Today a friend of mine wrote to me and made me think how my travel looks like from aside… Is the difference between to travel and to be a tourist is visible?
В момента съм спряла в Нидерландия, каквато беше и първоначалната ми идея. Имам чудесна работа и прекрасна квартира от самия ден на пристигането си! Определено магарешкият ми минат има сериозна заслуга за ситуацията, но останалото дължа на Алекс , който ме забърса със себе си от Австрия и от него момент застана твърдо зад гърба ми, помагайки ми по всякакъв начин и карайки ме да се чувствам като кралска особа (работеща като тайландски масажист, хахаха). 😁 Думите не са достатъчни..!
И така, тази сутрин мой приятел ми писа колко е развълнуван от всичко, което правя.
„Живееш в истински сън! Сигурен съм, че просто нямаш представа колко много хора искат да направят същото, но не си мърдат задниците! Ели, трябва да имаш и видео блог! Трябва да имаш видеокамера и дрон, да си направиш канал в YouTube и да публикуваш постоянно! Трябва да си наемеш кола или да си купиш собствена! Толкова е лесно, всички го правят!„
И така нататък и така нататък…
Обичам този човек – той е много добър стар приятел! И знам, че той каза всичко това, за да ми помогне и да ме надъха, един вид. От думите му обаче разбрах две неща. Първо – той не е прочел и дума от блога ми. И второ – хората просто нямат представа какво е да си пътешественик и да живееш на пътя. Това не е ваканция, това е реалният живот!
Ние, и аз в частност, имаме вина за това, представяйки нещата като блестящи и забавни. Те наистина са! Разбира се, че е забавно да бъдеш пътешественик! Има си и своите бляскави моменти (не го бъркайте с „луксозни“). Само че всичко това си има цена. Както казваше вуйчо ми някога – за всяко нещо се заплаща по един или друг начин!
Това не е ваканция, това е реалният живот с всичките му проблеми и въпроси, с всички лоши и добри моменти, възходи и падения, сълзи и усмивки… Същият живот, който живеем у дома! Само че малко по-вълнуващ, предизвикателен и труден…
В един момент от моя (все още кратък), живот на пътешественик, бях наистина отчаяна и адски уплашена! Имах нужда от приятел, а нямаше на кого да се опра. Знаех, че много малко хора ще повярват или ще разберат за какво става въпрос. Затова пък малцината, които го направят, ще се почувстват зле, защото не могат да ми помогнат по никакъв начин.
Днешният разговор ме накара да осъзная, че вероятно мога да направя нещо, за да променя това грешно разбиране и приравняване на понятията пътешественик и турист. Както току-що моя приятелка ми написа: „Да бъдеш пътешественик е като работа 24/7. Другите работят само по 8 часа на ден…“