Разглеждайки картата в опит да решим кой от близките градове си заслужава пътуването в студен зимен ден (беше средата на декември и тази рзходка беше нещо като подранил подарък за рождения ми ден), с Алекс забелязахме странната форма на Уилемстад, която веднага привлече вниманието ни.
Оказа се, че Уилемстад е един от многото звездообразни градове в Европа строени през средновековието и най-вече в Нидерландия.
Ето и малко история:
Звездообразните крепости се появяват за първи път в Италия в края на XV век. Укрепленията от средновековната епоха обикновено са с пръстеновидна форма, което не само позволява на нападателите да са в относителна безопасност при настъпление, но и се оказват твърде уязвими за новата технология на артилерията.
При проектирането на новите крепости са премахнати „мъртвите зони“, т.е. зоните, в които атакуващият не може да бъде обстрелван, като са използвани триъгълни бастиони, които контролират всички подстъпи. Концепцията за този вид крепост е възприета от почти всички европейски държави и в Новия свят от XVI до XIX век.
Град Руйгенхил е превърнат в укрепен град от Уилям Орански, или Willem van Oranje на нидерландски. Когато Уилем е убит през 1584 г., всички започват да наричат Руйгенхил „Willems stad“, или градът на Уилямс. А през 1585 г. името Руйгенхил е официално променено на Уилемстад.
Тогава принц Мауриц (син на Вилхелм Орански) получава задачата да разшири укрепленията и те придобиват днешната си форма на звезда със седем остри лъча.
Погледнато с очите на съвременен човек, нищо не разбиращ от военно дело, мога просто да кажа, че звездообразните укрепления са наистина прекрасни! Симетричната им красота и историческата им същност ги правят абсолютно очарователни.
Малкият китен Уилемстад в провинция Норд (Северен) Брабант, е една чудесна дестинация за посещение и е идеален за еднодневна екскурзия от градове като Бреда, Берген оп Зуум и т.н..
Дестинацията е избрана – Уилемстад
Въпреки че звездовидната форма се вижда само отгоре, крепостта е повече от впечатляваща. Това е огромна отбранителна структура и като си помислиш, че е построена само с ръчен труд преди 5-6 века…
Денят беше сив, мрачен и доста студен – типичен декемврийски ден. Бяхме благодарни, че поне не валеше. Току-що бяха обявили пълен локдаун заради пандемията и всичко наоколо беше затворено. Нямаше дори едно кафене, където да влезеш да се сгрееш с чаша ароматно кафе. Но пък, хей, няма нищо по-хубаво от лошото време, нали!!! 😉
И така, първо спряхме във Форт Сабина – интересно и много добре менажирано място. Макар да нямаше къде да влезем, заради забраните, все пак успяхме да изпием чаша горещ шоколад наслаждавайки се на пукането на открития огън в градината! Разбира се, нямаше много опции за сядане, ама кой ли пък би седнал в този студ, та съвсем да му замръзне замръзванката. :)))
След обиколката на форта, беше време да изоставим уюта и топлината на огъня и се отправихме на кратка разходка из самия Уилемстад. Останките от древната отбранителна система бяха доста впечатляващи за разглеждане и добре запазени!
За съжаление лошото време определено не помогна за снимките – твърде много кал и мъгла, ката че – твърде малко снимки… 🤷
Повече снимки от Уилемстад и крепостта Сабина можете да видите в галерията.