Първото ми голямо приключение тъкмо започна... Пътуването на автостоп На север с почти несъществуващ бюджет, без дата за връщане и нулево планиране - бях избрала само посока: Нидерландия... Останете с мен да разберем какво ще довлече котката този път... 🙈🙉🙊 (част 2, част 3, част 4, част 5)
Можете да следите пътуването ми На север и в платформата Polarsteps, която, освен всичко друго, следи маршрута ми в реално време. За да не претоварвам статията със снимки, повечето от тях ще намерите накрая на поста групирани в галерии за по-голямо удобство.
На север: 25 август 2021 – Sofia, Bulgaria
Това пътуване ще бъде първото ми наистина голямо приключение. Просто тръгвам На север към Нидерландия на стоп с изключително ограничен, почти несъществуващ бюджет, без дата на връщане и всъщност без никакъв план въобще…
И така, вчерашният ден мина почти изцяло в опаковане, разопаковане, опаковане отново и отново…
Започнах с 33-килограмова раница без водата (проблемът на по-голямата раница е, че побира повече неща 🤭). С много усилия и няколко не твърде цензурни думи по адрес на липсващото ми помощно магаренце, теглото беше намалено до 26 кг (28 с водата).
По време на целия процес получавах съвети и напътствия от наистина опитни пътешественици. Благодаря, Силке! Не само за този случай конкретно, но и за всеки път, когато си била до мен и си ми помагала. Радвам се, че се случи така, че се запознах с двама ви с Ян!
И така – отново на път. Днес стопът вървеше малко по-бавно от обикновено. Или може би съм се разглезила с твърде многото си късмет напоследък? 😜
Въпреки това около 14:00 ч. пристигнах в центъра на столицата, буквално пред апартамента, в който щях да нощувам. В момента, в който слязох от колата, небето просто се продъни и се изля истински порой…
Приятелите ми дори не бяха вкъщи, но се бяха погрижили да ми осигурят ключ и топло посрещане в дома си, макар и в тяхно отсъствие. Благодаря ви, Бо и Мира!!
Какво по-хубаво от огромна чаша горещ чай в това дъждовно време?! Топло и уютно начало на приключението, нали?! 😉
На север: 26 август 2021 – Petrich, Bulgaria
След мокрото посрещане и цялата нощ дъжд и гръмотевици, на сутринта София ме изпрати по вода. Моят приятел и домакин от снощи дойде да ме види само за минута и ме изкара извън града. Достатъчно далеч, за да избягам от дъжда.
И не спираше да се забавлява за моя сметка и особено за сметка на раницата ми. 😁😁
Все още не съм решил дилемата за използването на тежкия голям фотоапарат, грижливо опакован в тежката голяма раница. Затова, докато вървя, снимам красотата наоколо само с телефона. И, както можете да видите, след дъжда дори София изглежда красива…
След като камион за сладолед (е, не като тези по филмите!) ме закара няколко километра напред, си падна едно чакане… Този път раницата ми е твърде тежка и се старая да вървя колкото мога по-малко – дори моят мазохизъм си има граници 😉.
След като си изобретих стойка за раница (гениално инженерно изобретение), включваща мантинела и туристическа щека (това май ѝ беше основното приложение на тази щека), не беше проблем да почакам. Поне докато облаците не започнаха да се събират отново и търпението ми взе да се изпарява.
Останалата част от пътя ми мина в компанията на Пламен – изключително приятен събеседник. Първият му импулс беше да си сложи маска… 🤦🏻 Когато го погледнах учудено, той обясни: Не ми пука особено, но го правя е заради теб, тъй като днес нещо не ми е добре.
Човече, трябва ли да хукна към болницата, ако някой наоколо кихне?! И изобщо, каква е ползата от тази маска?!? Ако си болен, вирусът е навсякъде в колата и аз съм го забърсала още в момента, в който отворих прозореца и ти заговорих… Това е просто някаква лудост обхванала народа!… 🙊🙉🙈
И двамата се съгласихме, че маската е напълно безполезна в този случай, и прекарахме времето на път в приятен и интересен разговор.
Той се оказа местен, човек израснал в района, който го познаваше отлично. Така изненадващо се сдобих с чудесен екскурзовод. Освен това, вместо да отиде до Самоков, за където се беше запътил, той само се отби да свърши неотложното, след което продължи до Петрич, за да ме закара до адреса, на който трябваше да отида.
И така, в края на краищата стана ясно, че днес определено късметът беше с мен! Отново! 😃 Благодаря!
В Петрич ме чакаше приятелка от детството, с която не бяхме се виждали с години… Спретнахме си кратка обиколка на града и завършихме деня с чаша (или няколко 🤫) вино и много спомени.
Благодаря, Каче!!
На север: 27 август 2021 – Melnik, Bulgaria
Денят започна с търсене на местен обущар, който да поправи обувката ми. Не че съм я претоварила, но някак си след вчерашното ходене тя реши леко да ми стъжни живота и се „съблече“ една от кукичките за връзките.
Не само че намерихме обущар и моята обувка предателка беше върната обратно в строя за секунди, но и ми беше дадена резервна част, в случай че някои от другите кукички реши да последва същия пример.
Да не пропусна да отбележа, че цената за всичко това беше само една усмивка!
След това с моята приятелка и приятелка на моята приятелка 😆 отидохме на кратка, но много приятна обиколка до Роженския манастир, Мелник и Рупите с горещите минерални бани.
Благодаря за страхотния ден, Каче!! Благодаря, Доне!
На север: 28 август 2021 – Skopje, Macedonia
Нора и Донка настояха да ме закарат до границата сутринта, за което съм им изключително благодарна, тъй като се оказахме единствената кола в тази посока.
Преминах безпроблемно на македонска земя, но това изобщо не увеличи трафика. Впоследствие се оказа, че е нещо като голям религиозен празник, на който никой не работи и няма почти никой навън, особено пък рано сутринта.
Влизайки в първото село се отбих за глътка вода в двора на една църква край пътя. Излязох с бонбон, пакет бисквити, топла усмивка и искрени пожелания за добър път.
Кой питаше къде са добрите хора?!
Тъкмо излизах от същото село, когато чух да ме настига трактор. Изчаках да се изравни с мен, поздравих усмихнато шофьора през смях и вдигнах палец за стоп.
Той се засмя и вдигна рамене в съжалителен жест. Почти ме подмина и изведнъж усмивката му стана по-широка, спря трактора и ми махна към празното ремарке. Заливайки се от смях, аз едва се покатерих на теглича и следващите 5-6 км основната ми грижа беше да не се изтърся докато се сгъвам да се хиля с глас, та чак ревнах от смях.
Животът е прекрасен!!!
До този момент имах съмнения относно това приключение. Да, страхувах се! Всъщност ако не се страхувах, това нямаше да е приключение, а просто ваканция. И все пак не бях сигурна дали съм готова за това, дали ще се справя, дали това е нещото, което трябва да направя, дали тръгвам по правилния начин да го направя… и така нататък, и така нататък…
На това подскачащо ремарке зад бучащия трактор намерих отговора – да, това е моят път и аз постъпвам правилно!!!
След това в продължение на около 2-3 км пътувах с усмихнат татко, делейки задната седалка с двете му дечица, които бяха твърде стреснати от странната жена с огромна раница, два пъти по-голяма от тях. 🤦🏻
По-късно, когато Сърджан ме взе, с изненада разбрах, че знам сръбски! 😆🤪 Приятна компания за почти цялото пътуване до Скопие. Освен това се оказа, че е мотоциклетист с Honda Transalp.
Междувременно спряхме в Струмица, за да хапнем набързо, и с изненада установих, че Македония е в друга часова зона и изостава с цял един час.
След като Сарджан с голяма неохота ме остави на главния път за Скопие, от там ме пое Иван (с ударение на първото „и“), също фен на мотоциклетите. И почти си ме осинови.
Даде ми SIM картата си, за да използвам неговия интернет по пътя и да потърся място за нощувка. След няколко минути просто взе телефона от ръцете ми, започна да звъни на някакви номера и ми резервира хотел.
Изтръпнах при мисълта колко ще ми струва и го попитах каква цена е договорил, на което той отговори: Това не е твоя грижа – имаш две нощувки със закуска, останалото е моя работа.
Останах със зяпнала уста и си глътнах граматиката – нямах думи да му благодаря достатъчно!
Обиколихме града с Иван, като той ми показа някои от основните забележителности в движение, за да знам къде да отида по-късно (както и направих), след което ме заведе до хотела (извън града), за да ме настани.
След като пихме по кафе и побъбрихме в приятната сенчеста градина на хотела, той ме закара обратно в града и ми помогна да си купя чип карта за пътуване (още една към колекцията!). Обясни ми кой автобус да взема и откъде, след което замина по собствените си задачи. С няколко часа закъснение от планираното…
Само не си мислете, че Иван е гъзар с луксозна кола, който се чуди какво да прави с парите си! Този модел като начало изобщо не биха спрели на стопаджия…
Иван е скромен човек с малък собствен бизнес и наистина голямо сърце! И още един приятел, когото срещнах по пътя! Благодаря ти, Иване!!! ❣️
29 август 2021 – Ilinden Municipality, Macedonia
Както обикновено, се оказа, че в неделя няма транспорт до хотела, който беше извън града. Как разбрах ли?
Ами когато не успях да открия никакъв знак за автобусна спирка наблизо, просто отново вдигнах палеца. Само за да помоля за помощ, защото не се виждаше жива душа наоколо.
За щастие още първата кола спря и Мариан ми обясни ситуацията, докато ме караше към автобусна спирка на 4-5 километра напред, където имаше преминаващи автобуси и в неделя.
А това куче… Видяхте ли го? Дамата просто сложи чантата с всички бири на земята и тръгна. Кучето без никакво колебание захапа торбичката последва стопанката си… Аз ги проследих смеейки се с изумление!
Мисля, че трябва да си взема и аз едно „бирено куче„! 🙊🙈🙉
30 август 2021 – Struga (Lake Ohrid), Macedonia
Промяна в плана и се озовавам на Охридското езеро. Бях настойчиво посъветван да пресека границата с Албания на юг, а не в северната част, където планирах. Не знам защо, но се вслушах в съвета – просто го усетих като правилното нещо, което да направя.
И така, абсолютно непланирано се озовах край езерото. Не видях обаче Охрид, тъй като нощувките там са доста скъпи, а и човекът, който ме закара, пътуваше за Струга, така че това ми реши дилемата. 🤷🏻
Утре – Албания… Е, може би, кой знае… 😉
GALERIES
