И така, какво точно е нужно да вземем със себе си в тези наши раници? Тук ще споделя своя опит, без изобщо да претендирам за експертност.
При тестовите ми пътувания в България (до Кърджали и Рила) и до Турция използвах „малка“ 42 литрова раница. Успях да събера всичко нужно, но не и В нея – много от нещата висяха накачени отвън (например палатката, спалния чувал, шалтето и т.н.), което определено не беше много удобно и отнемаше много от комфорта на иначе качествената и стабилна раница.
Това няма нужда да го подчертавам, нали? КАЧЕСТВЕНА раница е първата и задължителна покупка! От качеството на раницата зависи как ще се чувства тялото при ходенето, как ще бъде съхраняван багажа и в какво състояние.
И така, преди да тръгна на моето приключение „На север„, раницата беше сменена с 80+15 литра. (Отново на същата марка (няма да правя реклама, който се интересува, с удоволствие ще отговоря лично) – изпитана и доказана с времето, макар и доста скъпа, инвестицията се изплаща.) Тъй като вече всичко (без шалтето) влезе вътре и целият багаж беше много по-спретнат и стабилен – нищо не виси и не се лашка при ходене.
Първият тест на раницата беше на двуседмичен трип до близката Румъния заедно с дъщеря ми, която се сдоби с „малката“ ми раница.
И така, да започнем с бельото. Имах 4 чифта (5, ако броим тези на мен) чорапи и още толкова бикини, които всъщност не се наложи да използвам, тъй като имах възможност да пера всеки ден и реално въртях само 2 чифта. Въпреки това, съвсем няма гаранция, че ще мога да пера редовно, така че определено са си нужни. Също така резервен сутиен – определено от полза, когато цял ден си се потил и трябва да го изпереш, а той рядко изсъхва до сутринта, разбира се.
Всички дрехи, които нося (или почти всички), са туристически, за да са бързосъхнещи и леки.
Следваща стъпка: Започваме с хавлия (туристическа, разбира се), 2 тениски (+1 на мен), дълги и къси туристически панталони, къс клин (+ 1), 1 дълъг термо клин, 2 блузи с дълъг ръкав (все пак бях тръгнала на север!). В допълнение носех една туника (на снимката по-долу), което, в комбинация с късия клин, беше „официалният ми тоалет„ – тежи сигурно 20 грама и изсъхва за броени минути! 😎 Всичко без туниката е част от туристическата екипировка – леко, практично и бързосъхнещо.
Рядко използвах втората резервна тениска и дългия клин (блузите с дълъг ръкав влязоха в употреба след като пристигнах в Холандия, но то това беше и планът). Още веднъж – това беше само защото всеки ден имах възможност да пера (на ръка, разбира се) и дрехите успяваха да изсъхнат. Нещо, което е доста под въпрос при дълго пътуване от този вид.
Козметика: Абе каква козметика, какви 5 лева, нали някой трябва да го носи всичкото това?! Задължителните паста и четка за зъби, сапун, малки (30 ml) разфасовки с шампоан и балсам (като второто си е направо излишен лукс), сух дезодорант против изпотяване и крем за ръце. О, разбира се и тапите ми за уши задължително! 😆
В допълнение имах и малка (отново 30 ml) бутилка с репелент (собствено производство, както и сапуна 😉)
Като обувки носех само тези, с които ходех, така или иначе, и чифт чехли – напълно достатъчни. Имах и достатъчно голям дъждобран, който покриваше и раницата – за щастие не се наложи да го използвам.
Отделно от това имах водонепромокаемо яке и поларен суитчър (който, опакован в тази синя торбичка, беше и чудесна, макар и малко твърда, възглавница), като комбинацията от тези двете си беше едно прилично зимно яке. 😉
Палатката, разбира се (1200 g!)! Някои дамски принадлежности и шивашки комплект. Както вече споменах, не ми се наложи много да използвам палатката, ни никога не съжалих, че я нося! Все още обмислям как да променя нещата така, че да мога да къмпингувам по-често, но…
Спалният чувал. Е, моят е доста тежък – тежи колкото палатката, че май и повече. Купуван е обаче преди години, когато дори не ми е минавало през ума да пътувам по този начин. Леките са много скъпи за моя бюджет и обикновено са летни. Е, моят е 3 сезонен и доказал се с времето, така че реших да се справя с допълнителните 500 грама (разликата с олекотените), вместо да харча излишни пари и в същото време да огранича възможностите за ползване.
Не съм съжалявала и за него!
Аптечка за първа помощ, съдържаща заготовка за спешни случаи и някои основни лекарства като аспирин, парацетамол, болкоуспокояващи и др. За щастие по време на пътуването имах нужда само от аспирин и малко парацетамол, след лека настинка.
Вървенето с целия този багаж води до доста обилно изпотяване, след което спира някоя кола (все пак пътувам на стоп, нали така), в която е приятно прохладно, но за мен си е смразяващ студ! Така де ама я си представете да се опитате да пътувате на стоп кихайки и с течащ нос?! И то когато повечето хора носят маски, страхувайки се от „смъртоносния“ вирус наоколо! Успявате да си представите картинката, сигурна съм! Така че да, трябваше незабавно да се отърва от симптомите на настинка!
И стигнахме до храната и готвенето. Включително гъбата и препарата за миене на съдове. А, да не пропусна най-ваното и двулитровия кемълбек (найлонов контейнер за вода), разбира се, пълен!
Е, тук на снимката храната е малко повече, отколкото обикновено нося – тръгвайки от вкъщи опитвах да спестя възможно най-много бъдещи разходи, така че много скоро щеше чувствително да намалее. 😉
Има малко ориз, овесени ядки, сурови белени тиквени семки (оказаха се много полезни по време на път – засищащи, здравословни и леки!), сол, захар и няколко пакетчета черен чай, както и няколко опаковки разтворимо кафе „3 в 1“ – не го харесвам особено, но е практично и удобно при пътуване и е по-добре от нищо 😉.
Мдаааа, ето я и най-тежката част то багажа – всички електронни джаджи и техните зарядни и батерии…
Най-тежкото от тежкото – моят лаптоп, външният хард диск и (заедно с резервен телефон в калъфа) и големият ми тежък фотоапарат… 🤦🏻♀️🤦🏻♀️🤦🏻♀️
Абсолютно сигурно, вие можете да се справите по-добре в тази част! Аз обаче нямах финансовата възможност да подменя техниката си с по-лека и мобилна, така че – каквото е, такова… 🤷♀️
Освен това, разбира се, в чантичка на кръста нося телефон, документи, туристически нож и електрошок. Последното купих и използвам основно срещу кучета – те се плашат от самия звук и дори не приближават! Оказа се обаче, че е проблем в някои държави (на хърватската граница ме глобиха и ми го конфискуваха) и ще видим как ще реша тази дилема.
В крайна сметка, някои от нещата в багажа не се е налагало да използвам (рядко или изобщо). И все пак да не забравяме, че това беше сравнително кратко пътуване – само един месец реално на път. Пристигайки в Холандия, имах късмета да получа неочаквана помощ, така че част от нещата дори не са излизали от раницата. Въпреки това никога не съжалих, че ги нося – можеха да ми потрябват във всеки един момент и във всеки един момент аз бях готова да реагирам!
Мдаааааа, лаптопа ми и фотоапарата са твърде тежки и определено имат нужда от подмяна, това обаче е въпрос на финанси. За момента това е, с което разполага, вие можете да се справите по-добре. Или може дори да нямате нужда от тази техника със себе си! Много зависи от субективните цели и е въпрос на личен избор.
Моето пътуване беше без дата на връщане, така че, за разлика от няколкоседмична/месечна ваканция, пътуването в неизвестното изисква малко повече подготовка и оборудване.
При спор с моя приятелка се опитах да ѝ обясня нещата така: „Когато ти потрябва чаша за вода, ти отиваш в кухнята и си вземаш от шкафа, нали? Е, моята чаша, заедно с шкафа, цялата кухня барабар със спалнята, дневната и банята, са ей тук – на гърба ми! Аз живея на пътя и това е всичко, с което разполагам!“
Така че за мен определено не беше прекалено много (само твърде тежко), а почти достатъчно! 😆 Почти, защото водата ми никога не беше достатъчно за диво къмпингуване… 🤷
ПП: Мой приятел, след като прочете публикацията, ми каза: "Не знаех, че имаш и комплект за шиене?" Това ме подсети, че всъщност има няколко допълнителни елемента, които пропуснах. Включително малка сглобяема лопатка - тежичка, стабилна и многофункционална, LOL! 😆
GALERIES
