Много хора ми казват, че не съм наред да тръгна по този начин – без да знам къде точно отивам, къде ще отседна, какво ще правя… Единственото сигурно нещо беше дестинацията ми – Черно море.
Сега, това с лудостта е доста стара информация – има-няма 40 години. Така че изобщо не успява да ме впечатли. Опаковах новата си раница за първото ѝ пътуване, а себе си – за новото приключение и… Чакай, море, аз ида!
За да не претоварвам публикацията със снимки, повечето от тях можете да намерите в края й, разделени в галерии.
Първа спирка по пътя към Черно море – Лясковец
Кратка почивка при мама и татко. Малко бюрокрация и занимавки с документи. Лежерна разходка из слънчево В. Търново, изкачване до манастира над Лясковец и преоткриване на красотата и спокойствието на малкото градче.
Дали пък не е време да оставя големия град с всичкия му шум и стрес в миналото?! Само един от многото въпроси, които препускат, без да забавят достатъчно, за да бъдат уловени и разнищени.
Приятни срещи, някои от тях изненадващи, със стари приятели от училище, които те връщат в миналото и събуждат някои от онези прелитащи през съзнанието неща…
Следваща спирка – Варна и Черно море
Влакът ме достави в спяща Варна около 5:30 преди изгрев – перфектното време да отидеш на плажа!
Обичам да се наслаждавам на морския изгрев, така че нарамих раницата и се отправих директно към Морската градина, която за мой късмет, съвсем не е далече. Въпреки че е туристически сезон, улиците са пусти, а по алеите в парка само няколко ранобудни ентусиасти се потят в сутрешния си джогинг. Красота, спокойствие, мирис на море, чаша кафе и… изгрев над вълните! Какво повече му трябва на човек!
Във Варна имам добри другарчета, които буквално ме осиновиха през трите дни, които прекарах там.
Заведоха ме до Падналият ресторант на нос Галата – не знам историята му, но явно в някакъв момент се е уморил да носи вечно гладните и пияни туристи и просто е рухнал в бездната.
Крепостта Петрич Кале край Разделна, от която не е останало много, но пък гледката си заслужаваше изкачването на платото в обедната жега. Аладжа манастир – снимките (или фотографът) не успяват да предадат впечатляващия образ на скалните монашески килии, така че преживяването вероятно трябва да се повтори. 😉
Три невероятни дни с приятна компания, изпълнени с много емоции, разходки и впечатления! Благодаря ви, приятели, обичам ви!!! И е време да продължим към Несебър.
Здравей, Несебър!
Несебър! Каква красота! Но докато стигна до красотата, беше интересно…
Вече беше доказано, че не ме слуша главата, така че просто се появих в центъра на града по обяд, седнах под едно дърво, за обмисля следващия ход докато хрупам орехи на сянка? Попитах няколко души, разрових се в интернет, проведох няколко телефонни разговора…
Всички казваха – абсурд, за 1-2 нощувки и за един човек, няма шанс! Е, в краен случай, може и да се намери нещо ама на цената на пет!
Аааа, да си го кажем направо, може да му изглеждам двойна на някого, ама чак пък петорна? Ай, да си имаме уважението, значи! Другите трима да си се справят сами! 😆
Обиколих центъра три пъти, докато не разбрах, че има два хотела с едно и също име, но този, който търсех, беше „малко“ извън града… Ъъъъъъ, не!
Една възрастна дама ме покани срещу скромните 15 лв. на вечер и аз тръгнах с нея. Ъъъъъ, това се оказа стая за 1/2 човека, защото влизайки в префасонирания килер, трябваше да се кача на леглото, за да затворя вратата… Твърдо Не, отново!
После един господин реши да го играе посредник и ме заведе в някакво мазе, даде ми ключа и си стиснахме ръцете. Абе… определено не беше добре, но реших, че за една нощ може да се оцелее.
Да ама не! Собственичката дойде и категорично си разминахме мненията по някои важни за мен детайли, така че мизерията на мазето стана не преглъщаема. Освен че ме стяга шапката, никак не си падам да ме изнудват и да се опитват да ме плашат с глупости от сорта на това, че няма къде да спя! Хайде де!
Ъъъъ, да де, ама аз нямам къде да спя… 🙉 😆
И така, обратно на пейката под дървото! Вече е 18:00, а аз все още съм с раницата на улицата, вместо да се излежавам на плажа, например! От този момент е горната снимка – май изглеждам леко притеснена, а? Ама па колко инат се крие в раницата… 😆
Красивият Несебър
Е, в края на следобеда вече имах прекрасна стая за една нощ (и останах 3) на прилична цена и с приятни домакини! Бърз душ и среща с друг добрия стар приятел за една-две-три бири.
И така, в крайна сметка прекарах 3 прекрасни, спокойни дни в разглеждане на мястото – най-вече на Стария град, и 3 прекрасни вечери с моя стар приятел, с когото не бяхме се виждали от години. Благодаря ти, Краси!
Бургас или по-точно – остров Света Анастасия
Пристигнах в Бургас около обяд.
Ама няма да скучаем сега – пътуване, което обикновено отнема 40 минути с автобус, ми отне около 3 часа. Абе важното е да се забавляваме! 😁 Просто не мога да проумея какво кара хората да изливат толкова злоба в такива моменти? Добре де, закъсняваме, ма то всички закъсняваме, включително и изнервеният от мърморенето на тълпата, шофьор! Трафикът е ужасен по целия път до Бургас, а ние за съжаление се качихме на автобус без перка за вертикално издигане! Не разбирам… За щастие си имам слушалки! 😉
Друг стар приятел ме чака на гарата. Благодаря, Светлето! Хвърляме багажа в магазията на гарата и хукваме към Морската гара, за да хванем корабчето за остров Света Анастасия.
Няма билети…
Ми хубуууу…
Ние вече не бързаме за никъде, така че можем да се помотаем наоколо. Можем да изчакаме. Току-виж пък някой от тези, които са резервирали билети, не дошъл…
Мхммм, някой не дойде!😊
Островът е малък и може да се обиколи за 10 минути пеша, но пък е очарователно красив и има интересна и драматична история.
В миналото той е променял името и предназначението си няколко пъти.
За първи път през Средновековието там е построен манастир, който многократно е бил опожаряван и разграбван. По време на Руско-турската освободителна война островът се превръща в стратегическа база за турската артилерия. В началото на миналия век той е превърнат в лагер за политически затворници. По настоящем е превърнат в музей.
Чудесна разходка и първото ми пътуване (с изключение на един ферибот) по море. Дори скромните 7 км бяха достатъчни, за да се почувствам така, сякаш мога да летя!
Време за прибиране вкъщи
Пътешествие, изпълнено с много различни емоции и впечатления. Пътуването беше изненадващо и предизвикателно, разгръщащо се тъпка по стъпка – експеримент без подготовка и план.
Макар че беше кратко и без много неизвестни, това мини пътешествие постави началото на края на стария ми живот. Много въпроси, които дори не бях в състояние да формулирам към момента, получиха своите отговори (също не формулирани още), особено след срещата с Аймен и Рикардо седмица по-късно. А колко още от тогава…
Довиждане, Черно море! Аз вече мога да летя! 😊
