Първото ми голямо приключение се развива с пълна сила... Пътуването на автостоп На север с почти несъществуващ бюджет, без дата за връщане и нулево планиране - бях избрала само посока: Нидерландия... Останете с мен да разберем какво ще довлече котката този път... 🙈🙉🙊 (част 1, част 2, част 3, част 5)
Можете да следите пътуването ми На север и в платформата Polarsteps, която, освен всичко друго, следи маршрута ми в реално време.
За да не претоварвам статията със снимки, повечето от тях ще намерите накрая на поста групирани в галерии за по-голямо удобство.
10 септември 2021 – Visoko, Bosnia and Herzegovina
За втори път тръгнах към Сараево и за втори път го подминах. Този път крайната дестинация стана място, за което Нино (приятел от последния хостел) ми каза късно предната вечер – Босненските пирамиди във Високо.
Изобщо не бях планирала да ходя там. Дори не бях чувала за това място няколко часа преди всъщност да се озова във Високо.
Когато Нино (който е босненец, но след войната заминава за САЩ и това беше първото му връщане от тогава) ми разказа предишната вечер за това място, ми мина през ум, че би било хубаво и интересно да го видя. Толкова. Целта ми беше Сараево, а и нямах много време, така че…
След няколко различни качвания на стоп, последният, който ме качи каза: „Добре, няма проблем, аз всъщност пътувам към Високо и Зеница, но мога да те оставя близо до Сараево.“
Както щеше да се окаже по-късно, тази фраза предопредели цялото ми пътуване (вероятно до голяма степан и живота ми).
Това се оказа най-скъпият ден от пътуването ми до момента, но определено си заслужаваше. Няма твърде много за гледане, но усещането в тунелите е неописуемо!
Не знам дали наистина лекува, както твърдят, или не. Знам само, че е различно и особено. Ако имам възможност, бих се върнал някой ден и бих преживял повече от това. Дори да се изкача до пирамидите и да видя света от върха.
Самите пирамиди са на 6-7 км и тунелите не са разчистени до край, така че за да ида и до там ще ми трябва още един ден. Може би следващия път…
На север: 11 септември 2021 – Zagreb, Croatia
Дали вчера казах „най-скъпият ден„? Чудя се кой се е подсмихвал потривайки ръце и мърморейки „Охо, само почакай…“ 🤦🏻♀️
Рано тръгване, както обикновено, с няколко километра преднина благодарение на Алекс, с когото се запознах на закуска в къщата за гости. Много приятен човек, за съжаление нямахме възможност да побъбрим повечко (направих каквото можах – заради факта, че той щеше да ми спести няколко километра и около половин час ходене, аз се забавих половин час с тръгването…), но въпреки че исках да видя повече от района и пирамидите, трябваше да продължа нататък. 🤷
След като Алекс ме остави до магистралата, един след друг ме взеха още трима души. Единият дори ме заведе на кафе и закуска (най-накрая изпробвах прословутата босненска пита!) 😉.
Накрая ми спря кола с трима души и се оказа, че пътуват директно за Загреб, така че успях да мина границата още същия ден.
По-късно и четиримата щяхме да съжаляваме за това ни решение… 🤦♀️
На хърватската граница бяхме задържани за много внимателна проверка. Взеха ни документите и доста грубо ни наредиха да чакаме. Предполагам, това е свързано с факта, че бяхме четирима души в колата от четири различни държави (България, Германия, Испания, Ирак)… 🤦
След доста чакане още по-грубо раниците ни (особено моята, тъй като е най-голяма) бяха напълно изтърбушени. Включително и малката чантичка на кръста ми с документите. Оказа се, че електрошокът (както и лютив спрей, всъщност!) се смята за оръжие, за което е необходимо специално разрешение…
И така, не само ми го конфискуваха, но и бях глобена с ~160 евро. Освен това бяхме принудени да чакаме повече от три часа…
Както бихте могли да предположите, никой от нас не беше особено щастлив! Не всичко вървеше толкова гладко пътя На север…
Доволно крива и изнервена най-накрая бях оставена на магистралата близо до Загреб около 6-6:30 следобед. наложи се да питам случайни минувачи дали могат да ми пуснат малко интернет от своя, за да намеря място за нощувка (трябваше ми дестинация, към която да вървя – нямах време и сили да се лутам без посока).
Около 7:30 ч. стигнах до хостела, който бях резервирала пътьом, и полумъртва се трупясах на леглото след акумулираното напрежение през деня + още 11 км ходене с багажа.
На север: 13 септември 2021 – Ljubljana, Slovenia
Спомняте ли си „никога не казвай никога„? Етикетите, които поставяме на хора, неща или места, са нещо подобно.
Твърдях, че най-лошите шофьори са в Кърджали, България. Докато не отидох в Турция… Турците водеха класацията, докато не отидох в Албания. (Ще си поговорим отново, когато стигна до Азия)
Най-лошата страна за стопаджии по пътя На север беше Босна и Херцеговина, докато не влязох в Хърватска.
Е, Хърватска води класацията по няколко параграфа (поне засега). Най-тромавата бюрокрация (дори в сравнение с българската!). Също и най-скъпата страна (да, не съм стигнал до Австрия и северните страни, но там говорим за други стандарти). Най-грубите полицаи (с едно изключение – двойката, която ме помоли да си събера палатката близо до Дубровник) и административни служители.
Съжалявам, че го казвам – това е една наистина красива, но определено най-негостоприемната страна в списъка!
Да оставим настрана изпълненията на сърдития батко на границата (ми случва се жена ти да страда от хронично главоболие…), но двата дена прехвърляне от офис на офис, за да ИМ платя глупавата глоба, вече ми дойдоха в повече. Всички вдигат рамене – нямаш номер, нямаш акаунт, не са ти дали „платница“ и толкова… А копеленцето, дето се предполагаше да ми я издаде/даде/напише/разпише, все тая – къде го него, защо на него никой не му потърси отговорност, а обвиняват мен, че аз не мога да им дам парите си?!?!?! 🤬
Тази сутрин, с приготвена за път раница, вече бях на ръба да се разплача от яд и безсилие търчейки от офис в офис, когато най-накрая попаднах на Човек в пощата! Вторият Иван, който ме спасява в това пътуване. Отне му почти час по телефони и факсове да оправи бакиите на „баткото„. (Само да го барна аз тоя батко без униформа, няма да има нужда жена му да си измисля главоболия… 🤬)
Благодаря ти, Иван!!!
Усещах съчувствието на всички служители там и наблюдавах как му съдействат, за да се пребори с глупостите сътворени от един задник в униформа (БЕЗ извинение!). Благодаря!!!
Хукнах към хостела за раницата, след което поех извън града. След ~10 км ми стана явно, че няма да я бъде тая и хванах автобус до където мога. От там поех пак пеша, но вече бях почти извън града.
Вече беше обяд, слънцето прежуряше и тези ~30° ми се струваха поне с 5 отгоре. Тъкмо се качих на главния път и до мен спря кола. Бях сигурна, че не спира, за да ме вземе и се чудех К’во искат па тия. Е, като свалиха прозореца и видях тези така любими полицейски униформи и злобни погледи, много бързо си намерих отговора.
Господи, нямах търпение веднъж да се измъкна от тая държава!!!
Скоро Андрей, интересен и забавен събеседник, сбъдна молбата ми, оставяйки ме на час път след границата.
Никога не казвай никога, но доколкото зависи от мен, ще се постарая да не стъпвам повече в Хърватска!! Както разбрах, това не беше само мое усещане…
Айда, изключително приятна млада дама, ме остави на автобусна спирка малко преди Любляна, от където за пръв път хванах автобус. Добре де, за пръв път платих за автобус… 🤫
Може би затова попаднах на невероятно учтив и услужлив шофьор с много добър английски.
Преди 2ч. по обяд бях на адреса на домакините ми за вечерта (първият успешен опит в каучсърфинга за това пътуване!) пред чаша кафе в близкия ресторант.
Трябваше да ги изчакам да се приберат от работа, така че, колкото и много да ми се виждат 1,40 € за кафе, за 4~5 часа все пак си струват. А и така ми се пиеше свястно кафе най-после. Това си беше един вид лукс при моя начин на пътуване На север…
Последва приятна и лежерна вечер след вкусната вечеря приготвена от невероятно милите и гостоприемни Гюнай и Кадир – домакините ми в Любляна.
Всички срещнати днес хора, бяха хора с големи сърца (не включвам тия с полицейски униформи!). Огромно благодаря!!! 💖💖💖
GALERIES
