Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 1, част 2, част 3, част 5, част 6)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
Wettingen & Baden, Switzerland • 26-27 July 2022
Предния ден обсъдихме с Андреас как мога да стигна до магистралата. Оказа се доста трудно да се добера дотам пеша. Накрая решихме, че той ще ме закара преди работа. Това означава, че ще тръгна около 6:30 сутринта…
Е, аз станах в 5:30 и бях готова дори по-рано. Нямах нужда от закуска, но като се има предвид, че на празен стомах по-лесно ми става лошо при пътуване, приех милото предложение да хапна нещо и си взех филийка хляб с малко сирене (Сирене, разбира се!🤭).
И така, малко преди 7 ч. сутринта Андреас ме остави малко след границата от швейцарска страна – много добро място с натоварен трафик, много сянка (макар че в този ранен час не ми беше особено полезна) и дори достатъчно висока повърхност, на която мога да оставя Роберто да не ми изтезава гърба.
Мястото е страхотно, но се наложи да чакам повече от 2,5 часа. В някакъв момент свалих табелата „Цюрих„. Просто да пробвам… Така ми спряха няколко души, но бяха в съвсем друга посока.
Накрая един се съгласи да ме закара малко по-напред, колкото да сменя мястото, тъй като това очевидно не работеше.
Закараха ме до най-близката бензиностанция на магистралата и скоро Даниел ме взе оттам. Много приятен човек, който ме закара направо до адреса на домакина ми за вечерта.
Благодаря ти много, Даниел!
Дамата, при която щях да остана отсъстваше в момента, но много мило ме посъветва къде мога да си оставя раницата и какво да посетя, за да не изгубя остатъка от деня просто в чакане. Оказа се чудесна идея да се разходя край реката и да посетя близкия малък Баден.
Малко след като се прибрах, Миря също се появи и ме посрещна вкъщи, след което се зае да приготви вечеря докато разговаряме и правим планове за следващия ден. Запознах се и с нейната съквартирантка Юлия – също много приятен човек. След вечеря Миря имаше ангажимент, така че остатъка от вечерта прекарахме заедно с Юлия в дълги и приятни разговори.
Тъй като приех съвета на Миря да се разходя до Баден, определено си изкарах чудесно, а и денят беше оползотворен на максимум. Невероятно красиво място!
Вървях край реката (не че няма нормален път), за да стигна до Баден и до стария замък на хълма. Ако „равната“ част на Швейцария е толкова красива, нямам търпение да видя планинската…
Както и докато се разхождах из Вайл ам Рейн предишния ден, се скъсах да ям къпини, диви ягоди, ябълки, круши, сини сливи и т.н. На запад хората са свикнали да ядат само това, което идва от магазина, а това пък оставя всички диворастящи плодове за „глупаците“ (например български пътешественици)! 😁😋
На следващия ден отидохме до Баден заедно с Миря и си прекарахме чудесно в разходки и разговори.
Седнахме на по бира край реката, Миря държеше също да опитам истински швейцарски шоколад, тъй като бях шокирана предишния ден от изказването ѝ, че не харесва Линд шоколадите. Е, разбрах защо… След като разбра, че обожавам сирене (хахах, някой го беше написал дори в ревюто ми в каучсърфинга), Миря реши да направи фондю за вечеря. Бях чувала името, но нямах представа какво всъщност е фондю (звучеше ми повече като десерт).
Домашно фондю за вечеря се оказа всъщност сериозна грешка. След това самият процес на дишане си беше предизвикателство… 🙊🙉🙈
Швейцарско сирене, швейцарски шоколад, швейцарска бира, вино, часове разговори, смях и забава… Изкарах си просто невероятно!!
Благодаря от сърце, Миря за топлото приятелско посрещане!! 🤗🥰🤗
Down South – Munich, Germany • 28-29 July 2022
Сутринта станах рано, подготвих се и зачаках момичетата да се събудят. Гостуването ми при тях беше страхотно и исках да благодаря на Миря още веднъж.
Така се сдобих и с няколко безценни съвета. Тъй като дестинацията, към която отивах, беше доста трудна за достигане от тази точка. Знаех го още като разглеждах картата, но просто не успях да намеря място за нощувка в междинна точка (дори да не ви минава идеята за хотел в Швейцария, моля!). Така че съветите от местни хора в последната минута ми бяха наистина от полза.
Благодаря за всичко, момичета! 🤗🙏🏼
И така – позиционирах се на една автобусна спирка в края на града и първият, който ми спря, беше една лъчезарна възрастна дама – Соня. Въпреки че не говореше и дума английски, няколкото минути, докато ме закара до входа за магистралата, минаха в приятно настроение и смях.
Е, два часа и половина по-късно все още бях там. Като отново бях посетена от полицията. Казаха ми, че трябва да се върна 20 метра назад, тъй като магистралата започва точно там, където съм… 🙊🙉🙈
Смених позицията си, като междувременно се разходих наоколо, за да намеря тоалетна в близките сгради. Няколко минути по-късно пред мен спря микробус и отвътре се усмихваше млад мъж – Мохамед. „Видях те преди около два часа и си помислих – никой няма да спре за нея, всички тук карат само в околността, не по-далеч от Цюрих“.
Е, беше абсолютно прав… И така, просто ме взе и ме закара доста километри напред до една бензиностанция на магистралата към Мюнхен. Благодаря ти! 🙏🏼🙏🏼
След няколко минути чакане от близкия паркинг чух клаксон и някой ми махна с ръка – Рейни. Той ме закара чак до входа към магистралата в Австрия.
Не успях да запомня всички хора след това, които ме качваха за по няколко километра. Бяха много! В някакъв момент дори бях започнала да се оглеждам и да сканирам околностите за подходящо място за разпъване на палатката ако се наложи. Толкова дълго никой не беше спирал…
Дълъг и труден ден, но все пак успешен – накрая в късния следобед пристигнах при домакина си в Мюнхен.
Мой Мой (истинското му име се оказа Осама) беше доста зает, когато пристигнах, както и на следващия ден, така че не общувахме кой знае колко, но съм му много благодарна, че ме приюти в приятния си малък апартамент.
Намерих и се записах на безплатна обиколка за следващия ден, на която истински се наслаждавах, тъй като водачът беше много добър и опитен с прекрасно чувство за хумор (британец…) и се погрижи преживяването да си заслужава!
След което се върнах в апартамента на Осама, за да се оправя със снимките и да се опитам да организирам следващите няколко нощувки, тъй като това стана малко проблемно… 🤔🤭
А и обувките ми отново се повредиха (не „скъсаха“, слава Богу!)! По същия начин, както още в началото на пътуването ми, докато бях в Петрич, само че този път – другата обувка… 🤦🏻🤷🏻🤦🏻
