Отидохме във Влисинген заедно с Алекс в първия ден на Новата година – много студен и ветровит, но ясен слънчев ден. Локдауна заради пандемията, който беше в сила вече почти месец, правеше невъзможно сядането в заведение дори за кафе.
Спряхме първо да разгледаме крепостта Fort Ellewoutsdijk, която, разбира се, беше затворена, така че всичко, което видяхме бяха затворените порти. Освен това там на самия бряг, вятърът се полагаше сериозни усилия да ни издуха, така че решението да се изнесем възможно най-бързо дойде някак естествено и неусетно.
Следваща спирка – Fort Rammekens. Отново затворена, но с много хубави пешеходни пътеки за разходка край нея, виещи се през горичката и поляните наоколо.
Въпреки че беше доста студено и кално, прекарахме часове в разходки, наслаждавайки се на свежестта на природата.
Иииии… огладняхме! Поне аз. 😁 Това определено си беше малко проблем в периода на локдаун. Все пак на кея на Влисинген успяхме да намерим малък работещ павильон с храна за вкъщи, като с удоволствие се възползвах от находката! 😋
След като се погрижихме за задоволяване на глада ми, остатъка от следобеда беше само за разходки.
И крайбрежната алея е наистина забележителна и дълга с километри. Чудесната панорамна гледка беше довела тук тълпи с хора дори в този студен ветровит ден!
Прибрахме се по здрач след един студен и ветровит, но пъстър и изпълнен с емоции ден.
Вероятно ще се върна в по-хубаво време, за да мога наистина да разгледам града. А може би не – все още има толкова много места, които да бъдат открити и изследвани! 😉
Останалите сними от разходката до Влисинген можете да намерите в галерията.