Press "Enter" to skip to content

На юг… част 6

Десет месеца след началото на пътуването ми На Север и 9 месеца в Нидерландия, беше крайно време да тръгна към нови приключения, този път на юг. (част 1, част 2, част 3, част 4, част 5)
Също така можете да следите пътуването ми в реално време в Polarsteps.
За да не претоварвам статията със снимки, те са организирани в галерии, които можете да намерите в края на поста.
Приятно четене!

Innerschwand am Mondsee, Austria • 4 August 2022

И така, взеха ме с камион! И то голям! 😆😆
Нов етап в пътуването ми на юг – с нетърпение очаквам следващото приключение!

Lets taste a bit of the truck-driver's life 😉😎
На юг – да вкусим малко от шофьорския живот! 😉😎

Забелязвам определен прогрес в начина на придвижване – първо колело, после мотор, кола и сега – камион. Даже не искам да си представям какво следва! 🤣🤣

Първата ни спирка беше в Австрия, а местността толкова красива и завладяваща, че въпреки умората (на шофьора, аз си бях свежа като репичка, хаха!) нямаше как да не направим една разходка до езерото. Успяхме дори да се намокрим и да преследваме лебед под моста… 😆🤦‍♀️

Нали не сте забравили, че шофьорът е всъщност стар приятел, с когото не бяхме се виждали повече от 2 години, така че имахме много да наваксваме в разговори и времето неусетно отлетя.

Somewhere in Austria
Somewhere in Austria

Докато се усетим, слънцето се скри зад хоризонта и ни напомни, че е време да се връщаме при камиона. Някои имаха нужда от почивка преди отново да настъпят педалите в малките часове на деня…

Lonely swan in Austrian lake
Down South – Lonely swan in Austrian lake

О, и да не пропусна добрите новини – не ми става лошо при пътуване с камион! Изобщо! 😜
Освен това бирата влиза някак по-мазно на подобно пътуване… 🤣

Plugee, Hungary • 5 August 2022

Втората ни спирка беше в Унгария. Не толкова живописна, но доста по-удобна и практична. Аз дори успях набързо да се изкъпя (с кофа слънчева вода, сгрята пред камиона) в тоалетните, както и да си изпера дрехите, преди спътникът ми да ме изхвърли като мръсно коте. 🙉🙊🙈

Sunrise on the way in Hungary
Down South – Sunrise on the way in Hungary

Все пак беше време да бъда свалена (малко грубичко) в балканската реалност, като без малко да остана без специалната си (супер практична!) бутилка от Нидерландия. Тъй като, освен всичко друго, тя се разделя на две и горната ѝ част става на чаша, след обяда беше употребена за ром + кола (🤭🤫), след което я измих и я оставих на масата до камиона да съхне, заедно с другите съдове, които ползвахме. И изтичах да се изкъпя набързо. Наистина бързо – по тези паркинги тоалетните са доста заети и рискувах да отнеса нещо ако се мотая по женски…

В момента, в който излязох от банята (всъщност тоалетната…) забелязах, че на същата маса седи един господин, който тъкмо се приготвяше да става. Всичко си беше, както го бях оставила, с изключение на бутилката, която е ярко зелена и моментално се забелязва, както и липсата ѝ…

My special bottle, which was almost taken away...
My special bottle, which was almost taken away…

В същото време мъжът стана, за да си тръгне и, тъй като нямах представа каква народност е, го заговорих на английски от разстояние: „Извинете, господине! Тук имаше една бутилка?“ Той само сви рамене и ме загледа тъпо. „Зелена пластмасова бутилка, господине! Къде е?“ Той промърмори нещо неясно свивайки отново рамене. Този път се вбесих, посегнах към полупрозрачната найлонова торбичка в ръката му и извадих бутилката – Това е МОЕ!!!

The table (with my laundry by it, LOL), where I left the bottle and the other things to dry out (I took the photo from INSIDE the truck)...
The table (with my laundry by it, LOL), where I left the bottle and the other things to dry out (I took the photo from INSIDE the truck)…

При това той вече нямаше избор и най-накрая проговори. На български… „Ми да не си я оставяла там…“ Супер изненадана и аз превключих на български. „О, така ли? И защо?! Беше там само няколко минути, за да изсъхне заедно с останалите неща, което е повече от очевидно! Въпросът е защо Вие вземате нещо, което не е ваше?! О, всъщност знам – защото сте българин, нали?! Изчакайте момент, сега ще си простра и дрехите да съхнат тук, може би Ви трябва сутиен или нещо друго, да си вземете?!“

I think it was quite a shock to him, when he realised I was a Bulgarian as well (almost as mine, when he did respond in Bulgarian)… He just kept repeating „You shouldn’t left it there…“, went to his car and disappeared.

Мисля, че си беше сериозен шок за него, когато разбра, че и аз съм българка… Вървейки към колата си продължи да повтаря „Да не си го оставяла там…“ и просто изчезна.

Това си беше един вид приземяване и осъзнаване къде съм… 🤦🏻🤷🏻

Sunrise on the way in Romania
Down South – Sunrise on the way in Romania

Впоследствие имахме кратък спор с моя спътник, който се опита да защити въпросния господин. Е, моето мнение е, че той взема нещо, което не е негово, с ясното съзнание за това! Толкоз по въпроса! Нищо не може да ме убеди, че има право да го направи!

След тази почивка там, минахме през цяла Румъния без да спрем повече. И ето ни – българската граница!

Down South – Mezdra, Bulgaria • 6 August 2022

След всички новини за километрови опашки на пунктовете, логично очаквахме да чакаме на границата поне ден или дори два. Бях се приготвила ако се наложи да сляза и да продължа отново на автостоп – защо да стоя и бездействам на опашката за камиони?!

Vratsa, BG from a distance
Vratsa, BG from a distance

Въпреки всичко влязохме в България три дни по-рано от планираното! Спътникът ми, дългогодишен международен шофьор на камион, ми заяви: „Това е само благодарение на твоя късмет и положителна енергия! Не си спомням някога да съм имал толкова гладко и бързо пътуване на повече от 2000 километра…“

Waiting for my train at Mezdra train station
Down South – Waiting for my train at Mezdra train station

Абсолютно си знам, че съм късметлия! 😜
И все пак трябва да имаш поне също толкова късмет, за да си в моята компания, когато е нужно! LOL 🤣

Waiting for my train at Mezdra train station
Waiting for my train at Mezdra train station

И така, той ме закара до една гара по трасето и аз (все по-мързелива с всеки изминат километър) просто си хванах влака за вкъщи. 😎

Така завърши частта от пътуването „На Юг“. Е, в определен смисъл… Защото, ако питате мен, пътуването ми изобщо не е приключило. Имаме само малка пауза, за да „сменим конете“! 😜

Равносметката е:
1 година, 15 държави и над 10 000 километра, повечето от които на стоп или пеша.

Една година, изпълнена с предизвикателства, приключения и нови преживявания. Много уроци за научаване, много нови приятели и безценни спомени, които да бъдат съхранени за годините напред.

Thank you for all of you, who helped this to happen! Everyone of you has its own role in my journey, otherwise our paths wouldn’t cross. With some of you they might cross again.

Благодаря на всички, които помогнахте това да се случи! Всеки от вас има своята роля в това приключение, иначе пътищата ни нямаше да се пресекат. С някои от вас може би ще се пресекат отново.

Или поне така се надявам!…

Somewhere on the Bulgarian rail tracks
Down South – Somewhere on the Bulgarian rail tracks

Сега няколко седмици възстановителна почивка, моткане насам-натам и срещи със стари приятели и след това…

След това… Ами ще видим какво ще довлече котката този път! 😉


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *