Press "Enter" to skip to content

На фестивал в Черна гора

Народни танци – едно от нещата, които винаги съм обичала, и пътуване – нещо, което наскоро открих като нова страст. Чудесна компания, страхотен повод, прекрасна дестинация и първата ми скромна поява на сцена в невероятно красивата Черна гора. Каква по-добра комбинация?

За да не претоварвам публикацията със снимки, повечето от тях можете да намерите в края й, разделени в галерии.

На границата при Калотина

Тръгнахме сравнително късно, след края на работния ден. Два пълни автобуса с ентусиазирани танцьори, а както се оказа по-късно, и добри певци! 😉 Късно вечерта на българо-сръбската граница ни очакваше 4-часова опашка.

Е, времето беше хубаво и добре оползотворено – събрахме всички погледи и аплодисменти на скучаещите на опашката около нас.

Kalotina - waiting at 4 hours queue at Bulgarian-Serbian border wasn't so boring
Kalotina – waiting at 4 hours queue at Bulgarian-Serbian border wasn’t so boring

Пристигане в Улцин, Черна гора

Мисля, че след 22 часа в автобуса бихме били щастливи най-накрая да се изсипем от автобусите без значение как точно изглежда крайната ни дестинация.

A tunnel somewhere in Montenegro
A tunnel somewhere in Montenegro

Определено нямахме много представа къде се намираме, но за всички ни беше облекчение свежият въздух и твърдата почва под краката. Пристигнахме в късния следобед и имахме само час и половина, за да си поемем дъх и да се подготвим за представлението.

Уморени, но развълнувани.

Ready for my first ever performance on a stage
Ready for my first ever performance on a stage

Бърза репетиция по залез слънце, последни напътствия и със знамето право напред! Оказва се, че ние сме групата, която закрива тридневния международен фестивал. Домакините ни се представиха блестящо, ние поехме щафетата и защитихме достойно присъствието си, след което всички се отдадохме на забавна смесена импровизация.

Благодарим за топлото посрещане, Улцин! 😊

Walking around Ulcinj old town
Walking around Ulcinj old town

Кратка разходка в Будва

Доволни от представянето, отпочинали и любопитни, на следващия ден отново се качваме на автобусите, този път за кратка екскурзия до близките туристически дестинации.

Near St. Stefan Island, Montenegro
Near St. Stefan Island, Montenegro

По пътя се натъкваме на прекрасна гледка към остров Свети Стефан, дори шофьорите на автобусите се поддават на чара му и спират за 10-минутна фотопауза! 😊

Old town Budva, Montenegro
Old town Budva, Montenegro

Следваща спирка – Будва. Отново на адриатическото крайбрежие. Изсипахме се като лавина в стария град с впечатляващи крепостни стени и красиви тесни улички с прекрасни кафенета и шумни туристи.

И постоянно гледане на часовника – недостатъкът на организираните екскурзии…

Слънчевият Котор

Крайна дестинация за деня – Котор. На същия адриатически бряг, разбира се. Отново стара част, отново крепост и тесни улички с кафенета, ресторанти и магазини за сувенири.

Kotor - where of the fortress starts
Kotor – where of the fortress starts

Ако крепостните стени в Будва и Улцин са впечатляващи, то тази в Котор е зашеметяваща. Началото ѝ е долу край реката, от там бавно пълзи нагоре и се изкачва до върха на близката планина, после се спуска стръмно от другата страна на стария град.

Каква ли гледка се открива там от върха… Следващият път, когато не се състезавам с времето, определено ще ида да проверя.

There is a church on the rocky wall of the fortress of Kotor
There is a church on the rocky wall of the fortress of Kotor

Защото сега отново, часовникът не позволява своеволия, като катерене по стени, планини нито дълго шлаяене и непредвидени в плана разходки. Гледката отдолу обаче съвсем не е за подценяване.

За разлика от старата част, където шумната тълпа не ти позволява да чуеш собствените си мисли, тук на пристанището се мякра само някой и друг заблуден турист и е толкова красиво и спокойно. Зажадняла за кафе и уморена от шумотевицата наоколо, започнах да се оглеждам за нетуристическо място някъде около до парка и пристанището.

Kotor, Montenegro - the Seaport
Kotor, Montenegro – the Seaport

С орлов поглед съзирам, скрит сред дърветата зад ъгъла на парка, малък и приятен джаз клуб, в който се шмугнах с благодарност. В прохладния полумрак, усмихната девойка, ми сервира чудесно ароматно кафе, придружено от чаша вода. Е, то в чашата нямаше много място за водата де – сервитьорката беше прочела мислите ми и я напълнила с лед догоре.

Jazz Club at Kotor, Montenegro
Jazz Club at Kotor, Montenegro

С благодарност през смях уведомих девойката, че вече я обичам след този жест, от което усмивката ѝ стана още по-широка, чашите с вода/лед пред мен се удвоиха.

Как би могъл човек да не хареса Котор! 💝

Обратно в приветливия Улцин

Два дни в Улцин – тихо градче на адриатическото крайбрежие в края на туристическия сезон. Намирахме се на около 13 км от града (е, т’ва го разбрах като ги минАх пеша) в район, застроен почти изцяло с малки хотели и къщи за гости.

Ulcinj - the city
Ulcinj – the city

Всички решиха да отидат на плаж, нещо, което мен никак не ме привличаше като идея. Не че не обичам морето, напротив! Само че тук имах да изследвам цял непознат град в чужда държава, където никога не съм била, може и никога да не бъда отново.

Какво да му гледам на плажа – пясък/камъни и вода. Красиво и приятно, но определено не беше сред приоритетите ми към момента

Walking around Ulcinj old town - a private terrace in old town
Walking around Ulcinj old town – a private terrace in old town


На рецепцията ми обясниха, че градът всъщност е доста далече, но няма обществен транспорт, а таксито ще ми струва около 10 евро. Отново идея, която никак ама изобщо не ми хареса.

Аз пък си имам раница и туристически обувки!

Somewhere on the road between the hotel and the Ulcinj
Somewhere on the road between the hotel and the Ulcinj

Невероятно усмихнати и отзивчиви хора срещах по целия път, всеки готов да те насочи, да ти помогне със съвет, информация или с чаша студена вода.

Хора, които те канят на чаша кафе просто ей така. Хора, с които общувате само с езика на жестовете и Google преводач. Но все пак искат някак си да си поговорят с онази луда дама, която върви по пустия селски път ухилена се до уши с танцова стъпка и раница!

A pretty "little" flower
A pretty „little“ flower

Друг те кани да си побъбрите на сръбско-български и ти пълни торбичка с плодове – ей тъй, да си имаш за из път. И още, и още, и още…

Животът може да бъде наистина прекрасен!

The entrance of the church and the olive garden
The entrance of the church and the olive garden

Няколко часа и 13 км по-късно стигнах до стария град. Съвсем случайно (хммм, така де, случайно…) се натъкнах на църквата с маслинова горичка, в която отидох и на втория ден – прохладно, тихо и спокойно. Място за размисъл…

Старият град ме грабна с лабиринта си от тесни улички и малки кафенета, всички с прекрасна гледка към Адриатическо море. И същите хора – дружелюбни и отзивчиви. Толкова различни и все пак толкова приличащи на нас българите.

Abandoned house in Ulcinj
Abandoned house in Ulcinj

На връщане към хотела исках да усетя пулса на града, да видя повече истински хора, далеч от туристическия поток, да се потопя в ежедневието и рутината на мястото.

Ми направих го! Като разбира се, се изгубих! 😆 После пък се и намерих отново! И се забавлявах на това малко приключение, с което краката ми не бяха много съгласни.

Old town from the hill I did climbed to get lost :))
Old town from the hill I did climbed to get lost :))

Обикаляйки пеша нагоре по хълма срещнах десетки учудени погледи, защото някак бях излязла от града, там дори нямаше тротоар! 😆

От Черна гора обратно към вкъщи

И след още 20 часа в автобусите се прибрахме у дома. Влюбих се в Черна гора! Невероятна комбинация от планини и море, спиращи дъха гледки и мили топли хора!

Ще се върна някой ден! Някой ден, когато няма да гледам постоянно часовника си и ще се разхождам спокойно из Будва, ще се изкача по стръмната стена на Котор и ще премина по тесния мост към остров Свети Стефан.

Някой ден, Черна гора, ще се видим пак!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *