Народни танци – едно от нещата, които винаги съм обичала, и пътуване – нещо, което наскоро открих като нова страст. Чудесна компания, страхотен повод, прекрасна дестинация и първата ми скромна поява на сцена в невероятно красивата Черна гора. Каква по-добра комбинация?
За да не претоварвам публикацията със снимки, повечето от тях можете да намерите в края й, разделени в галерии.
На границата при Калотина
Тръгнахме сравнително късно, след края на работния ден. Два пълни автобуса с ентусиазирани танцьори, а както се оказа по-късно, и добри певци! 😉 Късно вечерта на българо-сръбската граница ни очакваше 4-часова опашка.
Е, времето беше хубаво и добре оползотворено – събрахме всички погледи и аплодисменти на скучаещите на опашката около нас.
Пристигане в Улцин, Черна гора
Мисля, че след 22 часа в автобуса бихме били щастливи най-накрая да се изсипем от автобусите без значение как точно изглежда крайната ни дестинация.
Определено нямахме много представа къде се намираме, но за всички ни беше облекчение свежият въздух и твърдата почва под краката. Пристигнахме в късния следобед и имахме само час и половина, за да си поемем дъх и да се подготвим за представлението.
Уморени, но развълнувани.
Бърза репетиция по залез слънце, последни напътствия и със знамето право напред! Оказва се, че ние сме групата, която закрива тридневния международен фестивал. Домакините ни се представиха блестящо, ние поехме щафетата и защитихме достойно присъствието си, след което всички се отдадохме на забавна смесена импровизация.
Благодарим за топлото посрещане, Улцин! 😊
Кратка разходка в Будва
Доволни от представянето, отпочинали и любопитни, на следващия ден отново се качваме на автобусите, този път за кратка екскурзия до близките туристически дестинации.
По пътя се натъкваме на прекрасна гледка към остров Свети Стефан, дори шофьорите на автобусите се поддават на чара му и спират за 10-минутна фотопауза! 😊
Следваща спирка – Будва. Отново на адриатическото крайбрежие. Изсипахме се като лавина в стария град с впечатляващи крепостни стени и красиви тесни улички с прекрасни кафенета и шумни туристи.
И постоянно гледане на часовника – недостатъкът на организираните екскурзии…
Слънчевият Котор
Крайна дестинация за деня – Котор. На същия адриатически бряг, разбира се. Отново стара част, отново крепост и тесни улички с кафенета, ресторанти и магазини за сувенири.
Ако крепостните стени в Будва и Улцин са впечатляващи, то тази в Котор е зашеметяваща. Началото ѝ е долу край реката, от там бавно пълзи нагоре и се изкачва до върха на близката планина, после се спуска стръмно от другата страна на стария град.
Каква ли гледка се открива там от върха… Следващият път, когато не се състезавам с времето, определено ще ида да проверя.
Защото сега отново, часовникът не позволява своеволия, като катерене по стени, планини нито дълго шлаяене и непредвидени в плана разходки. Гледката отдолу обаче съвсем не е за подценяване.
За разлика от старата част, където шумната тълпа не ти позволява да чуеш собствените си мисли, тук на пристанището се мякра само някой и друг заблуден турист и е толкова красиво и спокойно. Зажадняла за кафе и уморена от шумотевицата наоколо, започнах да се оглеждам за нетуристическо място някъде около до парка и пристанището.
С орлов поглед съзирам, скрит сред дърветата зад ъгъла на парка, малък и приятен джаз клуб, в който се шмугнах с благодарност. В прохладния полумрак, усмихната девойка, ми сервира чудесно ароматно кафе, придружено от чаша вода. Е, то в чашата нямаше много място за водата де – сервитьорката беше прочела мислите ми и я напълнила с лед догоре.
С благодарност през смях уведомих девойката, че вече я обичам след този жест, от което усмивката ѝ стана още по-широка, чашите с вода/лед пред мен се удвоиха.
Как би могъл човек да не хареса Котор! 💝
Обратно в приветливия Улцин
Два дни в Улцин – тихо градче на адриатическото крайбрежие в края на туристическия сезон. Намирахме се на около 13 км от града (е, т’ва го разбрах като ги минАх пеша) в район, застроен почти изцяло с малки хотели и къщи за гости.
Всички решиха да отидат на плаж, нещо, което мен никак не ме привличаше като идея. Не че не обичам морето, напротив! Само че тук имах да изследвам цял непознат град в чужда държава, където никога не съм била, може и никога да не бъда отново.
Какво да му гледам на плажа – пясък/камъни и вода. Красиво и приятно, но определено не беше сред приоритетите ми към момента…
На рецепцията ми обясниха, че градът всъщност е доста далече, но няма обществен транспорт, а таксито ще ми струва около 10 евро. Отново идея, която никак ама изобщо не ми хареса.
Аз пък си имам раница и туристически обувки!
Невероятно усмихнати и отзивчиви хора срещах по целия път, всеки готов да те насочи, да ти помогне със съвет, информация или с чаша студена вода.
Хора, които те канят на чаша кафе просто ей така. Хора, с които общувате само с езика на жестовете и Google преводач. Но все пак искат някак си да си поговорят с онази луда дама, която върви по пустия селски път ухилена се до уши с танцова стъпка и раница!
Друг те кани да си побъбрите на сръбско-български и ти пълни торбичка с плодове – ей тъй, да си имаш за из път. И още, и още, и още…
Животът може да бъде наистина прекрасен!
Няколко часа и 13 км по-късно стигнах до стария град. Съвсем случайно (хммм, така де, случайно…) се натъкнах на църквата с маслинова горичка, в която отидох и на втория ден – прохладно, тихо и спокойно. Място за размисъл…
Старият град ме грабна с лабиринта си от тесни улички и малки кафенета, всички с прекрасна гледка към Адриатическо море. И същите хора – дружелюбни и отзивчиви. Толкова различни и все пак толкова приличащи на нас българите.
На връщане към хотела исках да усетя пулса на града, да видя повече истински хора, далеч от туристическия поток, да се потопя в ежедневието и рутината на мястото.
Ми направих го! Като разбира се, се изгубих! 😆 После пък се и намерих отново! И се забавлявах на това малко приключение, с което краката ми не бяха много съгласни.
Обикаляйки пеша нагоре по хълма срещнах десетки учудени погледи, защото някак бях излязла от града, там дори нямаше тротоар! 😆
От Черна гора обратно към вкъщи
И след още 20 часа в автобусите се прибрахме у дома. Влюбих се в Черна гора! Невероятна комбинация от планини и море, спиращи дъха гледки и мили топли хора!
Ще се върна някой ден! Някой ден, когато няма да гледам постоянно часовника си и ще се разхождам спокойно из Будва, ще се изкача по стръмната стена на Котор и ще премина по тесния мост към остров Свети Стефан.
Някой ден, Черна гора, ще се видим пак!
