Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 2, част 3, част 4, част 5 част 6)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
Ghent, Belgium • 1-3 July 2022
Началото на частта от пътуването на юг донесе едно доста специфично усещане. Силно емоционално. Последните носени дрехи, оставени до кофата за боклук (умишлено подбрани да бъдат последни), опразнените рафтове и леглото, съблечено от чаршафите.
След почти едногодишен застой, връщането отново на пътя изисква доста усилия. Раницата тежи повече на преуморените ми рамене, но знам, че те могат да се справят с нея.
Отнема ми около километър, за да изляза на главния път, който води към Белгия, и да намеря подходящо място за автостоп.
Някак никак не се изненадах, когато след по-малко от десетина минути се появи полицейска кола и спря наблизо. Напротив. И с усмивка се отправих към полицая – Предполагам, че ще дойдете при мен?
Мдамммм, при мен беше дошъл. 😁
Не беше изненада, че не ми е позволено да съм там. Изненадата беше обаче друга. Оказа се, че когато хората видят стопаджия, се обаждат в полицията. Това е нещо, което не разбирам…
Както и да е, полицаят се оказа много приятен и усмихнат младеж, който услужливо ми обясни рисковете и глобите! „Трябва да ви глобя за това. Въпреки че няма да го направя, ако го направя, глобата трябва да е около 1000 евро. Мисля, че можете да си КУПИТЕ кола, за да се приберете вкъщи!“ Мам… му, беше абсолютно прав!!!
След това ме качи в полицейската кола, за да ме закара до гарата.
По дяволите! Гарата е в самия център на града (минавах покрай нея всеки ден), ще ми отнеме часове и много усилия да стигна отново до околовръстното шосе.
„Добре, не може ли да ме оставите някъде другаде? Гарата е твърде далеч…“ – „Хм, къде искаш да отидеш?“ – „Гент, Белгия…“ – „Е, за съжаление не мога да те закарам дотам…🤭 ама се качвай в колата.“
Той ме закара на другия край на града, още по-близо до белгийската граница, и ме остави на място, където нямаше да е проблем да стопирам.
Беше ми трудно да повярвам, че това се случва! Полицай се държи толкова приятелски и услужливо!! Не знам дали това се отнася за всички/повечето полицаи в Нидерландия. За щастие не съм се сблъсквала с други! Все пак огромни благодарности на този мил безименен служител на реда!!
След 10-15 минути Стефани (тя помоли да не я снимам) освободи предната седалка за мен. Белгийка, живееща в Нидерландия, до чиято дестинация оставаха само 13 км. Е, за мен всеки километър е от значение, така че – 13 – колкото, толкова. 🤷🏻
Добре, а колко време отнемат 13 км… Не попитах, макар да имах усещането, че сме ги подминали отдавна. Докато в един момент тя спря колата и каза: това е Гент! На почти 100 км от целта ѝ. Благодаря, Стефани!! 🙏🏼🤗
Бях пристигнала неочаквано рано. Времето беше прекрасно, а Стефани ме беше оставила само на километър от адреса на домакина ми за следващите 2-3 нощи. Така че единственото, което трябваше да направя, беше да намеря хубаво кафене в района и да изчакам Вероника да се върне от работа.
О, да, имах нужда и от супермаркет. След вчерашното кафе, с вече бившата ми шефка Чин, в раницата ми имаше около 1,5 кг сирена… 😆🤗 Обядът ми беше осигурен, трябваха ми само някакви крекери.
И кафе. Може би защото си тръгнах много рано, просто умирах за чаша кафе! Хубаво кафе! (и малко Wi-Fi) 😜
След кафето седнах в близката градина, за да намаля обема на сиренето в раницата си, където и ме намери усмихнатата Вероника.
Лъчезарна и позитивна, разговорлива и импулсивна италианка, която буквално ме обви в топлината! Едно от нещата, които ме впечатлиха, когато й писах запитване да нощувам при нея, беше, че тя учи български език.
Какво?!? Кой чужденец учи български, за Бога?! Повечето българи не учат български… 🤦🏻♀️🤔
Ама че старт в пътуването на юг, а?
Оставихме раницата и излязохме отново, за да се срещнем с друга пътешественичка. Този път от Индия – Даршана. Кафе, кратка разходка, взимане на 2-годишния син на Вера от детската градина, вечеря и… масаж!
Не, грешите, не бях аз масажистът! Вера, забелязвайки, че постоянно и несъзнателно разтривам рамото си, настоя да ми направи кратък масаж с лечебен балсам, за да намали болката!!
Тази невероятна слънчева Вера!! Огромно благодаря, момиче!!! 🤗🥰🤗🥰🙏🏼🙏🏼🙏🏼
През следващите дни Вероника влезе в ролята на местен екскурзовод и посвети цялото си време на това да се разхожда с мен заедно с лъчезарния Леонардо. Това момченце е точно като майка си – винаги усмихнато и готово да разсмее всички.
Е, какво да кажа за Гент? Прекрасен! Алекс ми беше казал, но е съвсем различно да го видиш с очите си. Наистина много красиво!
Може би единственото нещо, което не ми хареса, беше чалгата на всяка крачка и българската реч (обикновено нецензурна). Това ми дойде малко в повече някак… Вера каза: „Нищо не си видял, ние сме в центъра, тук не е толкова осезаемо, трябва да те заведа в кварталите…“
О, не, благодаря! Определено мога да мина и без това преживяване! Моля те, не ми разваляй впечатленията на този красив град!
Беше ми казано, че задължителните за опитване неща в Белгия, са шоколад, бира, пържени картофи и гофрети. Започнахме с гофретите… Боже, радвам се, че няма да остана по-дълго! След по-малко от седмица няма да мога да си закопчея панталона… 🤭😜
Известните белгийски пържени картофи също заслужават името си. Толкова пресни, свежи и вкусни! С доста тежък сос обаче. Аз си избрах пикантния „Самурай“ (единственият, който всъщност познавах от Нидерландия🤭) – вкусотия!
Вера като местна беше безценен водач, тъй като на всяка крачка има пържени картофи, но наистина добрите не са толкова често срещани…
Добреееее, имаме 2 от 4. остават ни бирата и шоколада.
Съвсем логично, след пържените картофи беше идеалното време за бира. Огромно разнообразие и невъзможен избор. Най-вероятно повечето от възможностите бяха добри. Все пак изборът ми падна на Строп – реших да опитам една местна. Аз съм в Гент, нали?! Значи, бира от Гент!
Ами… какво да ви кажа – отново чудесен избор! (леле, добре, че си тръгвам след ден…) – много добра и силна бира!
Не мога да кажа нищо по-малко за шоколада, който опитахме малко по-късно. Десетки варианти, от които да избиращ! Взехме си само по един бонбон, колкото за идеята. Просто помолих дамата в магазина да избере от мое име.
Отново добро решение! Белгийският шоколад е… белгийски шоколад, по дяволите!!
И, разбира се, не съм забравила за редовния си сувенир – чип карта за пътуване. Тъй като беше уикенд, трябваше да опитам да си набавя точно преди да замина в понеделник.
Down South – Lille, France• 4-7 July 2022
Не беше лесно да се разделя с Вероника и слънчевия Лео, но Франция беше тъкмо зад ъгъла и само мен чакаше (С всичкото това сирене, което трябваше да се опита! Ха-ха!).
Така че в понеделник сутринта си взехме довиждане (не сбогом!) и Вера отиде на работа. Реших да тръгна от Гент малко по-късно, тъй като срещата с домакина ми в Лил беше чак в 5 часа следобед, а с кола до там се стига за около 1,5 часа. Дори на стоп, не би трябвало да ми отнеме цял ден, за да стигна навреме.
Така успях да се възползвам от последната възможност да си взема обичайния сувенир. Без раницата, разбира се! Благодарение на Вера, която ми остави ключа, а също така ми даде точни указания, накъде да вървя и къде трябва да отида.
Оставих багажа да ме чака в апартамента на Вера и се отправих пеша към центъра на града. За моя изненада единствената възможност беше персонална чип карта. За което им трябваше лична карта или паспорт, от който да сканират снимката. (и 5 евро за разкош 😆)
Всичко беше готово за около 2 минути! Доста впечатляващо! Струваше ми малко прекалено скъпо за сувенир, но… ми искам си сувенира ПЪК! 😉
Обратно в апартамента на Вера, бързо дозареждане на телефона и отново на път. Късметът, както обикновено, пак беше с мен – входът на магистралата (вече не исках да рискувам да се движа по нея) беше само на километър.
Общо трима души ми спряха през този ден. Вторият само за около 2-3 км, но с 30-килограмова раница всеки метър е от значение! 😜
И след 10 месеца без никакво слънце, изгорях още преди да пресека френската граница… 🤦🏻
Джослин Дюсутоар ме взе за последната част от пътя. Изключително позитивен и слънчев млад джентълмен, който ме закара до покрайнините на Лил. Той ме остави до една метростанция, обясни ми подробно къде да отида и как, тъй като всичко е на френски, разбира се. Когато му казах, че вместо това ще се опитам да ходя пеша, той се хвана за главата 🤦🏻 и ми подаде картата си за пътуване + 2 евро да я заредя (билетът е 1,7).
Невероятно мил и услужлив човек!
Неговата карта, макар и хартиена, определено ще стане част от колекцията ми. Може да е направена от картон, но пък си има история!! Благодаря ти, Джоселин!
Следвах всички инструкции (отново благодаря!) и все пак имах нужда от допълнителна помощ. Всички машини бяха на френски и нямах никаква представа как работят. Ако ги използвате 1-2 пъти, дори и на чужд език, се свиква. Да, ама аз дори не съм ги виждала преди… 🤦🏻
Много, много пъти ме предупреждаваха, че французите (както и германците) не говорят други езици. Дори да знаят, не желаят да говорят. Е, аз имам различни наблюдения още от самото начало! Може би не много от тях говорят чужди езици, но определено искат да помогнат, независимо от думите…
На метростанцията нямаше почти никой, освен една възрастна дама. Съмнявах се, че знае английски или испански, но нямах голям избор. Е, очевидно знаеше думата „Help„, а картата за пътуване в ръката ми беше всичко, от което се нуждаеше! Тя зареди картата стъпка по стъпка, така че да мога веднага да запомня последователността.
Благодаря ви, мила госпожо! Вие бяхте поредното доказателство, че хората винаги са готови да помогнат!
И така, към 15:00 ч. вече бях на гара Лил Фландрия, където срещата ми с Клер се състоя 2 часа по-късно. Нямаше как да се разхождам с моето чудовище на гръб, така че просто седнах и я изчаках.
Междувременно се забавлявах с интересни разговори с някои от чакащите покрай мен. Получих и покана да погостувам на някои от тях или поне да се обадя за кафе и разходка, докато съм в града. Вероятно ще успея с второто. Може би… 🤷
Клер пристигна малко след 17:00 ч. и не мисля, че ѝ беше трудно да ме открие в тълпата – раницата ми стърчеше от стола до мен и крещеше: „Ехоооо, Клер, НИЕ сме тук!“ 😆😜 Мисля, че това беше причината Клер в последствие да ми предложи да дам име на раницата си! 😁😆
Мдам, не е лоша идея..! Как звучи Роберто за име на раница?! 🤔 Роберто си има френска кръстница! 😎
Прекрасна дама, с която просто си паснахме чудесно. Освен че сме на една и съща възраст, се оказа, че имаме много общи интереси и сходно мислене.
Беше минало полунощ, когато най-накрая си легнахме. Вечерята, която тя приготви, отне два пъти повече време, просто защото бяхме твърде заети да разговаряме на различни теми. 🤭🤫
Удивително посрещане и гостоприемство! Благодаря ти много Клер! 🙏🤗🙏
Още преди да пристигна в Лил, Жоселин ми каза, че в сряда тук започва Тур дьо Франс и движението ще бъде блокирано, така че ще бъде доста трудно, ако реша да пътувам тогава.
Страхотно! Точно такъв беше планът и уговорката ми с Клер! Как да я помоля за още един ден…
Е, така или иначе нямах особен избор.
Все пак не се наложи дори да питам! В момента, в който споменах за Тур дьо Франс, тя разбра притесненията ми и директно каза – и разбира се, може да останеш още един ден!
Това се случва, когато пътуваш от години…
След това тя ми предложи дори ако искам да остана до петък, за да ме закара до Париж. Как мислите, искам ли?! 😁
Не само това, но и ми направи подробен план как да стигна от северната част на Париж, където щеше да ме закара, до южната, където щях да отседна.
Даде ми и билет за градския транспорт в Париж, както и подробен списък (+обяснения) на много безплатни места за посещение, разделени по дни според местоположението им!
Каква невероятна жена! Благодаря ти много, Клер!!! Отново и отново!
Тъй като щях да остана 4, а не 2 дни, имах достатъчно време да се разхождам наоколо и да разглеждам.
Първия ден минах през повечето от набелязаните места, но някои трябваше да бъдат отложени. Трябваше да се срещна с Клер пред работата ѝ след края на работния ден (единственият ключ беше в мен), за да се приберем заедно.
Тъй като бях изминала почти 20 км пеша, реших да си почина на следващия ден. Бях загубила тренинг за дълги преходи и при отдалата ми се възможност предпочетох да не се претоварвам още в началото.
И колкото и да ми се искаше да видя старта на Тур дьо Франс, реших, че е по-добре да си седя на задните части и да не се блъскам в тълпата. Особено с две камери на рамо.
Така че последната разходка остана за четвъртък, когато обещах да се срещна с Алън (едно момче от гарата), за да се разходим и да пием кафе. Помотахме се, ходихме на кафе, както и на една хубава необичайна изложба. Много любопитна и за съжаление изцяло на френски, така че не съм сигурна какво всъщност съм гледах. Ама ми хареса! 🤣 🤷🏻
Следобед се срещнахме отново с Клер и се разходихме за кратко, за да ми разкаже за историята на всички тези места. Тя е просто прекрасен гид, невероятно добре познава историята на Франция!
За огромно мое съжаление, всички видеа от този ден са безвъзвратно изгубени (така и не разбрах какво им се случи)… 🤦♀️
Е, не всичко е толкова безнадеждно – все пак снимките ми са налице! 😉
