Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 1, част 2, част 3, част 4, част 5)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps. За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста. Приятно четене!
Innerschwand am Mondsee, Austria • 4 August 2022
И така, взеха ме с камион! И то голям! 😆😆
Нов етап в пътуването ми на юг – с нетърпение очаквам следващото приключение!
Забелязвам определен прогрес в начина на придвижване – първо колело, после мотор, кола и сега – камион. Даже не искам да си представям какво следва! 🤣🤣
Първата ни спирка беше в Австрия, а местността толкова красива и завладяваща, че въпреки умората (на шофьора, аз си бях свежа като репичка, хаха!) нямаше как да не направим една разходка до езерото. Успяхме дори да се намокрим и да преследваме лебед под моста… 😆🤦♀️
Нали не сте забравили, че шофьорът е всъщност стар приятел, с когото не бяхме се виждали повече от 2 години, така че имахме много да наваксваме в разговори и времето неусетно отлетя.
Докато се усетим, слънцето се скри зад хоризонта и ни напомни, че е време да се връщаме при камиона. Някои имаха нужда от почивка преди отново да настъпят педалите в малките часове на деня…
О, и да не пропусна добрите новини – не ми става лошо при пътуване с камион! Изобщо! 😜
Освен това бирата влиза някак по-мазно на подобно пътуване… 🤣
Plugee, Hungary • 5 August 2022
Втората ни спирка беше в Унгария. Не толкова живописна, но доста по-удобна и практична. Аз дори успях набързо да се изкъпя (с кофа слънчева вода, сгрята пред камиона) в тоалетните, както и да си изпера дрехите, преди спътникът ми да ме изхвърли като мръсно коте. 🙉🙊🙈
Все пак беше време да бъда свалена (малко грубичко) в балканската реалност, като без малко да остана без специалната си (супер практична!) бутилка от Нидерландия. Тъй като, освен всичко друго, тя се разделя на две и горната ѝ част става на чаша, след обяда беше употребена за ром + кола (🤭🤫), след което я измих и я оставих на масата до камиона да съхне, заедно с другите съдове, които ползвахме. И изтичах да се изкъпя набързо. Наистина бързо – по тези паркинги тоалетните са доста заети и рискувах да отнеса нещо ако се мотая по женски…
В момента, в който излязох от банята (всъщност тоалетната…) забелязах, че на същата маса седи един господин, който тъкмо се приготвяше да става. Всичко си беше, както го бях оставила, с изключение на бутилката, която е ярко зелена и моментално се забелязва, както и липсата ѝ…
В същото време мъжът стана, за да си тръгне и, тъй като нямах представа каква народност е, го заговорих на английски от разстояние: „Извинете, господине! Тук имаше една бутилка?“ Той само сви рамене и ме загледа тъпо. „Зелена пластмасова бутилка, господине! Къде е?“ Той промърмори нещо неясно свивайки отново рамене. Този път се вбесих, посегнах към полупрозрачната найлонова торбичка в ръката му и извадих бутилката – Това е МОЕ!!!
При това той вече нямаше избор и най-накрая проговори. На български… „Ми да не си я оставяла там…“ Супер изненадана и аз превключих на български. „О, така ли? И защо?! Беше там само няколко минути, за да изсъхне заедно с останалите неща, което е повече от очевидно! Въпросът е защо Вие вземате нещо, което не е ваше?! О, всъщност знам – защото сте българин, нали?! Изчакайте момент, сега ще си простра и дрехите да съхнат тук, може би Ви трябва сутиен или нещо друго, да си вземете?!“
I think it was quite a shock to him, when he realised I was a Bulgarian as well (almost as mine, when he did respond in Bulgarian)… He just kept repeating „You shouldn’t left it there…“, went to his car and disappeared.
Мисля, че си беше сериозен шок за него, когато разбра, че и аз съм българка… Вървейки към колата си продължи да повтаря „Да не си го оставяла там…“ и просто изчезна.
Това си беше един вид приземяване и осъзнаване къде съм… 🤦🏻🤷🏻
Впоследствие имахме кратък спор с моя спътник, който се опита да защити въпросния господин. Е, моето мнение е, че той взема нещо, което не е негово, с ясното съзнание за това! Толкоз по въпроса! Нищо не може да ме убеди, че има право да го направи!
След тази почивка там, минахме през цяла Румъния без да спрем повече. И ето ни – българската граница!
Down South – Mezdra, Bulgaria • 6 August 2022
След всички новини за километрови опашки на пунктовете, логично очаквахме да чакаме на границата поне ден или дори два. Бях се приготвила ако се наложи да сляза и да продължа отново на автостоп – защо да стоя и бездействам на опашката за камиони?!
Въпреки всичко влязохме в България три дни по-рано от планираното! Спътникът ми, дългогодишен международен шофьор на камион, ми заяви: „Това е само благодарение на твоя късмет и положителна енергия! Не си спомням някога да съм имал толкова гладко и бързо пътуване на повече от 2000 километра…“
Абсолютно си знам, че съм късметлия! 😜
И все пак трябва да имаш поне също толкова късмет, за да си в моята компания, когато е нужно! LOL 🤣
И така, той ме закара до една гара по трасето и аз (все по-мързелива с всеки изминат километър) просто си хванах влака за вкъщи. 😎
Така завърши частта от пътуването „На Юг“. Е, в определен смисъл… Защото, ако питате мен, пътуването ми изобщо не е приключило. Имаме само малка пауза, за да „сменим конете“! 😜
Равносметката е:
1 година, 15 държави и над 10 000 километра, повечето от които на стоп или пеша.
Една година, изпълнена с предизвикателства, приключения и нови преживявания. Много уроци за научаване, много нови приятели и безценни спомени, които да бъдат съхранени за годините напред.
Thank you for all of you, who helped this to happen! Everyone of you has its own role in my journey, otherwise our paths wouldn’t cross. With some of you they might cross again.
Благодаря на всички, които помогнахте това да се случи! Всеки от вас има своята роля в това приключение, иначе пътищата ни нямаше да се пресекат. С някои от вас може би ще се пресекат отново.
Или поне така се надявам!…
Сега няколко седмици възстановителна почивка, моткане насам-натам и срещи със стари приятели и след това…
След това… Ами ще видим какво ще довлече котката този път! 😉
