Когато започнах този пост, вече бях в Нидерландия повече от 6 месеца и все още не беше ясно колко точно ще остана. Затова и първоначално името на статията беше „Първите 6 месеца“ и вече имаше своята първа част.
Както често се случва в моя житейски път, когато моментът настъпи, вземам решенията изключително бързо. Само преди около седмица разбрах какво се случва. Затова просто актуализирах съществуващата статия, вместо да пиша нова, тъй като няма да имаме втори 6 месеца! 😉
Престоят ми в Нидерландия и предизвикателството на Тайландския масаж
Първото предизвикателство в Нидерландия беше, разбира се, да си намеря работа.
Обучението ми отне почти два месеца, тъй като Чин, бъдещата ми шефка, беше твърде заета с хиляди други неща и почти не успяваше да дойде в масажния салон, въпреки, че аз бях на разположение ежедневно. Това беше малко проблем, тъй като ме караше да се чувствам виновна и зависима от Алекс твърде дълго време. Поглеждайки сега назад разбирам, че трябваше да се случи точно така.
Тайландският масаж е измислен ОТ и ЗА тайландците – те са стройни, лекички и невероятно гъвкави.
Шефката ми буквално танцува около клиентите. Не се шегувам! След като десетки пъти я наблюдавах докато работи, имах впечатлението, че изпълнява някакъв странен танцов ритуал. Отдалеч изглеждаше толкова красиво и лесно…
Ключовата дума тук е „отдалеч„. Като три пъти по-тежка българка, работила през последните 20 години предимно пред компютъра, в началото тайландския масаж ми беше изключително труден.
Първа се отказа дясната ми китка – винаги слабо място, тя не успя да се понесе тежката работа. Известно време трябваше да се храня с лявата ръка, тъй като не можех да вдигна вилицата с дясната. Отне месеци, за да заякне достатъчно, така че да мога да я използвам почти без болка, въпреки че все още (8 месеца по-късно) всеки път работя с ластична лента на ръката.
След китката много от частите на тялото ми искаха да се предадат. За щастие, все още ми се подчиняват достатъчно и продължаваха да работят въпреки болката, като ставаха все по-силни с всеки приключен масаж. И тук Алекс има огромна роля, тъй като се грижеше невероятно много за мен, помагаше ми по всевъзможни начини да преодолея болката, търсеше ми мехлеми и витамини… Нямаше да успея без неговата подкрепа!
Осем месеца по-късно все още е болезнено и трудно, но обичам тази работата и съм невероятно добра в нея! Така че, няма отказване, това само ще направи тялото ми по-силно! 😉
Малко след като започнах работа, беше организирано парти за персонала, което мина приятно и забавно. Всички се стараеха да говорят английски, за да мога да участвам в разговорите – нещо, което наистина оценявам!
Тъкмо бях започнал да свиквам с работата и се наложи да затворим за почти месец заради локдауна и пандемията. Наистина се притеснявах, че твърде дългата почивка ще причини повече вреда, отколкото полза, но нямах друг избор, освен да си остана вкъщи и да не правя нищо.
В крайна сметка се оказа, че наистина съм имала нужда от точно тази почивка в точно този момент, тъй като когато се върнахме на работа, се чувствах много по-добре!
И така, оцелях цели 9 месеца в Нидерландия като тайландска масажистка! При това много добра, държа да отбележа! 😜
Алекс – създателят на приказки
Тъй като Алекс изигра огромна роля в тази част от житейския ми път, той е включен във всички скорошни публикации, а цялата история е поместена в отделна статия. Така че тук само ще припомня, че Алекс спаси прекрасния ми задник, когато ме взе от Австрия до Нидерландия, даде ми покрив (всъщност много повече!) за първите 6 месеца в Нидерландия и ми помогна да намеря идеалната работа в самото начало.
Подкрепяше ме по всички възможни начини, за които можете да се сетите, грижеше се за мен и не ми позволяваше да се почувствам сама дори за момент! Това беше най-важното – подкрепата и стабилната основа, на която да стъпя, за да се боря.
Чинтана – моята шефка
Някак си моментално се почувствах свързана с тайландката, с която Алекс ме запозна още първият ден в Нидерландия. След като започнах работа при нея и с времето я опознах, успях да разбера и причината
Това е една невероятно силна жена с голямо сърце и неуморим боец!
Озовала се в чужда страна без никаква помощ, работейки на три места в началото, днес тя има най-посещаваният масажен салон в околностите, като клиенти идват дори от Белгия! Както и тайландски ресторант, който също се радва на постоянно нарастваща клиентела. Години на усилия и тежка работа. Сама! И все още не спира – продължава да се бори и успява. С огромен оптимизъм и широка усмивка!
Респект, Чин!
Оказа се, че всъщност много си приличаме. А споделяме и една и съща история – подобно нараняване, инвалидност за месеци наред, отказана операция и изправяне на крака чрез собствената воля!
Всъщност тя е човекът, който някак ме поддържа във форма. Тя вече е била там, където аз съм сега (въпреки че е с няколко години по-млада, тя се занимава с масажи почти от дете), и познава цялата болка и борба.
Затова и се стараеше да открадне малко време от натоварения си график, за да ми помогне и да ме ремонтира парче по парче…
С медицинската практика зад гърба си, тя е повече терапевт, отколкото масажист. И наистина обича това, което прави. Всички ние там правим масажи. Тя извършва магия!
Наистина съм благодарна, че „случайно“ (Те такова животно нЕма, налЕ сме сА разбралЕ!) я срещнах и че точно тя стана мой шеф. Благодаря, Чин!! 🤗🙏
Животът ми в Нидерландия извън работата
През първите 6 месеца живеех и работех на 100 м разстояние, така че не ми се налагаше да ходя много, което беше колкото хубаво, толкова и лошо. Опитвах се да се принудя да излизам на разходки въпреки цялата умора. Е, имах известен успех, но не бих казала твърде голям… 😆
Един ден имах кратко посещение за обяд (едно от приятните) от приятел-пътешественик, което ме накара да осъзная колко много ми липсва добрият смислен разговор! А английският ми ставаше все по-лош с всеки изминал ден, защото говорех твърде малко и само с хора, които почти не знаят английски.
Определено трябваше да се взема в ръце и да направя нещо по въпроса. Тъй като Алекс отсъстваше по цяла седмица и се прибираше само за уикендите, аз на практика живеех сама. На работата нямаше никакво време за разговори, а Стеф, единствената ми приятелка, живееше далеч от Берген оп Зуум, така че след смяна винаги бързаше.
Дамммм, трябваше да предприема нещо…
Най-малкото можех да продължа да ходя на разходки и кратки пътувания. Първото ми такова пътуване беше до Баарле-Насау – достатъчно близо и същевременно твърде любопитно място. Усещането да съм пак на път, макар и за няколко часа, беше прекрасно! И все пак нещо липсваше – комуникацията.
След като по време на пътуването ежедневно се срещах с десетки хора, сега изведнъж бях съвсем сама. Реално нямам проблем с това, но трябваше да успея да запазя правилната нагласа и да След като всеки ден се срещах с много хора по време на пътуването, сега бях съвсем сам. Нямаше проблем с това, но трябваше да запазя правилната нагласа и да упражнявам английския си, преди да започна да говоря като нашите български цигани, само че в английски вариант.
И познайте какво – регистрирах се в приложение за запознанства! Бях чула да споменават това на Фейсбук и… 😆
Ми… не се получи много. Когато някой ми пишеше, първият ми отговор беше, че търся приятелство и другарче за разходки и кафе. В повечето случаи второ съобщение не беше необходимо… 😜
Е, срещнах се с трима от тях. Първият беше в Гуус. Макар да беше очевидно, че е разочарован от факта, че реално държа на позицията, която вече бях изразила, все пак си прекарахме много приятно в разходки и разговори на по чаша вино. И толкова, не се повтори.
С втория си изкарахме още по-добре, ходихме до Антверпен, разхождахме се бъбрейки по брега. Беше приятен събеседник и изглеждаше, че е ОК с моето становище относно това какви отношения търся и реших, че съм намерила другарче за кафе от време на време. Е, поддържахме връзка в чата за седмица – две и… толкова…
Същото се случи и с третия ми опит, след което просто се отказах от идеята, която явно нямаше да сработи по начина, по който исках аз! 🤷♀️
О, без малко да пропусна! Имаше и друга една тройка. (идея си нямам що по тройки го карат все, LOL) Тия бяха по-специални – леко измамници. 😉
Брайън беше първият. Всъщност той жален изобщо нямаше око за детайлите , та още в зародиш усетих, че нещо намирисва.
Въпреки това ми отне известно време да разбера точната схема. Просто не можех да повярвам, че е истина. Чувала съм много истории за измамници, но сега това се случваше на мен! По дяволите! Беше колкото смешно и забавно, толкова и дразнещо. И все пак се забавлявах, докато се опитвах да разбера логиката му.
Следващите двама бяха просто обречени след като веднъж бях разнищила играта. Просто ми станах досадно и скучно да се занимавам с тях и ги отрязах. Единият дори ми благодари, че съм му спестила времето да ме забаламосва! LOL 😈
Ами… Оставаше ми единствено да продължа да пътувам сама. Така и направих! 🤷 Реших и да опитам отново Couchsurfing – първият (и единствен) успешен опит беше с Анна в Дордрехт – позитивна и гостоприемна влюбена в пътуването и винаги усмихната девойка!
Продължихме да държим връзка и след това и по-късно, малко преди да си тръгна всъщност, се разходихме заедно и до Бреда.
Освен това заедно с Алекс ходихме до Вилемстаад, Влисинген and Мидълбърг и с друг един пътешественик и приятел от преди, си спретнахме добра обиколка около Хага, Ротердам, градините Кукенхов и т.н.
През останалото време се опитвах да осигуря някаква почивка на тялото си, тъй като беше прекалено изтощено и с възпалени мускули. Ходих дори на китайски масаж! 😁 Приятно преживяване – наистина добър и определено полезен. (И все пак си предпочитам „нашия“ тайландски метод).
Ходих общо три пъти и всеки път получавах повече от 2 часа масаж на цената на един! „Работим едно и също, познавам болката ти и знам, че имаш нужда от това. Искам да ти помогна!„ Нещо, което така и не чух от моите колежки в салона…
Благодаря ти от душа, Фу!!! 🙏🤗 Наистина отчаяно се нуждаех от помощта на твоите ръце…
Освен всичко друго, имах да наваксвам с блога и снимките си. За капак бях убедена (самоубедена), че искам да снимам видео и имам нужда от GoPro камера… 🤦😆
Такива разни неща…
Престоят ми в Нидерландия приключи преждевременно
Нещо се случваше под повърхността в продължение на седмици и аз го усещах, въпреки че нямах представа какво и в коя област от живота ми ще се прояви.
И тогава се показа…
Бях поела ангажимент към шефката си да работя за нея една година, тоест до септември. В началото дори си мислех, че може би е по-добре да остана до март следващата година. После се случи нещо в салона… Отдавна не се насилвам да работя в атмосфера на интриги, така че още в онзи момент знаех, че напускам през септември – в деня, в който обещанието ми бъде изпълнено.
Не, не се получи и по този начин.
За моя изненада след това се случи и още нещо. Това беше „почти невинен“ опит да бъда принудена да остана до края на годината…
Определено имам нулева толерантност към всякакви опити да бъда изнудвана. Въпреки че разбирам мотивите в случая, това беше абсолютно грешен ход и определено не начинът да се работи с мен. Опитът да бъда прецакана категорично ме освободи от дадената дума и веднага написах писмото си за напускане.
Чувам ви да казвате – Но ти казаха, че шефката ти е готин човек? Абсолютно, тя е!!! Когато човек е подложен на силен натиск и стрес, той често прави грешки и взема неправилни решения. Това не го прави лош човек. То го прави човек…
Отново Алекс застана плътно зад гърба ми! Аз не знам езика, не познавам закониет и правилата и просто няма как да се оправя с документите, които до един са на холандски. Нито имам основата и увереността, за да се боря за правата си, защото просто не знам какви са те в Нидерландия.
Алекс е наясно с всичко това и този човек никога не ме изостави, дори за момент!!! Дори след като се изнесох и той най-накрая си върна нормалния ритъм на живот, той не се отказа никога от мен и продължи да ми пази гърба! Думите са недостатъчни, за да ти благодаря, Алекс!!! 🤗🙏🤗
Последни седмици
Докато последните ми дни се изнизваха, някои клиенти си взеха „сбогом“ по особено сладък начин. 😎
Тялото ми беше буквално на ръба, заплашваше да спре да се подчинява и да си вземе почивка независимо от моите желания. Борех се с постоянна болка и продължавах да напъвам и натискам – само още няколко дни, моля…!
Един ден не можах да довърша работата си и се наложи да помоля шефката да поеме последния ми клиент. Да, не е добре! Всъщност беше в пъти по-зле, но тук няма да навлизам в подробности. Идеята да напиша това е малко по-различна.
На следващия ден едва успях да си свърша работата, през повечето време с една ръка. Накрая дойде време за последния клиент! Почти сме на финала!
Последният беше дуо масаж (двама души заедно в една стая) и колежката настани клиентите в стаята и когато бяха готови, и легнали на масите, ние влязохме при тях. Вътре обаче е доста тъмно, но знаех, че са две момичета – чувах ги да си говорят. Първото нещо, което забелязах, бяха патериците, подпрени в ъгъла. После девойката на леглото пред мен – наистина изящно младо момиче, стройно и нежно. И все пак имаше нещо различно – под одеялото нещо липсваше… Да. Единият крак… Целият крак.
В първия момент се обърках (и се радвах, че е тъмно), но се съвзех само след миг. Цял час по време на масажа гледах това красиво младо създание и очите ми се пълнеха със сълзи.
Чувствах се засрамена от себе си, че се оплаквам от тялото си и от всички трудности, които ми създава. Това момиче в ръцете ми щеше да се смята за най-големия късметлия на света, ако някак получеше шанса да се размени с мен. Сигурна съм, че нямаше да се интересува от годините или външния вид – щеше да сграбчи тялото ми и да тича през смях и сълзи, наслаждавайки се на цялата болка, от която се оплаквам…
Понякога имаме нужда от пробуждане, за да си спомним, че всичко това, което имаме, всъщност не е даденост...