Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 1, част 2, част 3, част 4, част 6)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
Down South – Fridolfing, Germany • 30 July- 03 August 2022
Тъй като един от домакините ми по маршрута се беше възпрепятстван и се отказа, при мен се получи двудневна дупка в графика. Въпреки, че Осама ме прие два дни по-рано от първоначалната уговорка, това не реши проблема, само го отложи.

Мислех, че имам и друга възможност в резерва, тъй като една дама ме беше уверила, че ако ми трябва място в Мюнхен, тя е насреща. Е, писах ѝ веднага щом разбрах, че няма как да остана по-дълго при Осама. Уви, без резултат… (Всъщност тя отговори и ме покани, но беше твърде късно – вече бях далеч от Мюнхен. Просто се беше разсеяла и останала с идеята, че ми е писала в отговор. Въпреки това съм благодарна!! 😊 Тя би била спасението ми, ако не бях намерила друго решение междувременно!)
Изпратих камари с писма и нови заявки не само в Мюнхен, но в целия район чак до Залцбург. Същият резултат… 🤦🏻🤷🏻

Тогава се наложи да попитам следващия си домакин дали може да ме приеме по-рано от уговореното…
Моментът беше доста неудобен за него, тъй като имаше друг гост и куп планирани вече неща. Отне му половин ден, за да намери начин да спаси прекрасния ми задник от нощувка на пътя (проклетите хостели бяха от 45 евро нагоре! Хостели!!).

Някъде през нощта ми беше писал какви са опциите и че ще успее да ме приеме същия ден, но следобеда няма да е на линия, тъй като има ангажимент. Буквално подскочих и грейнах в усмивка прекрасни новини за събуждане! Аз просто трябваше да намеря начин да пристигна там преди обяд. Така и направих!
Взех си от промоционалната оферта за лятото – месечен билет за влак за 9 евро. Въпреки че беше предпоследният ден от месеца, дори за едно ползване ми излизаше по-евтино от нормалната цена до дестинацията ми. И определено за предпочитане пред това да остана в някой хостел… 🙈🙉🙊

Опитах се да си взема билет онлайн с идеята, че моят домакин, знаейки немски, би могъл да ме ориентира ако случайно има някакви допълнителни условия, понеже не е стандартен билет. Нещо съвсем елементарно може да те спъне, когато не знаеш езика. Гугъл преводач си е незаменим помощник, но е далеч от перфектното…
В крайна сметка системата три пъти ми върна грешка, така и не разбрах защо. Приготвих се и преди да си тръгна събудих Осама, за да си вземем довиждане, като го помолих ако може да купи билета онлайн вместо мен. В очите му и цялото му поведение видях страха, че се опитвам да му „открадна“ тези 9 евро…
Без коментар… Каквото е, такова е… 🤷
Всъщност с това той ми направи услуга, тъй като ме принуди да купя билета на гарата. За мой късмет попаднах на извънредно мила и услужлива дамата.

Тя не само ми даде билет, но и състави и разпечата целия маршрут с всички смени и прекачвания, които трябваше да направя! Дори местните жители в последното село бяха сигурни, че за тази част от маршрута няма автобуси!

На всичкото отгоре, когато помолих за чип карта за пътуване за колекцията ми (почти без надежда, защото вече ми бяха казали, че такава просто няма (както и в Париж…)), тя се засмя – не беше чувала някой да събира пластики за пътуване вместо сувенири и ми подаде една. Съвсем реална и материална, определено съществуваща. Напълно безплатно! .🙏🙏

В крайна сметка около 13:30 ч. успях да стигна до Крис, който вече ме чакаше. Не само че спаси прекрасния ми задник, но и ме посрещна толкова радостно и топло, че веднага се почувствах като у дома си! Благодаря ти от душа, Крис!!! 🙏🤗❤

След като ме настани, Крис излезе по работа (именно затова трябваше да се появя до обяд) и ме остави сама да правя каквото си искам в просторния му, обзаведен с вкус апартамент! Направи обаче и една грешка – остави няколко бири в хладилника… 😂😂
Down South – Petting, Germany • 31 July 2022
На следващия ден с Крис се качихме в колата и отидохме до блатото Moorweiher – национален резерват, разположен близо до Petting.
Телефонът ми не забрави да избипка „Добре дошли в Австрия“ (‘найсе пъти), тъй като бяхме почти на австрийската граница. 😂🤦

Мястото беше неочаквано (за блато) красиво и спокойно! Въпреки че беше неделя ранен следобед, наоколо се навъртаха едва няколко души. Блатото беше тъмнокафяво, въпреки че на снимките отразява небето и изглежда приятно синьо. Това обаче съвсем не навреди на красотата му, тъкмо напротив.

Мястото е оставено да се развива естествено и наоколо може да се види малко човешко влияние, тъй като това е била торфена мина (или както там се нарича) – място, където през годините стотици работници са добивали торф.

Оттогава са запазени старите пътеки на работниците (абсолютно прави линии през гората). Има запазено и едно място, на което все още понякога се добива торф, вероятно само за демонстрация.

Абсолютно цялото място е буквално покрито с боровинки! Езиците ни станаха лилави за отрицателно време, ама на кого му пука – горски боровинки, мммммм…. 😁😜

Това обаче съвсем не ни затвори устите! Ни най-малко! Прекарахме часове в разговори и споделяне на различни истории седнали на брега край блатото, наслаждавайки се на изумителната гледка, свежия вятър и мириса на гора!

На връщане минахме през няколко невероятно красиви малки селца, като Крис умишлено караше по тесни селски пътчета, за да ми покаже същността им. Съжалявам само, че нямахме повече време да се разходим наоколо – беше толкова красиво!!!

Имаше и едно специално „дърво„. Точно пред красивото кметство, цялото в нацъфтели цветя, може да се види това „дърво„, издигнато там на ръка на 1 май. Всяка година във всяко баварско село!

Огромно благодаря, Крис!!
Беше един наистина невероятен ден!

Завършил, разбира се, с чаша бира (няколко пъти)! 😜🍺😁
Down South – Marktschellenberg, Germany • 1 August 2022
На сутринта излязох сама и обиколих красивия Фридолфинг, тъй като в момента Крис беше нощна смяна и трябваше да поспи.

Изненадващо приятно преживяване! Всички по пътя се усмихваха и поздравяваха, въпреки че беше очевидно, че не съм местна. Никой не се интересуваше от къде съм – аз бях там, следователно бях техен съсед! Усещането беше толкова приятно и топло.

Върнах се обратно по обяд и двамата с Крис се качихме в колата и поехме към Алпите.
Бях супер ентусиазирана и развълнувана! Алпите!

За съжаление нямахме цял ден на разположение, така че нямаше как да стигнем до някой връх, но въпреки това беше невероятно красиво!

Видяхме и последната работеща мраморна мелница. Наистина интересно приспособление, нямах представа дори, че съществува такова нещо.

А водата! Разбира се, студена, но невероятно чиста и прозрачна. Ако не се течеше, нямаше да разберем, че там има вода! Е, поне докато не цопнем в ледения поток… 😁

Наслаждавахме се на разходката, на компанията си и разговорите, които някак никога не оставаха без тема. Дори тествахме в ледените алпийски води новото ми GoPro колко водоустойчиво е в действителност. 😁😈
Ами трябва да им се признае, свършили да наистина добра работа с тази камера! 👌

Вечерта малко окъсняхме и се прибрахме 15 минути преди началото на смяната на Крис… 🤦
Изкарахме си просто прекрасно тези дни!!!
Благодаря за тези запомнящи се преживявания, Крис!!! 🙏🤗🙏

Down South – Pietling, Germany • 3 August 2022
Последния ден излязох на кратка разходка и се натъкнах на съседното селце. Миризмата на кравефермите и прясно окосената трева съхнеща на слънце за да се превърне в сено, дружелюбните усмихнати хора наоколо… Всичко това ме върна в детството ми…

В същото време беше толкова различно – фермите не приличаха на ферми (само миришеха, LOL), а на големи богаташки къщи. Всичко наоколо беше толкова чисто, подредено и красиво!

Чудех се защо при това хубаво време всички крави са затворени вътре, вместо да пасат по ливадите. След като пообиколих малко повече разбрах – наоколо просто няма ливади! Всеки сантиметър земя беше вече в употреба…

Беше доста кратка разходка наистина, тъй като трябваше да се върна пред компютъра, за да намеря място за нощувка на следващия ден. Имаше възможност мой стар приятел да мине наблизо и да ме вземе с камиона на път за България, но той точно се обади, че графикът му е променен и следващият маршрут най-вероятно ще бъде различен.

Домакинът ми Крис, този прекрасен човек, който ме прие два дни по-рано от планираното, вече ми беше дал още един ден, за да изчакам приятеля си, така че беше напълно изключено да го моля за повече.

Вместо два дни, аз стоях вече пет!!! Наистина си прекарахме страхотно с Крис, но все пак човек не бива да злоупотребява с гостоприемството на хората!
Така че просто приех ситуацията и седнах отново да пиша имейли и да планирам следващата спирка. Когато въпросният приятел с камиона се обади отново и каза – чакай ме там, утре в ранния следобед съм при теб… 😁🙏🤗
Случайности, хм?! Е, те такова животно нЕма!

Само да ви напомня – на мен ми става лошо винаги при пътуване с кола, автобус и т.н. Сега планирам да изкарам 4-5 дни пътувайки с камион…
Това се очертава да бъде купон! 😆😜😁