Вече ме „чипираха“ от Модерна! 🤪 Отделно двете седмици чакане все пак стигнаха на дъщеря ми да си хване самолета, така че най-накрая сме готови за път! Ще пътувам на стоп с дъщеря си в продължение на няколко седмици! Из Румъния. Господ да ми е на помощ! 😆
Последвайте пътуването в реално време в приложението Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, можете да разгледате всички тях в края на поста сортирани в отделни галерии за по-голямо удобство.
14 юли 2021 – Русе, България
Старата ми раница, която всъщност вече не е моя, сега вече изглежда като бебе-раничка… 🤔🙈🙉🙊
Първата спирка беше Русе, тъй като не познавах пътя и не исках да рискувам преминаване на границата в късния следобед. До момента бях пресякла само една граница – с Турция, което ме правеше доста неуверена относно тези транзити. Макар, че Румъния също е в Европейския съюз, все пак не бях наясно какво мога да очаквам.
15 юли 2021 – Букурещ, Румъния
Малко късен старт на деня (7:30 ч.), кафе и пеша по пътя към Дунав мост да прескочим набързо до Румъния.
Никой не ни спря през целия път до там. Затова пък имаше много желаещи да ни обяснят как е абсолютно невъзможно да се мине по моста – като начало изобщо нямало да ни пуснат, а после – мостът е твърде натоварен и много тесен, без място за пешеходци! Буквално се редяха на опашка да ни убеждават, че сме поели на невъзможна мисия…
Е, това съвсем не беше достатъчно, за да ни спре, само ме амбицира още повече! Щом има проблем, има и решение, нали!? Просто обожавам да правя „невъзможни“ неща! 😁😎
Оказа се, че са били прави до някаква степен. Само дето никой не е пресметнал тясното пространство встрани от пътното платно, предвидено за работниците по поддръжката на съоръженията. Напълно достатъчно за спокойно и безопасно преминаване. Е, в последния участък в румънската част придвижването с раници (особено моята с огромния си обем) беше истинско предизвикателство, но след доста „Мамка му!!!“ и сродни епитети, най-накрая се озовахме на румънския бряг.
Вече беше обяд, температурата – скромните 33°, раниците тежаха два пъти повече от сутринта, а хостът ни от каучсърфинг в Букурещ ни чакаше…
Малко след границата, за наш късмет, Айдън ни качи в колата и ни закара директно в Букурещ. Разговорът беше приятно забавен с моите скромни, наскоро придобити, познания по турски. Той обаче беше свикнал да общува с незнаещи турски чужденци, тъй като се занимаваше с международен бизнес, така че никак не беше трудно да се разберем.
Единственият ни автостоп за деня ни остави в центъра на града, на автобусна спирка с голям избор на транспортни средства. Е, няма как да си хванеш автостоп в града, така че тръгнахем пеша към дома на Калин. Още едни ~8 км, към вече изминатите ~12 км. С раници на гърба при 33°+ жега… Ама кеф, ви казвам!… 🤪
17 юли 2021 – Букурещ, Румъния
След маратона в четвъртък, в петък ми беше трудно дори да мисля – мозъкът ми беше безформено желе, а тялото ми просто отказваше да извършва по-сложни операции от животоподдържащите. И не бях само аз – дъщеря ми, която на всичкото отгоре, беше и без никакъв тренинг в дългите преходи, беше в същото състояние.
Мисля, че виновникът беше силното слънце предния ден. През целия ден! На това май му казват „топлинен удар“. Слънцето просто си взе своя данък…
Говорих с Калин и го помолих да останем един ден повече от уговореното, за което той на момента се съгласи. Остави ни в дома си и излезе по своите си работи, а ние и двете прекарахме целия петък в леглото.
За щастие, на следващата сутрин, след доволно много сън, бяхме свежи като репички. Дръж се, Букурещ, ние идваме!
Калин ни закара с колата, паркирахме недалеч от центъра и обиколката започна. Пътешествията ми започнаха съвсем от скоро и не съм била в много градове, но от видените до момента, Букурещ води в класацията. Мисля, че ще и седмица няма да ми стигне да го разгледам наистина.
Един прекрасен град, показан ни от един прекрасен човек!
Калин, освен че е невероятен като човек, събеседник и приятел (вече смея да го нарека така), е и изключителен екскурзовод. Той говори с дати, факти и събития за всяка сграда, паметник, парк или църква по маршрута ни. Без него бихме видели един съвсем различен град със съвсем различна атмосфера. Благодарим ти, Калин!! (Мисля обаче, че ще ми трябва допълнителна навигация измежду всички тези снимки, когато се прибера вкъщи и ги сваля от фотоапарата…🤫).
Срещнахме се с негови роднини и приятели, а подарените ни красиви рози бяха изключително приятна изненада! След около 13 км, изпълнени с нови впечатления и емоции, се върнахме в дома му за кратка почивка и вечеря.
Топлият нощен Букурещ ни очакваше! Така че Калин ни натовари отново в колата, за да се разходим в центъра през нощта. Невероятно красив, приятно осветен и още по-оживен, отколкото през деня. За финал на вечерта Калин беше подготвил нова изненада и се озовахме в интересен коктейл-бар сред нощния живот в сърцето на града.
Един невероятен ден, изпълнен с безброй нови впечатления и емоции!
Благодарим ти, Калин!!! 🤗
18 юли 2021 – Брашов, Румъния
Изненадите са не винаги приятни. В тези случаи те се наричат "уроци"...
Сутринта ранното ставане не беше най-приятното изживяване. Трудно си беше направо. (Лягането в 2:30 ч. не помага особено, но пък си заслужаваше!)
Сутрешната рутина, гимнастика, опаковане и събуждане на нашия среднощен гид. След кафето дойде ред и на последната ни „обиколка“ с колата до другия край на Букурещ и изхода към Брашов.
Още веднъж – благодарим ти за всичко, Калин!!
Малко след като стигнахме до магистралата, Ади (Адриан) ни взе на път за Плоещ. По пътя си бъбрехме на международния език с „ръце и крака“ и макар с известни паузи, се разбирахме достатъчно добре. Ади е шофьор на камион (изненада!) и споделя впечатленията си от българската пътна полиция – ако има проблем, 20 евро и няма проблем…
Йонут ни взе от Плоещ и благодарение на добрия му английски и сходните възгледи за света разговорът вървеше гладко. Препоръча ни да видим Синая заради старите красиви замъци там. Имахме около 5 минути да решим. След кратка консултация помежду си приехме предложението и той ни остави в центъра на града.
Спор няма, Синая е красиво място! Всъщност обаче останахме разочаровани, тъй като се оказва, че е и много туристическо. След кратко „улично проучване“, няколко съвета и известно колебание дали да останем сред тълпата туристи, все пак решаваме да рискуваме и се запътихме към най-евтиния хотел (10 €/човек), който ни беше препоръчан.
Няма свободни стаи…
Бяхме предупредени за гладни мечки в района, които слизат нощем в заради тоновете боклук генерирани от туристическия наплив. Значи палатката не е опция. Решаваме да продължим към Брашов. Насочваме се към изхода на града, когато отнякъде изниква човекът, който преди това ни предложи частна квартира на същата цена, и сега отново ни пита дали искаме да я видим. Никак не ми вдъхва доверие, но ни беше препоръчан от друг, на когото чувствах, че мога да се доверя.
Решихме все пак да видим мястото и кимнах положително. Все още сме уморени от вчера и двете изгаряме от желание да свалим раниците си възможно най-скоро. Така че тръгваме с него и се озоваваме в малка сутеренна стая, „леко“ мизерна. Споглеждаме се двете и се питаме дали ще можем да я преглътнем за една нощ.
Свалям раницата, докато все още умувам какво да правим и в този момент се сещам, че нямаме толкова пари в брой, тъй като обикновено плащаме с карта. Не че не можем да изтеглим за минута – банкомати има на всеки ъгъл, но поведението на човека става все по-неприятно и това абсолютно ми решава дилемата.
Казваме му, че нямаме толкова пари със себе си и се подготвяме да си тръгнем, при което той ни показва вратата с груб и неприятен тон. Видимо е ядосан заради изплъзващите се 20 евро и започва да става агресивен. След като му правя забележка да внимава с поведението и приказките си, вдигам раницата си и се обръщам да тръгна, когато той тръгва към мен и започва да ни псува и ругае (не е нужно да знам румънски…).
Усещам как адреналинът ми се покачва бързо, но все пак успявам да се контролирам. Докато той не започва да ме бута грубо и де се опитва да ме изблъска през вратата…
Някак рефлекторно силен шамар изплющява на бузата му. След първата изненада, той прави грешката да ме удари в отговор и отваря кутията на Пандора. Само за миг раницата ми отново се озовава на дивана, а резултатът е доста кървав. Да не повярваш ама се оказа, че съм имала доста добро дясно кроше!
Единствените последици за мен са треперенето на цялото ми тяло, предизвикано от адреналина, както и неприятният вкус в устата – никога не съм обичала физическата саморазправа…
Запътихме се към изхода на града. Дори не се опитвахме да стопираме. Имахме нужда (особено аз) от малко време, за да се успокоим, затова просто си вървяхме опитвайки се да забравим случката и да видим отново красотата на пейзажа.
Точно на изхода на града, далеч напред, забелязах паркирана кола с отворен багажник, и една усмихната дама местеше някакъв багаж от задната седалка. Тя ни погледна няколко пъти и каза нещо, но все още твърде далеч, за да я чуем, предположих, че разговаря с шофьора и коментира двете луди с раниците (ха, сефте!).
Когато наближихме достатъчно, дамата повтаря въпроса, който очевидно беше към нас – имате ли нужда от превоз?
Рената и съпругът ѝ Бото пътуват на север (покрай Брашов) и виждайки ни на изхода на града пеша с големите раници, веднага решават да сместят багажите и да ни вземат! А ние дори не сме се опитвахме да спрем някого на стоп! Просто вървяхме, снимахме наоколо и дори не бяхме забелязали кога са минали покрай нас… Благодарим ви, мили хора!
Животът определено е пълен с неочаквани обрати и контрасти!!
19 юли 2021 – Брашов, Румъния
В колата на Рената и Бото успяхме да запазим стая в AirBNB – нямаше време да търсим каучсърфинг хост или дори хостел. Разполагахме само с няколко минути, а и вече бяхме изтощени. Главно психически.
Стаята беше ОК за една нощ, но за повече не ни устройваше и успяхме да намерим приличен хостел – „Даунтаун“. Мястото се оказа приятно с добра локация, чисто и тихо (въпреки че е най-евтиното възможно), а дамата на рецепцията е най-усмихнатият човек, който съм срещала напоследък (а аз срещам доста хора…).
Като цяло денят мина лежерно. Заради изискванията за дерегистрация и регистрация нямаше как да се преместим сутринта, от което половината ден беше безвъзвратно загубен. Затова прекарахме следобеда в разходки из центъра на Брашов и близките забележителности.
20 юли 2021 – Бран, Румъния
Цяла нощ гърмя и трещя, вилня буря и се изливаха порои.
На сутринта все още валеше. Въпреки това бяхме твърдо решени да отидем до замъка на Дракула в Бран. Приготвихме се и зачакахме момент на затишие, за да тръгнем на сухо – веднъж на пътя, дъждът се преглъща по-лесно. 😉
Междувременно, докато се чудех чии са дрехите прострени под дъжда, се появи собственичката им – Емили. Определено нямаше щастлив вид прибирайки прането по-мокро отколкото го беше простряла. Заех ѝ едно от моите въжета, за да го опъне между леглата в стаята – все ще е по-добре отколкото под дъжда. Така от дума на дума стопаджиите за Бран станаха трима.😆
Както и очаквах, беше трудно някой да спре за трима стопаджии на камара, но съвсем не невъзможно. Спря ни автобус. 🤣 Все пак си платихме за превоза до Бран, което ни струваше цели 5 румънски леи (~2 лв.).
Дъждът не ни се размина де. Започна да вали още като като тръгнахме. В един момент бяхме принудени да се скрием под стряхата на една сграда, докато понамалее малко, та да продължим. Същото се повтори и в Бран – просто перфектен декор за Дракула. 😜
(Всички снимки са в галерията в края на публикацията)
20 юли 2021 – Рашнов, Румъния
След Дракула все още имахме сили да видим Рашнов и въпреки че времето не беше много предразполагащо за разходки, отново вдигнахме палците.
Трудна задача при три палеца, но определено постижима. Скоро се озовахме на около 1,5 км от замъка Рашнов. Тъй като дъждът заплашваше всеки момент да се излее отново, решихме да се възползваме от услугите (малко скъпички ама – 5 лева) на един трактор. 🤪
Горе на хълма ни чакаше разочарование – замъкът беше затворен за ремонт. Е, видяхме каквото имаше да се види при тази ситуация. Покатерихме се на някои стени с табели „не се качвайте по стената“ и други подобни… 🙈🙉🙊
Беше 19:00 ч. следобед, когато тръгнахме обратно. Късметът ни се усмихна в лицето на Аурелия, която ни качи почти веднага щом излязохме на главния път. Изключително мила и общителна дама, която ни даде телефона си и ни увери, че при нужда докато сме в Румъния, можем да разчитаме на нея. Благодаря, Аурелия!!
Върнахме се в хостела уморени, но доволни, че не позволихме на една лееща се от небето вода да ни провали деня! 😉
За съжаление изглеждаше, че ще се наложи да съкратим пътуването си. От нищото се сдобих с проблем в китката на дясната ръката, който ме кара да вия от болка при най-малкото извиване, и въпреки че дъщеря ми ми помага при свалянето и качването на раницата, това все още не решава проблема. От своя страна, помощникът ми започна да куца все повече и повече. Въпреки че се справя учудващо добре и почти без оплаквания (Нещо, което не очаквах, тъй като беше без никакъв тренинг!), за такива изпълнения е нужна сериозна подготовка. Или поне излишък от инат! 😆
21-22 юли 2021 – Сибиу, Румъния
След дъждовните ден и нощ, сутринта обещаваше още дъжд. Излязохме от хостела (където единственият минус беше, че постоянно и безсрамно ни крадяха храната) малко по-късно и около 10 ч. се насочихме към главния път за Сибиу.
Трябваше доста да повървим, за да минем през града и всички разклони (за да е ясно в коя посока сме), но накрая усмихнат младеж на име Стефан ни спести остатъка от пътя. Видял ни отдалеч и направи обратен завой, само за да ни вземе. Не стига това, но и подмина своята дестинация, за да ни остави възможно най далеч – на около 60-70 км по-напред!! Благодарим ти, Стефан!!
След това Ана ни приближи с още ~20 км до крайната ни дестинацията и ни остави на една бензиностанция. Решихме да изчакаме там, защото времето заплашваше да завали всеки момент, така че можехме да се скрием под навеса.
Не след дълго обаче Богдан спря пред нас и ни закара на място – на 200 метра от хостела ни. Интересен човек и приятна компания.
В момента, в който влязохме в стаята си, отвън небето се разцепи и се изля порой! Вече беше следобед, така че се настанихме, починахме си малко и излязохме на кратка разходка след дъжда.
Следващият ден премина в лежерни разходки из града и няколко приятни срещи. Натъкнахме се на една китайска двойка – Мианмиан и Джоб, с които се запознахме малко по-рано в Брашов. Оказа се, че тяхната посока е България, така че ги поканихме да ни гостуват ако минават наблизо.
Видяхме се и с Young – пътешественик от хостела в Брашов. Преди това се засякохме с него съвсем за кратко – бях твърде заета да стягам раниците за път. Сега обаче имахме достатъчно време да си побъбрим и да седнем на кафе. Оказа се, че това е собственикът на мотора, който бях снимала по-рано на улицата – на моята мечта… 🥺😜
23 юли 2021 – Горану, Румъния
Събуди ме алармата на дъщеря ми (но нея не я събуди!) в 5:50 сутринта, нещо необичайно, защото по това време обикновено вече съм се измъкнала от леглото. Не само че ми беше трудно да се събудя, но и като цяло се чувствах много изтощена. Край на яденето на тесто! Сигурна бях, че то е причината за неразположението ми, тъй като през последните 2-3 дни бяхме прекалили с него!!!
Рутинни неща – йога, раници, кафе, караница (не непременно в този ред) и, както обикновено, тръгване в 10 часа… 🤦🏻
Малко след като излязохме от центъра, на главния път в посока изхода на града изненадващо до нас отби камион. Изненадващо беше, защото към момента дори не стопирахме. Вратата се отвори и Михай извика отвътре – Качвайте се, тук никой няма да ви спре, не е добро място! Едва набутахме себе си и раниците в претъпканата кабина на служебната кола. Само за да слезем 10 км по-късно на магистралата извън града. Благодарим ти, Михай!!
Още щом стъпихме на пътя, забелязахме, че колите намаляват все повече и повече и започна да се образува дълга колона, която пълзеше покрай нас. Заради задръстването всички коли се бяха изнесли в лявата лента и покрай нас минаваха единствено камион след камион. Беше безсмислено да стопираме. Продължихме с бодра крачка и скоро видяхме причината за образувалата се „тапа“ – аварирал камион, обърнат на пътя.
Малко след като отминахме инцидента и движението се нормализира, Даниел спря до нас и в следващите ~80 км се отби в два хостела и един къмпинг, за да ни потърси подслон за през нощта. Търсенето беше без резултат, но въпреки това усилията му бяха високо оценени. Благодарим ти, Даниел!
След като ни остави на една бензиностанция на разклона за Букурещ, Даниел продължи по пътя си, а ние отскочихме до близкия хотел, за да помолим за тоалетна.
Още щом стъпихме на алеята към хотела, към нас с бодра крачка се приближи усмихнат млад мъж (както се оказа по-късно – собственикът) и ни насочи към една от стаите, която все още не беше почистена след последните гости и можехме спокойно да ползваме тоалетната. Излизайки, срещнахме отново приятелската му усмивка и настойчивите покани – „Елате, елате с мен. Ще пием кафе! Елате с мен.“ Е, разбира се, че отидохме – кой отказва почерпка с кафе?! 😉
Седнахме отвън да побъбрим, а той се оказа чудесен събеседник. Бивш инженер, който се е отказал от скучната работа в офиса и заедно с брат си, е поел хотела, оставен им от баща им. Мотоциклетът, паркиран пред входа, загатваше за онази част от него, влюбена в пътя и приключенията.
Скоро към нас се присъедини и съпругата му – не по-малко засмяна и приветлива личност, излъчваща особена топлина, която сякаш те обгръща.
Интересното беше, че макар Мариан планираше един ден да тръгне на път с велосипед, въпреки любовта си към моторите. Е, аз си мечтаех да имам мотор, с който да пътувам…
Както обикновено - всеки иска това, което няма... 😉
Мариан и Зсейке – прекрасни хора с богата душа и топли сърца! Оказа се, че планират почивка в България следващия месец, така че се надявам да се видим отново.
Двамата на практика ни осиновиха. Като начало ни настаниха в стая (на стойност 20 евро). „Цената е толкова, колкото вие решите. Аз не искам нищо. Каквото решите, го оставяте в стаята за чистачката – 5, 10 леи, не повече. Просто ми харесва това, което правите, и начинът, по който пътувате!“…
След това ни нагостиха с вкусна супа, приготвена от Зейке, и „Turta de Malay“ (царевичен хляб) – първият и определено успешен опит на Мариан да възкреси старата рецепта на баба си. Рецепта, която помни от прабаба си и която тя е използвала в гладните години с недостатъчно брашно.
Тяхната петгодишна дъщеря Рико, бликаща от енергия и жизненост, се присъедини към партито и не искаше да се отлепи от нас.
За съжаление трябваше да се разделим, защото тяхното пътуване беше отдавна планирано. Не и преди да ни оставят един последен подарък обаче – пресни домашни кокоши яйца и зеленчуци, които да си приготвим за закуска!
Мога да напиша още много за тези прекрасни и топли хора, но ще спра дотук.
След кратка разходка до центъра на града денят завърши със „семейна идилия“ в кухнята.❣️
24 юли 2021 – Карцеа, Румъния
Благополучно потегляме в 11:30 ч.… Вече съм сигурна – много малко са хората, с които бих могла да пътувам, без по-късно да ме разследват за убийство. И дъщеря ми определено не е сред тях… 😈
За първи път испанският ми влиза в употреба и питам една таксиметрова шофьорка какъв е най-добрият маршрут до нашата дестинация. Не, не знам много испански, но все пак знам достатъчно, за да общувам успешно. А това ме кара да се чувствам доволна от себе си и горда от постигнатото! 😉
Илие е първият, който ни взема. Той не знае и дума чужд език, но се радва на международното ни общуване с „ръце и крака“. Вероятно заради това той ни кара до крайната ни дестинация за деня (поне така си мислехме…) – Драгашани, която е на 60-70 км след неговата. Благодарим ти, Илие!
Оставя ни в един приятен прохладен парк, където обядваме и пием кафе (за което не ни разрешиха да платим накрая – благодарим!). Оглеждаме се и разпитваме за място, където да пренощуваме, но без резултат. Накрая се насочваме извън града, без да имаме ясна представа къде отиваме и какво ще правим. Вече е 3 часа следобед…
Извън града Нико ни забира на път за вкъщи след натоварен ден. Той пътува до Каракал. След бърза консултация с картата – ние също! 😆
В Каракал слизаме на железопътната гара. Хапваме (вече е ~7 часа следобед) и разпитваме за евтин хотел. Няколко таксиметрови шофьори ни насочват към „Примавера„. Вежливо отказваме услугите им и тръгваме пеша, като за всеки случай вдигаме палци. Просто ей така…
За наша изненада една кола спира почти веднага. Адриан се погрижи да намери хотела и да ни заведе до мястото на събитието. Въпросното място не вдъхва особено доверие на никого от нас. Все пак се настаняваме – твърде късно е вече – една нощ все ще оцелеем…
Докато дъщеря ми обикаля напред-назад за паролата за интернет, цигари и т.н., аз вземам бърз душ и изпирам подгизналите си от пот дрехи. След малко тя се появява на вратата супер нервна и ми казва, че иска да си тръгваме, защото има неприятно усещане за мястото. Аз имам същото усещане, но не ми се рискува да остана по пътищата през нощта с нея…
И все пак се съгласявам – ако дамата, която ни настани, ни върне парите (останахме не повече от 15-20 минути), си тръгваме.
Жената не се противи, връща ни парите без проблем и вече е 20:00 ч., когато отново тръгваме на път. Слънцето започва да се скрива зад хоризонта заедно с града, който изчезва зад гърба ни. А някъде далече напред е Крайова…
Почти не минават коли – хората вече са се прибрали по домовете си. Докато вървим, аз си мисля – имаме вода за пиене и достатъчно храна. Палатката е твърде малка за двама души и две раници, но все някак ще се справим. Просто трябва да намерим подходящо и скрито място. След като се стъмни достатъчно, ще се откажем от стопирането и ще отбием някъде в дивото.
Последните лъчи на слънцето тъкмо потъваха зад хоризонта, когато до нас спря кола. Лучиан с недоумение ни запита къде, по дяволите, отиваме по това време. Бяхме в една и съща посока, така че се натоварихме с него. По пътя стана ясно, че той има приятел с къща за гости ДНТ на тихо и приятно място на няколко километра от Крайова.
Решението беше взето и, отклонявайки се малко от пътя си, той ни закара директно в хотела (беше 9 часа вечерта!). Настани ни, остана с нас и собственика за по едно бързо кафе, след което се разделихме. Благодарим ти, Лучиан!
Малко преди това се разминахме на косъм с катастрофа, при което обаче нараних ръката си. Тя и без това вече ми създаваше достатъчно проблеми. Това наложи поставянето на ледени компреси и сериозно разтриване с противовъзпалителен гел. За щастие този път си водя със себе си масажист! 😆😜
Хотелът ни струваше точно 10 € (50 леи), а останалите 20 ни бяха подарени по-рано през деня. „Понеже ви харесвам и ми харесва това, което правите, нека нощувката ви е за моя сметка!“. Умишлено не споменавам човека – така пожела той. Ние обаче винаги ще му бъдем благодарни за щедрия жест!
Благодарим от сърце!!! 💖
25-26 юли 2021 – Крайова, Румъния
Изненадващо, тази сутрин спах до много късно – алармата на дъщеря ми ме събуди в 7:30!
Всъщност нямаше и нужда да се бърза. Собственикът на хотела щеше да ни закара до Крайова около 11 часа, така че дотогава бяхме свободни.
След кафето на люлката се възползвахме от възможността да се насладим и на закрития топъл басейн. Последва бърз душ и ~11:30 ч. вече вървяхме с бодра стъпка към един парк в Крайова, където планирахме да изчакаме нашия домакин за вечерта от каучсърфинга – Андрей.
Вече сме слезли от планината в ниското и отново е 30+°…
27-28 юли 2021 – Белоградчик, България
Нашият домакин трябваше да излезе рано на следващата сутрин. Това беше достатъчно добра причина бебето на мама да стане навреме и да ни спести поредния сутрешен спор. Андрей ни подари малки торбички с лавандула и лавандулова вода. След това ни закара до изхода на на най-доброто място, където редовно има стопаджии.
Той беше прав, разбира се, тук имаше много от тях (нас). Самите шофьори бяха свикнали с това и питаха с жестове в коя посока отиваме (пътят се разклоняваше малко по-напред), преди да спрат.
Първо обаче имахме нужда от кафе! Или поне половин, защото трябваше да си разделим едно. Бяха ни останали само 2 леи, а нямаше никакъв смисъл да обменяме пари след като напускаме страната. Еми не ни позволиха да си разделим кафето! Човекът с кафемашината (тя беше в едно магазинче), разбирайки ситуацията, усмихнато ни направи второ кафе!
Докато чакахме с вдигнати палци, към нас се приближи друг усмихнат господин с две кутии ледено безалкохолно. Точно така, човекът искаше да ни освежи в жегата!
Малко след това до нас спря кола с възрастна двойка. С жестове и смесица от испански (аз) и италиански (те) се съгласихме, че ще ни закарат малко по-напред, тъй като са в нашата посока, но ще отбият далеч преди Калафат. Няма проблем, разбира се, за нас всеки километър е от значение.
Да ама не! След известен диалог (Те бяха румънци, живеещи в Италия, така че говореха на смесица от езици, в която аз успях да уловя някои думи.), Нико и Тена решиха да ни закарат директно в Калафат – около 70 км (в едната посока) след тяхната цел! Много ви благодарим!
Тъй като целта ни беше граничният пункт малко преди самия град, трябваше да се върнем назад. Без особена надежда вдигнахме палци и втората кола спря! Не можехме да снимаме – не ни беше позволено. Елие се оказа граничен полицай, който отиваше на работа за първа смяна, и ни достави директно на колегата си от нощната смяна. Е, въпросният колега не беше от тези, с които бихте искали да си имате работа. Поне се погрижи бързо да се отърве от нас и да ни изпрати в българската част.
Продължихме към моста пеша. Тук поне има пешеходна зона и беше по-лесно, макар и не много приятно при 30+°. След около километър обаче една кола намали до нас и през прозореца се показа усмихната женска глава, която ни попита дали искаме да се качим.
Ама това си беше риторичен въпрос, разбира се!!! Яйже и Александра (които не подозирах, че ще срещна отново няколко дни по-късно из България) бяха полска двойка тръгнала на екскурзия в България. Те ни оставиха малко след границата, тъй като трябваше да завият в посока Видин, за крепостта Баба Вида.
По-малко от 5 минути след това микробус, отново с полска регистрация, спря малко по-назад и запримигва с фарове, за да се върнем (вече бяхме подминали удобното за спиране място).
Така продължихме с Марчи, който пътуваше за Турция, за да прибере семейството си след празниците. Последваха няколко изключително приятни часа в неговата компания с интересни разговори на различни теми. И като за капак се озовахме на неочаквана екскурзия до Белоградчишките скали. Място, което толкова отдавна исках да посетя!
Трябваше да откажем (с голямо съжаление!) поканата да се присъединим към него за диво къмпингуване край езерото. Така че ни закара до гарата в Монтана, макар да беше доста голямо отклонение от неговата цел за вечерта.
Гарата беше наш избор. След дълго чудене, просто решихме да заложим на сигурно. Трафикът беше незначителен. Температурата беше над 33-34° на сянка. По главния път нямаше удобно място за спиране.
Като прибавим към това умората + някои физиологични усложнения, решението да хванем влака изглеждаше повече от логично. Въпреки че никак не ни се искаше да се откажем от стопирането в самия край, налагаше се да го направим.
Е, впоследствие съжалихме, но това е животът - когато печелиш, не знаеш какво губиш, а когато губиш, не знаеш какво печелиш...
В крайна сметка се прибрахме у дома рано на следващата сутрин, уморени, но доволни, след точно две седмици пътуване. 🥳
Планът за следващия ден беше ясен – приятната китайска двойка, с която се запознахме в Брашов, после видяхме и в Сибиу, накрая щяхме да посрещнем у дома. 😉
А аз лично очаквах и друг гост – приятел пътешественик идващ от далеч, с когото планирахме да пообиколим наоколо с мотора (неговия, разбира се) за 2-3 дни.
Прекрасен завършек на едно прекрасно приключение! 😁
GALERIES
