Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 1, част 3, част 4, част 5 част 6)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
Down South – Paris, France • 8-22 July 2022
Както беше обещала, Клер ме натовари в колата и ме закара чак до Париж.
По пътя трябваше да се отбием през Арас, за да вземем сина ѝ, при което тя мина през самия център на града, само за да ми покаже красивия площад с всички сгради в стар стил!
Тук, при подскачането и тръскането по паветата, се проведе и тестът за стабилност на GoPro. Лелеее! Това нещо има невероятна стабилизация! Свършили сте страхотна работа, момчета/момичета!
Ура, Париж! Не бях и мечтала да се озова в Париж!
Да де, ама доста често ми прилошава при дълго пътуване с кола (Много смешно! Казах ДЪЛГО и ЧЕСТО! 😁), така че синът ѝ седна на задната седалка заедно с раницата ми, а аз се накиприх отпред.
Благодаря! 🙏🙏
По-голямата част от пътя прекарах в полусън (заради хапчето против прилошаване, което взех) и към обяд вече бяхме в северната част на Париж!
Клер ме закара до нужната станция на метрото, откъдето трябваше да си хвана влак, за да стигна до южното предградие, където всъщност беше крайната ми цел. Всичко това с подробни инструкции как и къде да се прекача, включително много снимки от Google за целия маршрут (тъй като нямам мобилни данни).
Тя направи всичко възможно, за да е сигурна, че няма да се объркам в непознатия Париж и ме улесни по всевъзможни начини като ми спести доста излишен стрес! Благодаря ти много, Клер!!
Преди 16:00 ч. вече бях на адреса на един добър стар приятел.
Е, той и жена му отсъстваха в момента, но се беше погрижил да ми остави пъзел за разгадаване с намиране и събиране на различни ключове от различни скрити и тайни местенца, за да мога да вляза сама в апартамента…😆
Как да не го обича човек това шашавото, с което дори сме родени на една и съща дата (нещо с тази дата явно не е съвсем наред)… ❤🤣❤
Смях се с глас и от сърце се забавлявах на всяка крачка от сглобяването на пъзела!
Когато собствениците на апартамента се прибраха вкъщи, на дивана им имаше спящ натрапник с огромна раница! 😆
Невероятно чувство е да се чувстваш у дома на място, където никога не си бил. Понякога не виждаш приятел с години. Понякога дори не го чуваш. И все пак имаш чувството, че сте били заедно само преди няколко дни…
Този приятел не бях виждала от години. Междувременно той се ожени (и сега си имам още един приятел) и стана баща на невероятно чаровно момиченце. И все пак си оставаше момчето, с което се запознах преди около 10 години и което правеше хартиени самолетчета в офиса! Истинското приятелство никога не свършва, независимо от годините!
Благодаря, Божо! Благодаря Аврорка! ❤🤗🙏🤗❤
Прекарахме първите два дни заедно, тъй като имахме да наваксваме години, а и аз не бях виждала бебето на живо досега.
Да де, „бебето“ е вече пораснало прелестно създание!! Иска ми се да ви го покажа, но ще се наложи просто да се доверите на думите ми, тъй като уважавам политиката им за несподеляне на детски снимки онлайн. 🤷♀️😜
След това те заминаха на почивка и ме оставиха сама да се наслаждавам на Париж. Не и преди да се уверят, че ще имам всичко, от което евентуално бих имала нужда! ❤🤗🙏🤗❤
Мдаааа, междувременно бях успяла да забърша някакъв летен грип (Не, не беше Корона! Не че на мен ми пука, само казвам), така че на практика графикът ми беше – един ден обикаляне, един ден почивка.
Не беше голяма работа, но се радвах, че приятелите ми с бебето не са наоколо и няма опасност да ги заразя и тях.
Този беше моментът, в който получих следващата изненада, когато ми казаха: „Там сме ти оставили една дебитна карта. Ползвай я ако имаш нужда от лекарства или каквото и да е друго!“ Коментарът е излишен…
Е, беше забавно (всъщност не съвсем…) в деня, в който реших да си спестя еднопосочния билет и да се върна пеша.
Съвсем не лоша идея, ако не се брои, че все още бях болна, жегата гонеше убийствените 36 градуса на сянка и по целия път нямаше кьорава сенчица.
И това в продължение на 18 километра… 🤦♀️🤦♀️
Дали беше глупаво? Ами не! Всъщност беше адски глупаво!
Направих грешката да смятам, че ще мога да вървя по сенките. Само че не познавах маршрута някак не се получи точно така. Все още болна и изтощена, не излизала на слънце от 10 месеца, лицето и краката ми изгоряха за отрицателно време.
Е, моето „изгорях“ няма много общо с изгарянето на повечето хора, но нека кажем, че усещането не е най-приятното и кожата ми не се чувства особено щастливо…
В резултат, когато се прибрах вкъщи, бях толкова прегряла, уморена и изтощена, че всъщност не можах да заспя до късно след полунощ… За втори път в живота си разбирам какво е топлинен удар… 🤦
Е, вземането на глупави решения и поуките от тях си е част от купона! 🤷
Като изключим този инцидент, престоят ми в Париж беше доста приятен. Обикалях много пеша, постарах се да мина всички точки от списъка на Клер (мисля, че в крайна сметка пропуснах само една) и всячески се опитвах да избягвам най-туристическите места.
Е, Айфеловата кула, Триумфалната арка и Лувърът бяха задължителни, разбира се, но дори и там отделих само миг и си тръгнах преди тълпата да ме погълне
За Лувъра бях решена да опитам отново някоя сутрин преди туристите още да са се събудили (така и направих няколко дни по-късно), за да се насладя на красотата на мястото без цялата тълпа наоколо. Така или иначе не планирах да влизам вътре.
Разхождах се дори в едно гробище! (част от списъка на Клер)
Определено беше интересно и впечатляващо! Беше нещо, което обикновено не се вижда. Все пак ми се чувствах малко странно едно гробище да бъде туристическа атракция. Особено е някак, не знам…
Както и да е, разходката ми не продължи дълго – исках да си тръгна преди да стане твърде претъпкано за гробище и мястото да изгуби магията си.
Възхищавах се на паметниците, които са истински произведения на изкуството, а някои от тях – и на грандоманията…
Всички ме питаха: „Качихте ли се на Айфеловата кула? Влязохте ли в Лувъра?“
Не, не съм!
Пътувам с изключително ограничен, почти несъществуващ бюджет и посещавам само безплатни места. Което, бих казала, е повече от достатъчно!!
Имате ли представа колко много места и музеи могат да бъдат посетени безплатно?
Ами много!!! И всички те определено си заслужават да бъдат видени!
Едно от тези места беше музеят „Карнавале“ в Париж, отново от списъка на Клер. Всъщност всичко, което посетих в Париж, беше в този списък!
Това е едно просто невероятно място! Мога да прекарам целия си ден там в разглеждане и попиване на атмосферата, разхождайки се между експонатите.
За съжаление, или всъщност за щастие, отидох в ранния следобед и те трябваше да затварят след няколко часа.
Но наистина, музеят е едно изключително красиво, интересно и изпълнено с невероятна атмосфера място!
И е безплатен!
Друго подобно място е Petit Palais или Малкият дворец (Големият беше затворен за реставрация, а и е платен). Да, в някои части достъпът тук също е платен, но постоянната колекция (която е огромна!) е напълно безплатна. А и самата сграда е уникално красива!
За пореден път денят ми беше на път да премине целият там, но в следобедните часове вече бях прекалено гладна, за да оценя изкуството… 😆😇
Е, добре, ако тези „малки“ и безплатни музеи отнемат цял (или почти цял) ден, за да бъдат разгледани, колко ще ми е нужно за Лувъра, например?! Имам ли на разположение 8 часа (съмнявам се, че работи повече), за да се обикалям вътре цял ден?
Не! Отговорът е просто и твърдо НЕ!
Можете да ме смятате за повърхностна, разбира се, аз нямам проблем с това!
О, аз обичам изкуството! И се възхищавам както на самите произведения, така и на хората, които са надарени да ги създават! И все пак, както казах, аз съм дилетант в това отношение и не го разбирам напълно.
И така, трябва ли да чакам с часове на опашката (защото хиляди хора са на тези опашки)? Трябва ли да похарча пари, които нямам, за да гледам нещо несъмнено красиво, но нещо, което не разбирам в дълбочина?
Трябва ли да жертвам един цял ден от ограниченото си време в Париж, само за да мога да кажа: „О, знаете ли, аз съм била в Лувъра! Много беше красиво…“?!
Намирате ли някаква логика във всичко това?
Когато стана милионер, ще се върна и ще прекарам една седмица сновейки из коридорите на Лувъра, за да се наслаждавам и възхищавам на шедьоврите.
Дотогава съм повече от щастлива да бъда аутсайдер и да се наслаждавам на Лувъра отвън (както и на много други музеи) и на безплатните музеи!
Да не говорим за възхитителните паркове и архитектура, които също са шедьоври и могат да се видят навсякъде! Безплатно!
И така, след цели две седмици в Париж, ето че настъпи моментът да продължим напред! Благодаря ви от сърце, Божо и Аврорка!!!
Вие сбъднахте още една моя мечта!!! 🤗💖🤗🙏🙏🙏
Заради прогнозата за големи жеги (над 40 градуса) реших да отложа тръгването си с няколко дни. Не исках да рискувам да се закъсам някъде по пътя в този ад!
Поради това обаче трябваше да се откажа от планирания престой в Дижон, тъй като домакинът ми беше ангажиран по-късно. Така че започнах да търся друг вариант.
Ами, вместо Дижон ще да е Безансон… 😉😎
