Тази статия си има и втора част. Освен това за текущи ъпдейти винаги можете да проверите на Фейсбук страницата ми.
Пристигане в Нидерландия
Датата беше 22ри септември когато с Алекс пристигнахме в Нидерландия в китното малко градче Берген оп Зуум, Норд Брабант. Беше само няколко минути преди полунощ след цял ден шофиране (Тръгнахме Клагенфурт, Австрия сутринта прекосихме цяла Германия, та минахме даже и през Белгия).
Говорихме си дълго и за много неща по пътя (повече от 12 часа в колата са съвсем достатъчни за приличен разговор, мисля 😁), макар аз още да не можех да асимилирам точно какво се случва.
Тъй като не очаквах да стигна до Холандия толкова бързо, нямах нищо подготвено и абсолютно никаква представа къде да отида. Така че попитах Алекс дали ще е възможно да остана при него за няколко дни, докато си намеря някакво място и евентуално работа. Той дори не се замисли: „Да, разбира се. Можеш да останеш до неделя, но не повече защото имам определена клауза в договора за наем“.
По дяволите! Ние ще пристигнем в четвъртък! За два дни какво бих могла да намеря като квартира?! За работа изобщо никакъв шанс… 🤦♀️ Е…, каквото е, такова. Реших, че този мост ще го пресичам, когато стигна до него. Сега по-важното беше да стигна, после ще го измисля и това… 🤷♀️
Не отне много време и бяхме там – изморени след 12 часа и изминати над 1000 km.
По пътя бях споменала, че имам диплома за масажистка, но нямам никакъв опит. Така че го имам като идея, но никак не се чувствам уверена да търся подобна работа. Може би нещо във фабрика или почистване – все обичайните неща за емигрантите.
За старата ми професия и дума не можеше да става. Никой не би ми възложил предпечатна подготовка в моята ситуация, нито пък аз исках да се занимавам с това. Твърде много стрес, благодаря съм!
Още на следващия ден Алекс ме заведе до близкото масажно студио, където той беше редовен клиент. По стечение на обстоятелствата (ама разбира се, че случайно…) собственичката беше там и, тъй като аз не знам и дума холандски, Алекс говори от мое име. Собственикът беше тайландка, невероятно приветлива и усмихната дама. Беше повече от късмет да я хванем в салона, тъй като беше постоянно в движение заради всички неща, с които се беше захванала, но това го разбрах много по-късно.
Оказа се, че всъщност наистина има нужда от хора (Друга случайност, ммм?!) и се съгласи да ме пробва на следващия ден. Аз обясних (тя говореше и английски, разбира се, как иначе бих работила при нея…), че имам документ, но нито ден практика, на което тя отговори, че след като ме пробва, ще прецени дали от това дърво свирка ще стане и може ли да ме обучи.
Алекс беше моят гарант там. Неговата дума, че съм сериозен и отговорен човек, който няма да изчезне след седмица, беше решаваща в случая. Откъде той беше наясно с това, като ме познаваше само от няколко часа, за мен е все още загадка… И все пак, без неговата подкрепа аз нямах никакъв шанс дори бъда поканена за проба.
А аз бях абсолютно невероятно дяволски стресирана, че съм забравила всичко, научено в курсовете без да съм го ползвала дори веднъж! Е, каквото-такова, нямах какво да губя! Освен това, така и не ме напускаше чувството за нереалност (все още се намирах в Страната на чудесата) и бях убедена, че нищо от това не е случайно… 🤷
След разговора с дамата, с Алекс отидохме в ресторанта, който тя беше отворила наскоро и за пръв път опитах тайландска кухня. Вече знам, че обичам тайландско! 😉
На връщане към квартирата на Алекс, съвсем неочаквано (Поредната случайност, казвате?!) срещнахме хазяина му и се спряхме да побъбрим (така де – на холандски…, аз просто гледах умно и се усмихвах още по-умно). Поговориха и Алекс обясни коя съм и защо съм там, както и че може да се наложи да остана малко по-дълго, така че ако това стане, ще се видим допълнително да обсъдим наема. Изненадващо (Или не съвсем, тъй като Алекс „случайно“ вмъкна темата за допълнителния наем…) собственикът каза: „Да, разбира се, няма проблем“.
И така, още от първия ден имах обещание за работа (такава, за която дори не съм мечтала!)! Имах и място, където да остана и то не само до неделя! Да, аз буквално живеех в Страната на чудесата!!! Просто не можех да спра да се усмихвам! (това продължи със седмици...) Как бих могла достатъчно да се отблагодаря на този човек?!? Благодаря ти от цялото си сърце, Алекс!!! 🙏🤗🙏
Обучението в тайландски масаж
Oтидох на уговореното за следващия ден интервю и се оказа, че „изпитът“ ми е да направя масаж на евентуално бъдещата си шефка.
Колкото любезна и усмихната беше тя, толкова по-стресирана и нервна ставах аз! По едно време толкова се бях спекла, че тя трябваше да ме помоли да дишам… 😆🤦♀️
Накрая, след епичния (в моите очи) провал сигурно десет пъти се извиних и напомних, че нямам грам опит. Тя обаче каза: Добре! Имаш много добри ръце, имаш и основата на масажа, така че мога да те обуча без проблем. Няма да ти е нужно и много време до 2-3 седмици си готова да работиш. Но, първо – трябва да си сигурна, че ИСКАШ и МОЖЕШ да го правиш, защото е МНОГО тежко и ще е доста болезнено в началото (Миии, как да ви кажа… след 8 месеца, когато пиша това, все още е адски болезнено! 😆🤫). И второ – колко време планираш да останеш? Защото ако те обуча, няма да ме устройва, ако работиш само 3-4 месеца за мен.
Абсолютно сигурна, мамка му!!! Не можех да повярвам, че това се случва… Отново!
Бях сигурна, че мога да се справя (Определено не очаквах чак толкова много болка, но все пак се справям!). А след като тя ми приложи само няколко минути от масажа, който се очакваше от мен да науча и практикувам, бях повече от сигурна, че искам да се занимавам с точно такъв масаж! Без грам колебание дори за секунда.
Е, за второто условие се замислих… може би за около 10 секунди! 😆 Първоначалният план беше да остана в Холандия максимум 5-6 месеца, за да събера малко пари и да продължа. И все пак, при така стеклите се обстоятелства, не се поколебах да го удвоя на момента! Това ни най-малко не беше загуба на време – аз инвестирах в себе си, бъдещото ми пътуване и живот като цяло!
И така, в един топъл септемврийски ден, аз дадох дума на Chintana Sukphon, моят нов шеф, да работя за нея 1 година! Тя в отговор ми даде своята дума за коректност, колегиалност и приятелски отношения! Повече от 6 месеца никоя от нас не съжали нито за момент за сключената сделка! 😊
Обучението отне доста повече време от предвиденото – почти два месеца, когато се очакваше да започна активно работа до 2-3 седмици. Това определено не беше предвидено, освен това ме постави в доста сложна ситуация с Алекс. Аз не можех да си позволя стандарта на живот в Нидерландия (дори фондът ми за спешни случаи не би издържал повече от седмица и то при положение, че не плащам наем) и по негласно споразумение (какво доверие ми беше гласувал този човек…) той беше поел всички разходи, като се грижеше дори за моите лични нужди. Въпреки че си си водех подробен списък за всички харчове направени за моя милост, определено се чувствах нервна и напрегната. Не обичам да съм зависима! А за капак се чувствах като използвачка…
На практика, че Чин беше прекалено заета (обичайното ѝ състояние, както установих по-късно) с хилядите неща, с които се беше нагърбила и не успяваше да отдели достатъчно време за моето обучение.
В крайна сметка това се оказа в мой интерес, въпреки напрежението и дискомфорта към момента на обучението. Работата беше толкова неподозирано тежка и натоварваща, че в началото трябваше да се храня с лявата ръка, тъй като не можех да вдигна вилицата с дясната… Ако бях започнала работа след обещаните 2-3 седмици, изтощеното ми и изтерзано тяло (отне ми повече от 2 месеца да спра да куцам…) не би издържало на това натоварване.
Документите нужни ми за работа
Междувременно трябваше да се погрижа за необходимите документи за легална работа в Нидерландия. Тъй като Берген оп Зуум е сравнително малък град, трябваше да отида в най-близкия „областен“ град – Бреда.
За целта е нужно предварително записване в общината, което си беше доста забавно в моя случай. Всички автоматични менюта са на холандски език и макар операторите да говорят английски, аз просто не мога да се добера до някой от тях… В крайна сметка с помощта на добрия стар Гугъл преведох сайта и си записах час онлайн. Не беше истина просто – една единствена свободна дата и един единствен свободен час – месец по-късно!! 🤦♀️
Не знаенето на местния език обаче се оказа проблем не само при свързването с телефонни централи. Наистина почти всички холандци говорят повече или по-малко английски. Когато обаче не можеш да осъществиш контакт с човек а се сблъскваш само с табели, машини и автомати, нещата стават малко сложни.
Седмица-две преди въпросната дата (21 октомври) реших да отида до гарата и да попитам за билетите, цените и т.н., тъй като часът ми беше доста ранен и не исках да рискувам да се омотая нещо в последния момент.
Еми, предвидливо дете съм си… Де’т се вика успех с питането! Гарата няма персонал. Само автомати за билети. Само на холандски, разбира се!
Мамка му (няколко пъти)!!!
Отново Алекс спаси положението, като ми помогна онлайн да взема билет и да направя едно тестово пътуване. Трябваше да разбера как работи системата и как точно да стигна до „Община Бреда“, тъй като нямаше да имам право на грешка във въпросния ден. Рискът да пропусна срещата и да се наложи да чакам още месец не ми допадаше като идея.
И така, един ден аз се качих на влака за Бреда, а Алекс (заедно с децата) дойде да ме вземе от там и да ме прибере обратно с колата.
Като че ли всичко е проверено, тествано и готово за въпросния ден? Дааааммм… Щеше да е твърде лесно, не мислите ли?! 😈
След като цяла нощ вилня дива буря, на сутринта, отваряйки вратата, бях посрещната от силен дъжд запратен в лицето ми от нестихващия вятър. Голяма работа, имам си дъждобран! Е, щеше да се наложи да оставя фотоапарата вкъщи, тъй като още не съм го научила да плува и не исках да започвам сега. Като махнем това обаче всичко друго изглежда наред.
Мхммм… Поне аз така си мислех…
Часът ми беше записан преди почти месец и това беше единственият възможен вариант. Дори на сутринта, преди да тръгна, проверих отново – нямаше свободен час за седмици напред.
Ама че време, по дяволите!
Ноооо…
Аз пътешественик ли съм (във ваканция, хаха) или не?! Някаква си обикновена буря ли ще ме плаши мене?! Да де, мен не може да ме уплаши, но влаковете очевидно баш бая са се стреснали. Нямаше нито един влак в движение за следващите 2-3 часа (аз имах доста по-малко преди срещата).😬
И сега какво?! Просто НЯМА НАЧИН да пропусна тази среща, абсурд!!!
Автобуси! Би трябвало да има и някакви автобуси! От къде тръгват обаче? До къде? Нямам представа как работи системата, не знам езика, нямам пари в брой в мен (бях си купила билет предварително) и с всяка секунда времето ми изтича. (Всичко това, което се опитвах да избегна от самото начало…)
Мамка му и стрес!
Наоколо почти нямаше хора (в 6:30 сутринта в това отвратително време…) но на няколкото, които все пак бяха там – благодаря за безценната помощ!
Ами не, не успях да стигна навреме. След всичкото тичане и бързане, все пак се появих със само 20 минути закъснение. Служителите на гишето, както и охраната, която първо трябваше да провери часа ми, бяха изключително любезни и веднага ми влязоха в положение! Благодаря!
О да, в крайна сметка успях!! 🥳
Само за да видя, когато няколко часа по-късно проверих системата от чисто любопитство, че са се появили поне десетина нови възможности за записване на среща, в близките дни. Имаше дори за този същия ден!!
За повече от месец – само и единствено този прозорец беше наличен. За тази сутрин. И сега изведнъж – тадаааааааам, *найсе!!
Съдбата никога не се изморява да се забавлява на мой гръб, мхммм?! 😆🤪
И така, най-после след едномесечен престой имах необходимите документи за работа. Обучението ми вече беше почти завършено. Като цяло всичко вървеше с перфектното темпо. Както споменах, тялото ми беше много по-изтощено, отколкото си мислех и имаше нужда от този прозорец за възстановяване…
Няма нищо случайно в този живот, нали не сте забравили?! Всичко върви по най-добрия възможен начин, макар и в понякога да не ни изглежда точно така в момента… 😉