхуваш да се качиш при мен?!“ Аз се разсмях. „А трябва ли?! Ако се готвиш да ме отвличаш мога само да ти съчувствам“ Той се разсмя на свой ред. Аз продължих: „Говориш със стопаджия! Ако ме беше страх да се качвам при непознати, щях да си хвана автобуса (по-скоро щях още да си седя вкъщи…).“
Та така, този път стопът намери мен. И ме дръпна още малко напред до една бензиностанция край пътя.
Тропосах Роберто на дувара (Карла си е винаги на гърба ми, че мое да съм шашава, ма чак па проста не съм) и се тропосах край пътя с фенси табелата си. Тъкмо се нахилих и чувам клаксон, Брех, нема никой на пътя. Гледам край мен – нищо. Пак клаксон. Обръщам се кръгом – един голям камион тъкмо се готви да излиза от бензиностанцията и шофьорът ми прави знаци да обърна табелата да я прочете, при което се ухилва до уши и ми маха да се качвам. Да бе, то лесно да махнеш, ма как се катери Роберто по това високо животно, баси!
Е, с дружни усилия го покатерихме. Поляк, моторджия (и жена му също) и приключенец. Успя да се намъкне почти в центъра на града, само за да ме остави на адреса.
Прекрасна компания, така и не усетих кога се изнизаха 100+ километра!
Лесно намерих дома на Самуел, който ме посрещна с чаша чай и усмивка. Оказа се, че работи от вкъщи и е много зает, така че след няколко минути ме остави и се върна пред програмния код.
Аз пък хванах да обиколя малко прословутите уотърфордски стени. На другия ден довърших обиколката. С една дума – Красиво!
Вечерта имаше барбекю и компанията беше супер интернационална, което беше забавно и интересно преживяване. За съжаление, аз не съм нощна птица, а и сутринта ме чакаше ранен старт на стоп към Килкени, така че към 9 вече клюмах. По едно време явно няколкй се усети и народа лекичко се изнесе от „моята“ стая, а Сам ми донесе завивките.
Сбогувах се с всички, включително и с домакина си. Не го видях повече. Сутринта излязох в 10 и, както може да се очаква, всички още спяха… 🤷🏻♀️😁
16 октомври 2023 – Инчмор, Ирландия
Разбира се, за да стопирам, трябваше да съм извън или поне накрая на града. Да де, ама аз бях по средата. И с Роберто и Карла, определено не ми се ходеше 3+ км, така че се тропосах на близката спирка с табела в ръка и се занадявах.
Не мина много и една дама натина клаксона и ми махна да отида при нея. Мери беше в обратна посока. Обаче знаеше, че трудно ще намеря превоз от центъра на града, така че беше решила да ме изкара на правилното място.
След по-малко от 5 минути на новото място, вече пътувах към Килкени. Пристигнах доста преди обяд и Дан, хостът ми там, беше леко изненадан. Не повече от мен, със сигурност. Та си поседнах да почакам на една пейка на слънчице и на чист въздух до коша за боклук. 😜
Скоро се появи и Дан, метнахме Роберто в колата да прави компания на кучето Луна, и Дан ме поведе да ми покаже наоколо и разкаже – така и така бяхме в центъра на Килкени.
15 октомври 2023 – Килкени, Ирландия
След разходката из града се отправихме към други интересни места – стари замъци, църкви и гробища. Дан, бидейки археолог, беше непресъхващ извор на истории, което направи обиколката още по-интересна.
За финал седнахме на по бира. По негова препоръка (що’т го светнЪх, че Гинес не е мойто нещо) пробвах червена бира, която до скоро е била местна и се е произвеждала в Килкени. Докато гиганта Гинес не я е купил и сега се прави в Дъблин. (незначителна част от познанията на Дан за региона и историята му)
Преди години Дан беше купил и със собствен труд възстановил стара фермерска къща в средата на нищото. Прекрасно място! Красота, спокойствие…. Можех да остана с месеци…
Дан пое готвенето само че салатата (изцяло от неговата градина, включително краставицата и домата!) и майонезата бяха поверени на моя милост. Дан остана приятно изненадан. Даже открих някои растения в градината му, за които сам не подозираше. 😉
18 октомври 2023 – Дъблин, Ирландия
Три, вместо предвидените два дни, отлетяха неусетно в компанията на Дан и Луна в спокойствието и уюта на старата фермерска къща. Дан трябваше да пътува до Дъблин на следващия ден и, разбира се, аз се натоварих при него с целия си антураж.
Щастлива случайност, може би… 😎
Трафикът на 30 км преди Дъблин беше вече ужасен. Буквално спряхме. Лудница. Дан закъсняваше за работа, така че нямаше време за нищо друго, освен да ме остави на близката автобусна спирка. И изсипа в шепата ми „дребни за автобус“ (трябва да имаш точно, не връщат ресто). Дан… Вече ми липсва…
Дребни, дребни, колко да са дребни след като освен автобуса ми осигуриха и чаша ирландско кафе в любимия пъб, в който отново отидохме заедно с Мишка. Мисля, че Дан беше смятал такси, не автобус… 🤗❤
Та така, след като се повозих около час на автобус, се изсипах да чакам следващия, който да ме закара възможно най-близо до Мишка. Блея гаргите и нернича, че Роберто и Карла стават все по-тежки с всяка минута, па автобуса го няма и няма.
Погледът ми разсеяно пробягва през усмихнато женско лице, приближаващо към спирката – просто жена с дете отиващи нанякъде. Продължавам да блея около половин секунда, докато мозъкът ми асимилира факта, че дамата е твърде далече, за да се усмихва от чиста любезност. Обръщам се отново към нея – ми разбира се – Хана!
Какви са шансовете в многохиляден град, където познавам точно 3ма човека и двама от тях са вкъщи и ме чакат, аз да се натъкна на третия, в няколкото минути прекарани на спирка някъде в неизвестното?!?! Горе-долу каквито са и шансовете да пътувам успешно, по начина, по който го правя, мисля… 😜
Хана реши да плати в автобуса с нейната карта и за мен, шофьорът обаче прецени, че Роберто е достатъчно респектиращ пропуск и няма нужда от билет, така че… 😉
Мишка ме чакаше и, въпреки, че имаше друг каучсърфинг гост, ме посрещна с отворени обятия, както винаги!
Аз всъщност бях в Дъблин само, за да се видя с нея и Брида. Ако не бяха те двете, щях да го мина транзит в посока Северна Ирландия.
Коктейлът от уиски и джинджифилов йейл беше чудесен завършек на един прекрасен ден! 🤗
Не беше много трудно да решим къде да идем на следващия ден – любимият ми пъб, в който не успях да направя хубави снимки предния път. Разбира се Джони Фокс беше само повод, за да си спретнем приятна разходка за по бира/ирландско кафе. Смятам, че Дан би бил доволен от начина, по който „дребните за автобус“ бяха употребени! 😜
20 октомври 2023 – Глендалох, Ирландия
Брида, знаейки, че в Мишка сме като в дядовата ръкавичка, още по пътя ми беше предложила да остана при нея ако искам. Така че на следващия ден дойда, натовари ме с цялата менажерия и ме закара в тях.
Тя беше работила цял ден, аз бях обикаляла поляни, гробища и пъбове (разходката до Джони Фокс), така че и двете бяхме изморени и след час-два бъбрене аз се скрих под завивките и потънах в небитието.
На следващия ден двете с Мишка бяха решили да ме заведат на някакво специално място. Идея нямах колко далече беше това място обаче…
Като стигнахме там и трите бяхме изгладнели, а Брида реши да ни поглези със закуска. Е, това беше нещо, което не бях опитвала и определено ще запомня – сьомга и бъркани яйца.
Мамка му, вкусно беше! И много беше, щях да се пръсна, ама не му се дадох – изях си го! 😆🤪
След това дойде ред на дъждовната разходка из старото гробище с кула, като тази, която Дан ми беше показал, и кратка отбивка до езерото.
Беше прекрасно, а в хубаво време Глендалох определено ще да е зашеметяващо красиво и спокойно място (ако изключим туристите, от които съм сигурна, че ще прелива в слънчев ден).
Вечерта Брида продължи да ме глези и приготви подобрена версия на същия коктейл, само че този път с лайм и кафява захар. Ммммм… Три пъти… 🙈🤫
21 октомври 2023 – Гробището Гласневин, Дъблин, Ирландия
Това беше последният ми ден в Дъблин, а на следващия ден щях да продължа към Северна Ирландия и Брида заедно със съпругът ѝ Евън (помните среднощната обиколка на Дъблин на задната седалка на Харли, нали?) ме заведоха на най-старото гробище в Дъблин.
Естествено, че беше моя идея! Другите предложения бяха Ботаническата градина, Дъблинския замък, Катедралата Св. Патрик… Е, исках да видя и тях, но при ограниченото време, с което разполагах, гробището спечели без конкуренция!
И не съжалих. Беше ми супер интересно. За капак Брида ни включи и в организиран тур, в който гида не се скъпеше на приказки. За съжаление, никое от споменатите имена не ми говореше нищо – не съм особено запозната с историята на Ирландия, а за капак не помня имена!
Та половината от разказите минаха покрай мен, но останалата половина все пак си заслужаваше! 😉
22 октомври 2023 – Фарът Пулбег, Дъблин, Ирландия
За пореден път планът се промени в последния момент и вместо да се включа във Workaway за една седмица близо до Енискилен, щях да остана при стар приятел на Мишка за няколко дни в Белфаст. Не само това, но той щеше да ме вземе направо от нейното жилище, тъй като тъкмо минаваше на път за вкъщи от Голуей…
Само че щеше да мине вечерта, което ни оставяше почти цял ден свободен. Брида имаше ангажимент и семейно трябваше да пътуват, така че ме оставиха при Мишка и се сбогувахме до следващия път.
Аз бях доволна да седя пред чаша кафе и да си бъбря с Мишка, но тя беше решена да ме заведе някъде за последно преди да замина. И ме заведе!
Екипирана с очилата на Брида, якето на Мишка и дънките подарък от Брида, както и с неизменните две камери, се озовах на едно от емблематичните за Дъблин места – Poolbeg Lighthouse.
Имахме късмет и с времето – макар и студено и ветровито, беше слънчево и чудесно за разходка и снимки!
22 октомври 2023 – Глено, Северна Ирландия
Оказа се, че Фабриз живее в Глено, не в Белфаст, но аз нямах против. Е, нямаше да видя Белфаст, ама вероятно щях да оцелея въпреки това.
Имах само два дни, така или иначе, тъй като след като ангажиментът ми в Енискилен отпадна, набързо бях стъкмила нов план. А и не исках да притеснявам излишно приятелите на приятелите си.
23 октомври 2023 – Антрим, Северна Ирландия
Фабриз беше зает. На следващия ден имаше час за лекар близо до Антрим. На мен, разбира се, не ми говореше нищо, но когато ми предложи да ме закара до там и да ме остави да се мотая докато той приключи с доктора, никак не се и замислих даже.
Пътьом, в процеса на разговор, стана дума, че нямам паунди в мен, а тук еврата не ги обичат, при което Фабриз ми изсипа цял джоб монети (поне 7-8 паунда имаше) за кафе ако се наложи да се скрия някъде от студа.
Не беше студено. Времето беше слънчево и прекрасно за разходка и снимки. Навъртях почти 20 км преди Фабриз да се обади, че пътува да ме прибере.
25 октомври 2023 – Глазгоу, Шотландия
Рано сутринта Фабриз ме закара до пристанището на Ларне, като ми напомни, че в негово лице винаги мога да намеря помощ и опора!
Междувременно, Оли (мениджърът на хотела, където щях да прекарам следващите месеци) ме уведоми (добре, че попитах!) за промяна в плана – трябваше да съм там на 3ти ноември вместо на 30 октомври. Беше малко късно за реакция – ако знаех навреме можех да остана още някой ден при Фабриз, ама каквото – такова…
Не успях да намеря никаква информация онлайн за автобус от другата страна и нямах идея как ще се придвижа до Глазгоу, но разчитах, че фериботно пристанище няма как да няма добри транспортни връзки.
Дръжки! Трябваше да чакам час и половина за да се придвижа само до някъде, от където да търся друг вариант за да се добера до Глазгоу. Пак дръжки! При това слънце няма начин да увисна да чакам без да знам какво. Благодарих на девойката на гишето за информацията, нарамих двете си другарчета и се понесох към пътя. Мисля, че я оставих силно замислена, ама съм сигурна, че ще оцелее момичето…
Тропосах се край пътя, като дори рискувах да сваля Роберто от раменете си. Това си беше предизвикателство, а и нямах никакъв шанс да го метна отново на гръб без чужда помощ или нещо високо, на което да го подпра. Пътят не беше особено натоварен и можеше да отнеме часове, така че беше по-добре да рискувам да го сваля, отколкото да го държа на гръб.
Е, отне около 10 минути преди работнически бус с двама ухилени ирландци да натовари и мен и Роберто. Решиха да спрат за цигари и ме питаха искам ли… така и не разбрах какво, което за тях веднага означаваше, че трябва да ми го купят, за да го знам за следващия път!
Заедно с кенче кока-кола (аз исках само кафе, ама за късмет кафемашината не работеше 😆🙈). Ей там на снимката е. И е сладко, разбира се. И да, вкусно се оказа. 😉
По пътя се смяхме и пяхме. Нещо радиото не пожела да тръгне и те подкараха… Картоиграчът на Кени Роджърс! Една от любимите ми песни и сигурно единствената, чийто текст знам изцяло. Та купонът беше пълен! Смях и песни!
„Не те ли е страх, аз може да съм убиец?“ След около минута отварачката на кенчето се чупи и не може да се отвори, при което аз вадя ножа от калъфа на кръста си, за да го пробием. Иска ми се да бях снимала израженията им и последвалия бурен смях от който се превивахме и тримата поне 5 минути! 😆😆😆
Те бяха в посока Единбург, така че като стигнахме Глазгоу слязоха от магистралата, само за да ме оставят, след което трябваше да се върнат обратно в трафика за ислизане от града. Слязох, сбогувахме се и се зачоплих в навигацията да видя къде съм, да обясня на хоста ми Джордж и да видя как мога да се добера до уговореното с него място за среща.
Бях се улисала в това, когато ме сепна клаксон. Вдигнах изненадано глава, само за да срещна отново усмихнатите ирландски лица. Те изобщо не бяха тръгнали още! Помахаха ми да ида до буса, отвориха прозореца и изсипаха шепа монети в ръцете ми: „Тук са 10 паунда, да ни запомниш и да ти помогнат поне малко“ Докато аз се бях ровила в навигацията, те бяха ровили по джобовете си да съберат поне 10 паунда да ми дадат… 🙏🏻❤🙏🏻
Просълзена от жеста помахах за сбогом отново и най-после успях да се ориентирам и да обясня на Джордж къде съм и че тръгвам да търся автобусна спирка. Само, за да получа отговор – Ако можеш да намериш място да ме изчакаш, не мърдай от там, идвам да те взема.
Ама че ден……
26 октомври 2023 – Лох Ломонд, Шотландия
На следващия ден Джордж предложи да ме заведе до Лох Ломонд. Не можех да повярвам! Това беше супер далече и едва ли бих имала друг шанс да отида там.
Пътят беше дълъг, но есента, го беше украсила във всички цветове и беше абсолютно удоволствие. Прекарахме деня в разговори и смях. Спряхме за обяд в малкото селище Лус – твърде туристическо за моя вкус, но за наш късмет беше почти празно.
Прекрасно място с очарователно старо гробище и църква. По думите на Джордж, това са викингски гробове.
Продължихме към водопадите и 300 годишния пъб – Drovers, който никога не е бил основно ремонтиран. За сега единствен конкурент на моя дъблински фаворит.
Вечерта завършихме с китайско и още и още разговори.
GALERIES
