Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 1, част 2, част 4, част 5 част 6)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
Down South – Besançon, France • 22-24 July 2022
След забавянето заради жегата най-накрая отново тръгнах на път. Офертата обаче за престой в Дижон вече не беше актуална, тъй като дамата беше ангажирана в този времеви диапазон, така че трябваше да намеря друг вариант. Намерих си – в Безансон. 😉
Имах обаче друга дилема. Разстоянието беше над 400 км, което означава около 4 часа път с кола. Допълнително самото излизане от Париж, което би отнело около 2-3 часа. Това означава, че трябва да имам невероятен късмет (е, аз си имам, ама хайде да не го изнасилваме, а?), за да успея пристигна в рамките на деня на стоп.
Като стопаджия никога не знаеш кой, кога, докъде и дали изобщо… Затова прецених, че е по-добре да не си пробвам късмета и реших за първи път да ползвам Бла-Бла кар. Това е като нашите споделени пътувания, само че с официален уебсайт, приложение и т.н.
Е, би било добре да спестя тия 26 евро (за сравнение, кола/автобус струва от 100 нагоре, в редки случаи с повече късмет може да се намери и за 50), но предпочетох да си спестя прекаления риск!
(Hmmm, doesn’t sound that bad to name your backpack… 🤔 😆)
И така, в 5:45 сутринта се тропосах да чакам пред входа, както беше уговорено. Това не е обичайна практика, но предвид липсата на транспорт толкова рано, шофьорът направи изключение.
Когато мина 6 часа без някой с червена кола да се появи, леко започнах да се изнервям. Не се притесних прекалено де – аз съм пътешественик и стопаджия, просто щях тръгна и да видим какво ще довлече котката…
Карстен се появи с малко закъснение (поради ремонти по трасето към до моя адрес) и ме погледна изненадано. Хмммм, да, пътуването беше на името на Божо (онзи мой приятел, при когото бях отседнала в Париж). Аз самата писах на шофьора, но не получих отговор и предположих, че човекът просто не говори английски, затова помолих Божо.
Изяснихме нещата и той се сети, че съм му писала. Оказа се, че говори сносен английски и беше сигурен, че е отговорил на съобщението ми – 3 пъти провери невярващо в приложението. Ами случва се… 🤷 Вероятно е написал съобщението и просто е забравил да натисне „изпрати“…
Но на кого му пука в крайна сметка, нали вече бях в колата?! 😆
Четирите часа път минаха неусетно. Карстен беше страхотна компания и да, опитвах се да говоря повече, за да не го затруднявам да говори английски (той беше немец, живеещ във Франция от известно време, та английския му идваше в повече в случая). Разговорът съвсем не пострада от това и беше доста интересен всъщност. Междувременно спряхме на една бензиностанция за кафе и кроасан (Благодаря, Карстен!) и накрая ме закара до прага на домакина ми в Безансон! Както каза той – Ти си специален случай! 😆😁😜
Мисля, че това бяха едни от най-добре похарчените ми 26 евро! 😎 Благодаря, Карстен, беше удоволствие! 🙏😊
В Безансон щях да отседна при Кристоф. Знаех, че е зает преди обяд (пристигнах около 10 ч.) и се настаних да го чакам на пейката пред апартамента. (Ама разбира се, че ще има пейка специално за мое величество – откога ви обяснявам, че съм с връзки!)
Изненадващо обаче той се появи след 10-15 минути заедно със сина си Матиас (дали споменах за връзки…🤔), заведе ме в апартамента и тръгна за срещата, за която беше говорил.
Е, първото нещо, което ме изненада (или второто, след появата му), беше да чуя „Здравей“ на български! Оказа се, че си е взел книга за България от библиотеката, за да е подготвен, когато пристигна.
Ехааа! На това му се казва жест!!
След като се върна, Крис приготви обяд, който, типично по френски, започна с диня и салата, мина през сирене и завършваше с парче шоколад и кафе. 😉
Благодаря, Крис! 🙏
По-късно излязохме на кратка разходка в квартала, а вечерта от 20:00 ч. ме заведе с колата на конно шоу, където леко ни понаваля дъждът, но пък беше забавно.
На следващата сутрин, специално заради мен, Кристоф стана в 7 ч. и след лека закуска и кафе се отправихме към центъра, за да ми покаже града.
Ние буквално слязохме към центъра, тъй като той е до реката, в най-ниската точка, разбира се, а Крис живее в покрайнините нагоре по хълма! 😁
Беше приятна разходка. Не си говорихме твърде много, тъй като той се оказа от бързите пешеходци и през цялото време беше на 2 метра пред мен (затова е на почти всички снимки и видеоклипове😆). Разходихме се покрай реката и в старата част на града. Промъкнах се и в една синагога – от чисто любопитство.
Няма хубави снимки, тъй като вървеше служба в момента и аз се постарах да бъда абсолютно тиха, за да не смущавам по никакъв начин присъстващите. Но пък има видео от камерата (и снимки, разбира се) – GoPro не издава и звук! 😆😆
Прибрахме се вкъщи за обяд и след кратка сиеста седнахме заедно във всекидневната с по чаша кафе. Аз се занимавах със снимките и видеоклиповете от деня, както и организацията на маршрута за следващите дни, докато Крис си вършеше неговите неща.
Приятелско усещане и спокойствие!
Изключително приятна и непретенциозна атмосфера! Благодаря ти, Крис!!! 🙏🙏😊🙏🙏
Down South – Weil am Rhein, Germany • 24-25 July 2022
Сутринта Крис стана преди мен дори, за да ме изпрати подобаващо и за капак да ме закара до магистралата на 7-8 км, така че да имам някакъв шанс да хвана кола в неделя сутринта (🤦♀️) до Базел (не точно, но близо до крайната ми дестинация).
Неделя сутрин! Отново! Точно вчера си мислех за един господин, който никога не се учи от грешките си, просто защото според собственото му мнение е абсолютно безгрешен… Днес обаче аз направих същата глупост, въпреки че още в Турция стана ясно, че на автостоп просто НЕ се пътува в неделя… 🤦🤷
Така или иначе, благодарение на Кристоф не се наложи да прекарам нощта на в храстите. И не бях сама на пътя. Някой беше вече отишъл на точката преди мен. Точно на входа на магистралата, където се канех да застана, стоеше едно усмихнато момче с нещо като нечетлива табела в ръце и малка раница в краката си.
Колегата очевидно беше новак, та се погрижих да го снабдя с един черен маркер и да му обясня, че знакът на бял лист с червен химикал просто не става… 😎
Изключително мило и интелигентно момче с перфектен английски, с което си говорихме с часове. Оставих комуникацията с шофьорите на него на френски, което беше облекчение, както за мен, така и за шофьорите. 😆😜
С Пиер имахме две общи пътувания и при третото пътищата ни се разделиха, тъй като той беше тръгнал към Страсбург. Без никаква причина, просто за да види докъде може да стигне пътувайки на автостоп!
Емииии, според моите изчисления повече от 7 000 км… 😁
След раздялата на доста отдалечено от населени места място преди входа на магистралата, останах да чакам още час, след което реших все пак да тръгна към магистралата. Дам, помнех какви са рисковете, но беше обяд, слънцето препичаше неистово, а на това място нямаше и помен от сянка. Така че – рискувах или топлинен удар, или глоба…
Не бях изминала и 200 метра, когато една кола спря до мен. Ако знаех да бях тръгнала по-рано… 😜 Една слънчева и лъчезарна дама, която отиваше на обяд с родителите си (за което им изпратих специални поздрави), реши да ме закара възможно най-близо до германската граница. Преди да ме остави, на гърба на табелата ми „Базел„, написа точното място, на което отивах, както и алтернативен град до границата, от където можех да мина.
Оказах се на 12 км от крайната дестинация, почти без никаква вода в горещия ден. Така че малкото крайпътно ресторантче на кръстовището си беше цяло богатство. Влязох да помоля персонала да ми долее вода с надеждата да говорят достатъчно английски (все пак бях между Франция и Германия – две държави известни с не говоренето на английски). Ами не, не знаеха.. Едно от момичетата обаче беше испанка! Така че не само ми напълниха вода, но и се смяха от сърце на Роберто! 😁😎
Не за първи път испанският ме спасява в ситуация. Определено трябва да се поздравя за идеята да започна да го уча! А го направих само защото ми харесва как звучи… 😎
Такаааа… Вече имах достатъчно вода. Все още бях доста далеч, но поне не съм на магистрала и вместо да стоя като побита в тоя пек, просто тръгнах по тесния сенчест път. Дванайсетте километра са постижима цел, макар и да не са детска игра, все пак са преодолими.
Е, не се наложи да ги преодолявам така или иначе. След още 200 метра друго усмихнато момиче спря до мен. На много добър английски ми заяви, че е твърде горещо, за да се ходи пеша. Съгласих се без никакви възражения и ухилена се настаних до нея! 😁
Само след няколко минути спря колата. „Виждаш ли онзи мост там – това е Вайл ам Рейн отсреща!“. Уау, бях почти на финала! Само още 3 км, което не беше проблем дори при тази 33-градусова жега.
Благодаря ви, дами, и моля да ми простите, че поради втечняването на мозъка ми в жегата забравих имената и на двете… 🤦🙏
Отне ми около час да измина тези 3 км… Накрая благополучно се тропосах пред входа на Андреас, който ме посрещна с усмивка и шеги. Показа ми стаята и банята и ме остави да опитам да се съживя.
Ама какво място! Сякаш съм сред декорите на филм!
Целият двор беше опасан от мини железопътна мрежа. В моята стая също имаше една, но по-малка, както и много от необходимите за пълното удоволствие влакове и вагони. (По-късно Андреас пусна две влакчета специално заради мен. Абсолютен купон!)
Още с влизането, доказателствата за хобито му поразяваха – картини, артефакти и модели на кораби бяха подредени с изключителен вкус и усет за хармония из цялата къща.
Освен това навсякъде, и особено в „моята“ стая, беше пълно с антики, касетофон, магнетофон, пишеща машина, стереоуредби, грамофони, стотици грамофонни плочи, аудио касети и дискове. Десетки други предмети само допълваха усещането за нереалност и придаваха на цялото място невероятен уют и красота. Примесено с леко, приятно чувство на носталгия.
Просто невероятен дом! Поздравления Андреас!!
След като душата ми се завърна в тялото, слязох долу (стаята ми беше на тавана) да потърся своя домакин. Намерих го на двора за компания и лек разговор.
Малко по-късно се появиха жена му (която беше работила цял ден, въпреки че беше неделя) и синът му. Всички заедно приготвиха вечерята и сервираха, като на мен ми беше позволено единствено да отнеса приборите до масата… 🤷♀️
И така в продължение на два дни. Чувствах се доста неловко, че няма с какво да се отблагодаря за престоя си, но бях и супер благодарна за отношението и атмосферата, създадени от Андреас и семейството му! 🙏💖🙏
На втория ден излязох сама сутринта, тъй като всички бяха на работа, и се върнах за обяд. Идеята беше да излезем с Андреас следобеда, за да ми покаже града и скритите му съкровища. Е, при 34° жега нито на Андреас, нито на мен ни се излизаше.
Въпреки това, за тези няколко часа преди обяд, аз успях да изгоря на слънцето. Отново… 🤦🏻
На всичкото отгоре забравих камерата си и разчитах само на GoPro, за да изляза от ситуация. Е, справи се прилично добре, макар че определено не може да се сравнява с Nikon 7100.
Те и на килограми не си приличат много… 😜
