Прекалено много или твърде малко? Чувала съм и двете обвинения, в зависимост от човека и ситуацията… Е, колко тогава е достатъчно?!
Аз не съм експерт и според мен „достатъчно“ е твърде относително понятие. Всичко зависи от човека, неговите нужди и начинът му на пътуване.
Прекалено много!
Дали нося твърде много със себе си? Както обясних на моя приятелка – „Когато ти потрябва чаша за вода, ти отиваш в кухнята и си вземаш от шкафа, нали? Е, моята чаша, заедно с шкафа, цялата кухня барабар със спалнята, дневната и банята, са ей тук – на гърба ми! Аз живея на пътя и това е всичко, с което разполагам!“
Така че, НЕ, не е прекалено много!
Твърде малко!
Как може да нямам в себе си статив, дрон (нали съм фотограф-любител?!)?! Защо не си взема по-дебело шалте или повече дрехи (вместо да пера всяка вечер)?! Мдааааа…
Та да попитам питащите – някой желаещ да ми носи раницата?! Смятам, че тя е доволно и предоволно тежка и без всички тези „нужни ми“ неща?
Защото аз имам всички тези, „така необходими“ неща събиращи прах вкъщи (с изключение на дрона), раницата ми обаче е вече почти 30 кг и търся варианти как да се справям с носенето ѝ!
И отново НЕ, не е твърде малко!
Добре, при това положение, достатъчно ли ми е багажът?
Ами през повечето време е достатъчно, макар че би могло да бъде и трите в различните ситуации.
Иронията в моя случай е, че нямам възможност за диво къмпингуване, именно защото нося къмпинг оборудването със себе си… 😆
Именно! Идеята беше да къмпингувам възможно най-много и най-често. Реалността обаче се оказа малко по-различна. Тъй като багажът ми беше толкова тежък (не на последно място заради къмпинг екипировката), аз просто не бях в състояние да нося достатъчно вода със себе си или да стигна (пеша!) до прилично място с (или без) вода.
Ако се откажа от цялото си къмпинг оборудване, раницата ми ще загуби около 1/3 от теглото си. Е, па те тогава мога и да обикалям за къмпинг! Ha-ha-ha! 😆😆😆
Исках да бъда възможно най-независима, както и да спестя възможно най-много от нощувки по хотели/хостели. Е, втората част не ми се получи точно, но благодарение на първата никога не съм била наистина отчаяна и в безизходица. В много случаи не съм имала никаква представа дали ще успея стигна до определената си за деня дестинация, или ще трябва да спя някъде на къра. Много често вървейки, в очакване евентуално някой да спре на стоп, сканирах района и преценявах къде бих могла да разпъна палатката, ако се наложи.
Разбира се, не губех надежда, че няма да ми се наложи (никога нямам достатъчно вода!), но пък винаги бях спокойна, че ако все пак се наложи, изходът лежи прилежно сгънат на дъното на раницата ми! И не, не бих се отказала от това чувство на сигурност и независимост, затова и не оставям къмпинг оборудването си, въпреки допълнителните килограми. (Мисля, че решението в моя случай е някакъв вид превозно средство, но това е съвсем отделна тема.)
Ако не планирате да къмпингувате, нямате нужда от толкова багаж. А ако това тегло + допълнителна вода ви идва твърде тежко, вероятно сте наясно (аз определено бях), че ползата ще е повече на ментално отколкото на физическо ниво.
След около 2600 км тялото ми реши, че му е писнало от глупостта ми да мъкна 30 кг на гръб и има нужда от почивка. Да, да вървиш всеки ден между 10 и 26 км с всичкия този багаж, може да бъде лекинко ей тъй на, ъъъъъ… проблемченце…
В края на краищата, в раницата ми има неща, които дори не са излизали от нея. Именно защото не съм къмпингувала на диво дори веднъж. И все пак НЕ съжалявам, че съм ги носила със себе си цели 3600+ километра до Нидерландия. Благодарение на тях никога не съм се страхувала какво ще правя ако никой не ми спре – просто знам, че мога да пренощувам на място където и да съм. А това ти дава спокойствие и свобода!
И така, какво точно нося със себе си и трябва ли ми наистина? Дали е прекалено много, твърде малко или достатъчно? Можете да разберете в статията „Какво да вземем със себе си?“.